Какви са плановете на „Прогресивна България“ за магистралите и жп мрежата?

Довършване на стратегическите магистрали „Хемус“ и „Струма“, спешен анализ на договорите за железопътни превози с „Ивкони Експрес“ и мащабно развитие на пристанищната, водната и логистичната инфраструктура. Това са само част от приоритетите в сферата на транспорта и инфраструктурата, заложени в програмата на партията победител на проведените вчера предсрочни парламентарни избори „Прогресивна България“.

След вота на 19 април формацията, водена от Румен Радев, се позиционира като основна политическа сила, чийто план за транспортна и регионална свързаност предвижда цялостен рестарт на държавните инвестиции и засилен контрол върху качеството на изпълнението.

Магистрална мрежа и ключови пробиви

Програмата на „Прогресивна България“ предвижда ускоряване на изграждането на стратегическите пътни артерии, като към познатите проекти за автомагистралите „Хемус“, „Струма“ и скоростния път между Видин и Ботевград се добавят и трасетата на „Черно море“ и „Рила“.

Специално внимание е отделено на вертикалната свързаност и транзитните потоци чрез заложеното изграждане на автомагистрала „Русе – Маказа“ и отсечката „Лесово – Марица“, които трябва да превърнат страната в реална логистична врата към съседните държави.

Проектите с най-висока инженерна сложност като тунелите под Шипка и Петрохан са директно обвързани с нови транспортни връзки през река Дунав и модернизация на граничните контролно-пропускателни пунктове за цялостно облекчаване на трафика по границите.

В регионален план акцентът пада върху довършването на Югозападната дъга на Околовръстния път на София и критично важното разширение на автомагистрала „Тракия“ в натоварения участък от столицата до връзката с магистрала „Марица“.

Успоредно с новото строителство се планира мащабна рехабилитация на второстепенната пътна мрежа с приоритет върху Северна България, придружена от спешно укрепване на рискови мостови съоръжения в цялата страна.

Въпросът за пътната безопасност е изведен като основен приоритет чрез стратегия за премахване на „черните точки“ и въвеждане на задължителни одити за сигурност на всеки нов или рехабилитиран проект.

Цялостната модернизация се допълва от пълна дигитализация на инвестиционния процес – от градоустройственото планиране до разрешенията за строеж – което има за цел да елиминира административната корупция и да гарантира предвидимост и качество на строителството. Заложено са публично-частни партньорства. 

Жп транспортът

В сектор „Железопътен транспорт“ програмата чертае мащабна трансформация, която има за цел да превърне железницата в реална алтернатива на автомобилния превоз чрез завършване на ключовите европейски коридори от мрежата TEN-T.  

Залага се на модернизация на Западната ос, обхващаща трасетата от София през Перник и Радомир до Кулата, както и критичното направление от Столник през Мездра до Видин, ведно с цялостна рехабилитация на железопътен възел София.

Централната и Източната оси също са изведени като приоритет, като се залага на обновяване на възлите в Русе, Горна Оряховица, Пловдив и Варна, както и на свързващите линии между тях, включително направленията Русе – Димитровград и Карнобат – Синдел.

Стратегията се допълва от развитието на Хоризонталната южна ос, която трябва да осигури модерна връзка от границата със Сърбия при Драгоман, през София и Пловдив, до Бургас, както и дългоочакваното изграждане на трасето към Република Северна Македония през Гюешево.

Тази инфраструктурна офанзива е пряко обвързана с амбицията за повишаване на проектните скорости до 160–200 км/ч по основните линии и пълна електрификация на стратегическите участъци от националната мрежа.

Особено внимание се отделя на международната свързаност чрез ускореното развитие на Коридор №8, което да позиционира България като незаобиколим фактор в трансграничния обмен. 

В програмата е записано, че ще се прави анализ на договорите с „Ивкони Експрес“ за обществени превозни услуги в Южния и Северния регион. Целта на тази ревизия е защитата на обществения интерес и минимизиране на евентуални негативни последици върху бюджета на БДЖ.

Успоредно с това се предвижда мащабно обновяване на подвижния състав с нови локомотиви и енергийно ефективни, климатизирани пътнически вагони, както и дигитализация на услугите за пътниците.

Планът се затваря с амбиция за силен товарен сектор чрез изграждане на нови интермодални терминали и по-добра свързаност на индустриалните зони с жп мрежата, което окончателно да затвърди ролята на железницата като гръбнак на българската икономика.

ВиК мрежа и регионално развитие

Предвидена е реформа във ВиК сектора, където инвестициите ще бъдат насочени приоритетно към региони с хронично безводие. Предвижда се намаляване на загубите на вода чрез „умни“ технологични решения и въвеждане на принципа „цена срещу качество“.

В сферата на регионалната политика фокусът попада върху обособяването на готови за ползване индустриални зони в по-слабо развитите райони и засилване на финансовата децентрализация на общините.

Специално място заема и обновяването на Природен парк „Витоша“ чрез модернизация на лифтовата инфраструктура и създаване на екологични зелени коридори, интегрирани с градската мобилност.

Морски и речен транспорт

В програмата е заложена модернизация на пристанищата във Варна и Бургас, включително изграждане на специализирани терминали за контейнери и втечнен газ. Пълната дигитализация на пристанищните услуги и удълбочаването на акваториите са ключови за съкращаване на престоя на корабите и привличане на нови търговски потоци по Транскаспийския коридор.

По отношение на река Дунав се предвиждат мерки за гарантиране на целогодишна плавателност и модернизация на речните портове в Русе, Видин и Лом. Чрез изграждането на нови интермодални връзки между воден, железопътен и автомобилен транспорт, програмата цели да превърне България в ключов елемент от търговията между Европа, Азия и Африка.