Кога американската икономика изпада в рецесия?

Една от големите новини през последните няколко седмици бяха публикуваните статистически данни, според които БВП на САЩ се свива за второ поредно тримесечие спрямо предходното – за Q2 тази година понижението е 0,9%, а за Q1 - 1,6%, изчислено на годишна база. Според популярната дефиниция се приема, че страната вече се намира в рецесия – нещо, което се очаква от известно време, предвид покачването на лихвите от Федералния резерв.

За да бъде официално обявена рецесия в САЩ обаче е нужно да се произнесе Комисията за датирането на бизнес цикъла към Националното бюро за икономически изследвания (NBER). Комисията е съставена от осем представители на академичната общност в страната, заседава нередовно и не оповестява срещите си, освен ако не е готова с официално изявление - като например обявяването на даден период за рецесия. За да вземе подобно решение комисията разглежда обстойно няколко различни икономически индикатора. Процесът е дълъг и съответно са нужни месеци, за да бъде една рецесия класифицирана като такава, като понякога това се случва след като е приключила.

Въпросът дали икономиката на САЩ е в рецесия  подбуди обществените страсти – докато за някои второто поредно тримесечие на свиване е ясен знак за вече настъпила криза, за други липсата на официално изявление от страна на Бюрото за икономически изследвания в комбинация с доброто представяне на пазара на труда показва, че положението в страната далеч не е толкова притеснително. Без да се заема страна в този спор, тук разглеждаме индикаторите, които Комисията взема предвид при датирането на бизнес циклите. Официалната дефиниция за рецесия според Бюрото за икономически изследвания е рязко понижение на икономическата активност, като се отчитат неговите дълбочина, продължителност и разпространение в цялата икономика. Комисията прави оценка за активността донякъде субективно на база движението на следните шест ежемесечни показателя:

• Реални доходи без трансфери (Real Personal Income Less Transfers) – доходите на населението в долари от 2012г. (т.е. по постоянни цени след изчистване на ефектите на инфлацията), генерирани от предоставянето на труд, земя и капитал за настоящото производство, като не са включени текущите трансфери (безвъзмездни плащания от  други лица или правителството);
• Заетост извън земеделския сектор (Total Nonfarm Payroll) – броят на всички  заети без собствениците на бизнеси, работещите за частни домакинства, неплатените доброволци, заетите в земеделския сектор и самонаетите;
• Реално потребление (Real Personal Consumption Expenditure) – цялото потребление на всички жители на страната за даден период от време (в случая месец), коригирано за промени в цените;
• Реални продажби на едро и дребно (Real Manufacturing and Trade Industries Sales) – реалната стойност в долари от 2012г. на всички продадени стоки за даден месец;
• Заетост според данните от анкетите за домакинствата (Household Employment) – броят заети в страната според данните от анкетите за домакинствата;
• Индекс на индустриалното производство (Industrial Production Index) – индикатор за реалното производство на промишления, минния и енергийния сектор.

Взема се предвид и движението на брутния вътрешен продукт и на брутния вътрешен доход, пресметнат като сбор от всички заплати и печалби на всички домакинства и предприятия в дадена територия за единица време.

Причината Бюрото да разглежда всички тези индикатори, вместо да се ограничи единствено до динамиката на БВП е фактът, че БВП е сравнително непрецизен показател. Например данните за него се публикуват през три месеца, докато гореспоменатите индикатори са ежемесечни, т.е. позволяват проследяването на състоянието на икономиката с по-висока честота. Нещо повече - според Бюрото това, че БВП е отбелязал спад в две последователни тримесечия не дава нужната информация за дълбочината на влошаването на икономиката, така че „рецесия“ да е обективно определение за случващото се. Също така, ако официално се следваше обвързаната с БВП дефиниция, рецесията от 2001г. нямаше да се класифицира като такава, предвид че свиване се наблюдава само през третото тримесечие от годината, а Голямата рецесия би започнала официално не в края на 2007г. а някъде през второто тримесечие на 2008г., въпреки че показатели като продажби на едро и дребно, доходи, заетост и индустриално производство сочат към влошаване от няколко месеца по-рано.

Към момента шестте гореспоменати индикатора все още не показват непременно, че страната се намира в рецесия, особено ако сравним с представянето им в началото на предишни кризи като Голямата рецесия от декември 2007г. до юни 2009г. и свиването от март до ноември през 2001г.

Реалните доходи в страната стигат върхова стойност през май тази година, спрямо който през юни има леко понижение с 0,28 процента. Ако погледнем графиката на индикатора за последните месеци, виждаме, че към момента стойността му е в период на стагнация, като последният лек спад може да е част от дълга поредица от флуктуации около една и съща стойност. Динамиката е подобна на тази от началото на Голямата рецесия, но спадът в началото на кризата от 2001г. е видимо по-остър и траен.

Заетостта извън земеделския сектор расте устойчиво през последните месеци, като ръстът през юли е 556 хиляди работни места. Ако отново сравним с кризите през 2001г. и 2008г., към официалното начало на рецесиите индикаторът вече се е намирал в етап на застой и леко понижаване.

Що се отнася до реалното потребление, през юни отново се наблюдава лек спад от върховата стойност за април с 0,21 процента, който обаче също изглежда по-скоро като поредното колебание около една и съща стойност през последните месеци. Към края на 2007г.  и началото на 2008г. показателят регистрира даже по-ниски спадове (около 0,07 процента месечно), след което идва следващо понижение от 0,34 процента през февруари, последвано от три месеца на растеж и стигане на нов пик към май, а след това от значителен и устойчив спад през следващите месеци.

При продажбите на едро и дребно влошаването е може би по-видимо. Показателят е колеблив през последните месеци, като по-скоро върви надолу – понижението към юни е 2,74 процента спрямо последния връх през януари (който между другото не е исторически най-високият – максималната стойност на показателя е регистрирана през март 2021г.). Към началото на Голямата рецесия (отново при шестмесечен хоризонт) се наблюдават подобни, а даже и по-малки понижения. Сравнение с 2001г. трудно може да се направи заради острите колебания на показателя през годината.

Заетостта според данните от анкетите за домакинствата е колеблива – до март се наблюдават значителни увеличения на месечна база, след това до юни показателят ту расте, ту пада с по 300 хиляди работни места, а за юли има увеличение от 179 хиляди. В края на 2007г. и началото на 2008г. също се наблюдават подобни флуктуации, като спадовете са по-големи от покачванията. В началото на рецесията от 2001г. има колебания с около 160 хиляди работни места, последвани от месеци на значителни спадове с единични случаи на прекъсване.

Индексът на индустриалното производство бележи спад от 0,20 процента през юни спрямо пика си от май. За сравнение, преди официалното начало на рецесията от 2001г. индексът вече е падал значително по-остро в продължение на няколко месеца, докато при следващата рецесия спадовете започват през декември 2007г., като на месечна база също са по-значителни.

Ако погледнем и брутния вътрешен доход, който Комисията разглежда наравно с БВП при вземането на решение, там данните стигат само до първото тримесечие на тази година, през което обаче е отбелязан ръст, за разлика от динамиката при БВП. За сравнение, към началото на другите две рецесии този индикатор вече започвал да се понижава.

Като цяло показателите, разглеждани от Комисията, сигнализират за забавяне в икономическата активност на страната. Все пак на този етап е трудно да се дефинира ясно влошаване, тъй като движението на индикаторите през последните месеци е колебливо и разнопосочно, а паралелите с предходни рецесии не са непременно очевидни. Именно заради това и подходът на Националното бюро за икономически изследвания е оправдан – изчакването на данните да откроят устойчиви краткосрочни трендове позволява бизнес циклите в страната да бъдат прецизно датирани. Разбираемо е желанието да знаем във всеки един момент дали икономиката на дадена страна се намира в период на растеж или свиване, което и прави дефиницията за рецесия, базирана на БВП, толкова удобна. Новината че БВП на САЩ спада вече за две поредни тримесечия определено е притеснителна, особено с оглед на очакванията за рецесия поради вдигането на лихвите от страна на Федералния резерв. Но да правим оценки за моментното икономическо положение в страната без да изчакаме наличието на по-широк времеви хоризонт от данни изглежда прибързано и ненужно.

Източник: Институт за пазарна икономика