Къде в Европа пенсионните системи са най-щедри?

В началото на бюджетната процедура темата за пенсиите и неизбежното им повишение през 2026 г., а оттам и разрастването на „дупката“ в бюджета на общественото осигуряване отново ще излезе на преден план. Добре е обаче дебатът да бъде поставен в контекст – как изглежда динамиката на пенсиите и доколко са в състояние да осигуряват поносим стандарт на живот за онези, които ги получават.

Най-просто, функцията на пенсията е да замести (до някаква степен, но не напълно) дохода, който работниците са получавали в активния си трудов живот. Страните в ЕС са избрали различни подходи за постигане на тази цел, но най-често срещаните модели приличат на този, който се ползва и в България – държавен pay-as-you-go механизъм, допълван с различни видове частни спестявания и инвестиционни сметки.

За да се измери способността на различните пенсионни системи да постигат тази цел, Евростат ползва агрегирания коефициент на заместване – брутният медианен индивидуален пенсионен доход на населението на възраст 65–74 години, отнесен спрямо брутния медианен индивидуален доходи от труд на населението на възраст 50–59 години, без да се включват други социални помощи. По този начин от една страна се елиминира влиянието на социалната система върху доходите на пенсионерите чрез различните социални помощи, на които бедните сред тях имат право, от друга се сравняват доходите точно преди пенсиониране с тези в периода непосредствено след това.

Сравнението на нещо толкова сложно като пенсионни системи на различни държави, разбира се, има и ограничения, особено когато се разчита само на един показател. Тъй като агрегираният коефициент на заместване ползва брутния доход, той не отчита различното данъчно облагане върху пенсиите, което може да доведе до значителни разлики в нетния доход на пенсионерите. Не се вземат предвид и очакваната продължителност на живота и възраст за пенсиониране, които са от основно значение за способността на пенсионните системи да осигуряват висок доход.

Средната стойност на коефициента на заместване в ЕС през 2024 г. е бил 60% – с други думи, медианната пенсия успява да покрие над половината от медианния доход преди пенсиониране. Интересно е да отбележим, че през последните години има тенденция към леко подобрение на средната за ЕС стойност, като в миналото десетилетие коефициентът е варирал в порядъка на 55-58%. Рано е обаче да заключваме, че пенсионните системи са станали непременно по- щедри; това ще можем да кажем след трайното успокояване на инфлацията и стабилизирането на доходните структури, които днес все още се нагаждат към последствията от поредицата от кризи.

Разликите между отделните европейски страни са значителни, като към 2024 г.  в страни като Хърватия и Литва успяват да покрият едва под 40% от трудовия доход с пенсия, а от другата страна са южноевропейски държави като Италия, Испания и Гърция, където коефициентът приближава и дори надхвърля 80%. Прави впечатление, че заместването е по-ниско в държави в Източна Европа, където през последните години има по-бърз икономически растеж, придружен от експанзия на пазара на труда  и повишение на заплатите, а пенсионните системи трудно „догонват“ динамиката при доходите на работещите. В тези с високо заместване от значение е и включването на социални бонуси в пенсиите, което размива по-чистия осигурителен модел на държави като Нидерландия и тези в Северна Европа.

Що се отнася до България, достъпните данни назад до 2010 г. сочат липса на големи промени в индикатора, като той варира от 38 до 48%. Ясно личи рязкото увеличение на пенсиите над швейцарското правило от 2022 г., като в рамките на година коефициентът на заместване  скача от 38 на 46%. В предишния период динамиката у нас най-вече следва развитието на пазара на труда и ръста на доходите, като в годините с висока заетост, ниска безработица и бързорастящи заплати заместването очаквано изостава.

Представеното тук сравнение дава само най-общия щрих на „резултатите“ на пенсионните системи в ЕС. За да се изгради по-пълно разбиране е необходимо да се прегледат редица други показатели – бедността преди и след пенсии, влиянието на социалните трансфери, теоретичното заместване на нетни доходи, достъпността и покритието на системите за дългосрочна грижа и други социални услуги, които ще разгледаме в последващи материали.

*Заглавието е на редакцията

Източник: Институт за пазарна икономика