КРИБ започва анализ на нужните работни умения за успешен зелен преход

Двойният преход на икономиката – към зелена и дигитална икономика – чука на вратата, а много предприятия и заети лица не са подготвени за него. Това е една от причините най-голямата работодателска организация – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – да започне изпълнение на проект, който цели да проучи какви умения ще са нужни на служителите в следващите няколко месеци и години, за да започне тяхната адаптация.

Проектът на бизнес организацията е насочен към предприятия и заети лица от 14 административни области на страната от 5 сектора – строителство, сигурност, облекло и текстил, автомобилен сектор и добивна промишленост – едни от най-засегнатите от зеления преход. По думите на изпълнителния директор на КРИБ Евгений Иванов проектът цели

да помогне на нашите работници да адаптират уменията си“.

Проектът ще определи от какви нови умения и знания имат нужда заетите в тези сфери, за да се осъществи преходът към зелена и кръгова икономика и дигитализацията – т. нар. „двоен преход“.

Да адаптираме нуждите на бизнеса, който ще дойде на мястото на това, което ще се закрие евентуално“ – така от социалното министерство, партньор на КРИБ, описаха целите на проекта.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че това е „особено важно“ за добивната промишленост, тъй като

скоростно трябва да се създадат условия за пренасочване на работещите в предвидените за закриване предприятия“.

Основните дейности включват разработване и реализиране на браншови, секторни и регионални програми и инструменти и модели за адаптация на заетите към промените, свързани с двойния преход. Ще бъде направен анализ за моментното състояние на готовността на предприятията за преминаване към зелена кръгова икономика и дигитализация. Това ще спомогне за определяне на предизвикателствата пред бизнеса и заетите лица, на база които ще бъдат разработени стратегии с препоръки за по-добра адаптация.

Проектът е на стойност от 7.2 млн. лв., като около 6.1 млн. лв. е европейското финансиране, а малко над 1.1 млн. лв. – националното съфинансиране. Проектът ще се изпълнява до края на 2027 г. и е по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.