Където талантът процъфтява

Той е сред хората, за които „Няма начин да няма начин“. Облича работните дрехи и отива сред работниците – по кариери, бетонови възли, в циментовия завод, за да се срещне с тях и очи в очи да ги попита как се чувстват на работното си място. „Доверието се гради бавно, но се гради“, уверява Пламен Василев, директор „Човешки ресурси“ в „Холсим България“.

Когато през юни миналата година заема тази позиция, е само на 29 г. и от професионалната общност уверяват,  че е най-младият HR директор в голяма компания. До тази възраст е натрупал богат опит, тъй като започнал да работи в областта на човешкия капитал още докато бил студент. Воден от максимата „Ако искаш да видиш промяна, не прави едно и също нещо“, за 10 години изминава пътя от стажант до директор.

Ключ

Какъв трябва да е директорът „Човешки ресурси“ – питаме го: „Да умее да балансира между професионалните отговорности и личните интереси на служителите. Той е човекът, който помага бизнесът на компанията да върви по-добре, но го прави чрез хората. А хората дават всичко от себе си, когато се чувстват разбрани, подкрепени, ангажирани. Успешният HR директорът има стратегически ориентир и хората му вярват. Така те са по-продуктивни“. Но как да мотивираш 400 или пък над 4 000 души в една компания? „Не е нужно всички да ги развиваме и да ги наричаме таланти. Важно е за всеки да се разбере кой е неговият мотиватор – за едни е развитието, за други са парите, за трети – гъвкавостта в работното време, за някои най-съществено е уважението и признанието… За да разберете това, питайте хората и те ще ви кажат кой е ключът към тяхната мотивация. Хората наистина са капиталът, който, ако е правилно управляван, може да носи висока добавена стойност“, уверява Пламен Василев.

Отдаденост

В представянето му четем: „Известен е със своя опит в оформянето на стратегии за човешки капитал, които стимулират организационния растеж и ангажираността на служителите. Кариерата му е белязана от водещи роли в управлението на таланти, от мотивация и ангажираност до ръководене на програми за обучение и развитие. Работи с отдаденост за създаване на динамични работни места, където талантът процъфтява“. Подбор, мотивация, задържане на хората, грижа за пътя и живота им в компанията – са все негови задачи и в „Холсим България“.

Призвание

Още в училище Пламен Василев разбрал, че призванието му е да изследва и да работи с хора, и така тръгва по този път. Харесва футбола и играл, докато бил ученик. Обича и видео игрите. Няма излишен опит и това знание му е полезно, когато прави подбор. Геймъри и любители на футбола неусетно се разкриват през игрите, които са им страст, и през ролите, които заемат в тях. Индиректно се разбира какви са като личности, как взимат решения. Нападателят е резултатно ориентиран, един обича да води отбора, а друг има качества да помага. При подбора на хора игрите са му давали вярна индикация защо да вземе даден човек на работа, но досега не са били пречка някой да бъде нает. Самият той обича стратегическите и приключенските видео игри. Стреми се да вижда цялата картина, а във футбола обича да е близо до нападателя, близо до защитниците, чувства се като личност, която има задачата да подпомага другите, за да може всички заедно да стигнат до целта.

Стратегия

Как да направим добра кариера, каква да е стратегията ни: „Когато искате да развиете своя кариерен успех, е нужно да имате една голяма цел, хубаво е да заложите и срок за постигането“. Пламен Василев си набелязал до 35-годишна възраст да е директор „Човешки ресурси“ в голяма компания. После започнал да чертае малките стъпки, с които да стигне до желаната цел. Препоръката му е да си намерите ментор или коуч, който да ви насочва в този път. Той имал късмета да работи под ръководството на правилните мениджъри в организациите, в които е бил. Така свикнал да поема повече отговорности, да се сблъсква с повече трудности и да им намира решения, за да може, когато наближи 35 г., да е видял максимума и да е готов за решителната стъпка. Ключов момент в кариерното развитие на Пламен е осъзнаването, че всеки трябва сам да си гони целите и да не се оправдава, ако нещо не се получава, а да открие начин как то да стане: „Намерете от кого да черпите знания и умения, от кого да „крадете“ занаята. Може и да правите грешките, те са учител, но ако сте в старта на вашата кариера, някоя грешка може да ви демотивира. Ако попаднете на точните мениджъри, за тях може да е приемливо понякога да се сгреши, да го приемат като част от професионалния растеж и трупането на полезен опит“.

Кариерен скок

С упорит труд и малко късмет Пламен Василев успял по-рано от плануваното да направи важния кариерен скок. Знаел своята цел и не приемал друг вариант, освен да я постигне. Когато „врабчето“ каца на рамото му, той не отлага за по-нататък. Този шанс идва с поканата да заеме ключовата позиция – именно защото в неговия профил е умението да мотивира хората и да се грижи да са пълноценни в работната среда. Налага се да реши дали остава в IT компанията, в която като тийм лидер „Подбор“ се чувства на място, или поема риска да скочи в дълбокото. И той скача…

Двигател

Любимият му въпрос по време на интервю е „Ако парите нямаха значение, какво бихте правили“.  На същия този въпрос той отвръща: „Ще съм строител на мостове към невъзможното“. И все пак какво са за него хората, наричани човешки ресурси? Те са удоволствието да работи с тях, да преживява с тях и заедно да гонят общите цели. Те са двигателят на всяка компания. Двигателят, който кара директора „Човешки ресурси“ да облече работните дрехи и да отиде при хората – там, където се добиват инертни материали и се прави бетон и цимент.

Препоръки за мотивирани и лоялни хора

1. Хората да знаят какви са целите на компанията и какви са очакванията към тях.
2. Всеки служител държи да знае какъв кариерен план за следващите години има работодателят за него. Ако човекът не вижда бъдещето си в компанията, той се чувства като „един човек за една работа“ и това го демотивира. Така организацията губи неговия потенциал.
3. Компаниите да искат обратна връзка от служителите. Идете при хората и ги питайте.
4. Давайте признание, когато някой е свършил добра работа. Хората се вълнуват от това.
5. Създайте позитивна среда, всички да идват с удоволствие на работа.
6. Възможността всеки сам да взима някакви решения, макар и малки, влияе положително.
7. Важен е балансът между работата и личния живот, ключов момент в това е гъвкавостта, която работодателят е позволил.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.