Кризата не подмина и автомобилния пазар в България

Въведеното извънредно положение в страната на 13 март, вследствие на разразилата се пандемия от коронавирус, доведе до забрана за посещение на редица обществени места, както и събирането на много хора на едно място. Това респективно доведе до преустановяване на дейностите в много стопански отрасли.

Още с избухването на заразата в Китай голяма част от автомобилните производители бяха принудени да затворят своите заводи там. С разрастване на епидемията се увеличи и броят на затворените автомобилни заводи по света. А това от своя страна забави доставките и удари силно търсенето на автомобили. Въпреки че в България кризата дойде доста по-късно, тя оказа значителен ефект върху търсенето на автомобили в страната.

Завихрящата се буря на автомобилния пазар

Сътресенията на пазара на автомобили в България започнаха да се наблюдават още през февруари, но през следващите два месеца негативната тенденция се задълбочава.

През април е отчетен спад от 75% при продажбите на нови автомобили към краен клиент, каза за Economic.bg Александър Миланов, председател на управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) и управляващ директор на BMW Group България.

„2020 г. започна с лек ръст от 0.1% при покупката на леки автомобили в сравнение с 2019 г. От февруари обаче започна да се наблюдава спад, а през март и април негативната тенденция се засили. При продажбите към крайни клиенти на леки автомобили през март спадът е около 49%. За периода януари-март спадът е приблизително 23%. Към април понижението е доста по-голямо. Само за четвъртия месец на годината е отчетено намаление с около 75% при покупката на нови автомобили спрямо година по-рано. За периода януари-април пък спадът е от 39%. Но и с натрупване и без него, тенденцията е доста негативна“, каза Миланов.

По думите му обаче това е очаквана промяна, тъй като и в Китай в първите месеци на изолация и стриктни ограничения се е наблюдавал спад в продажбите на леки коли с до 90%. „Възстановяването там протича доста бърза. В България то ще протече на няколко етапа. Първо трябва да отбележим, че в страната ни нямаше забрана за работата на автомобилните центрове, а спадът в продажбите на автомобили основно се дължи на противоепидемичните мерки, които са взети. По всяка вероятност през май ще видим някакво, макар и леко, позитивно развитие като тренд и вече от юни-юли може би ще имаме близък процент в сравнение с 2019 г. Но обемите продажби, които са загубени през март, април и май, няма как да бъдат наваксани през тази година“, обясни Александър Миланов.

Отказ в последния момент

В търсене на варианти за стигане до клиентите официалните вносители залагат на повече дистанционни услуги, като целият път от избора на модел, през конфигурирането и одобрението на финансирането става онлайн. Имало и отделни случаи обаче, при които хората в последния момент се отказват от договорите си за покупка на автомобил. „Договорите при нас (BMW Group България - бел. ред.) са с около10% по-малко в сравнение с година по-малко. И една от основните причини е откази от договори. Но това е личен избор“, каза Миланов. „Важен момент е и логистичният процес. Има забавяне и на доставките, което е нормално с оглед на това, че по цял свят голяма част от производството на автомобили беше спряно заради заразата“, уточни той.

Електромобили в България?

Необходими са много стъпки, за да навлязат електромобилите в България. Но трябва да е ясно, че държавните политики и търсенето на такъв тип превозни средства са пряко свързани. Такова мнение изрази председателят на ААП.

„През следващите 3 до 5 години  ще има съществено натрупване на офертите от производители. Също така ще има и предложения на електромобили в различни сегменти – от компактни до средни, през високопроходими, луксозни. Но това е едната страна – предлагането. Другата страна е търсенето – все още има много ограничителни фактори и един от тези фактури е наличието на зарядна инфраструктура“, каза той. Вторият фактор е относително по-високата цена на електромобилите в сравнение с класическите автомобили с двигател с вътрешно горене.

„В това отношение по-видими процеси на трансформация се наблюдават в онези държави, в които има целенасочена държавна политика за подпомагане на електромобилността. Такава политика в България все още няма. Ако в някои държави има 40-50% от потенциалните мерки, у нас те са 0%. Говоря за Китай, Балтийските страни, САЩ, Германия, Франция - навсякъде има натрупване на монетарни мерки“, уточни Миланов.

По думите му в България има „дребни наченки“ на подобен тип мерки, но те са по-скоро общински – например безплатно паркиране или липса на пътен данък за електромобилите.

„България се намира в една доста по-предишна фаза. Тук все още основният приток на автомобили е през вноса на употребявани, и то с висока степен на износване, автомобили. Все още новите коли в България са около 10-12% от общия брой, които идват на пазара. Тоест ние възпроизвеждаме негативния тренд за замърсяващи автомобили, всяка година отново и отново“, каза още Александър Миланов.