Лихвите в еврозоната паднаха до най-ниското си ниво от 2022 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе седмо поредно понижение на лихвените проценти в рамките на година. Целта на тази стъпка е да подкрепи затруднената икономика на еврозоната, която е изправена пред допълнителни предизвикателства заради търговските мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп.

ЕЦБ свали лихвите по кредитите до най-ниското им ниво от края на 2022 г. Решението е продиктувано от затихването на рязкото покачване на инфлацията след пандемията, както и от бързо променящата се търговска политика, която засилва опасенията за бъдещето.

Икономическите перспективи са помрачени от изключителна несигурност“, заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция след заседанието във Франкфурт, на което членовете на управителния съвет единодушно решиха да намалят основния лихвен процент на ЕЦБ с 25 базисни пункта до 2.25%.

В свое изявление банката предупреди, че настоящата ситуация може да се отрази негативно на икономиката на еврозоната. Въпреки това от текста бе премахнато споменаването на „рестриктивност“ на лихвените проценти – формулировка, която често се възприема като сигнал за предстоящи бъдещи намаления.

Ще трябва да проявим гъвкавост в зависимост от това, което наблюдаваме“, каза тя. „Сега повече от всякога трябва да се осланяме на данните.“

Въпреки че Тръмп засега е спрял налагането на нови мита, голяма част от съществуващите остават в сила, а нестабилността на финансовите пазари вече е нанесла щети на икономиката.

Лагард заяви, че ЕЦБ ще има по-ясна картина едва на следващото си заседание в началото на юни, непосредствено преди изтичането на 90-дневното замразяване на митата, които Тръмп наложи върху Европейския съюз.

Влиянието на митата

Лагард посочи, че според изчисления на ЕЦБ от миналия месец растежът в 20-те държави, използващи еврото, може да спадне с половин процентен пункт, ако САЩ наложат 25% мита върху вноса от ЕС и блокът предприеме ответни мерки. Това би заличило около половината от очакваното разширяване на икономиката на еврозоната.

Въпреки това тази оценка се смята за твърде оптимистична, особено ако търговската война подкопае доверието на инвеститорите, бизнеса и потребителите.

Макар че ЕЦБ очакваше търговската война да повиши инфлацията с 50 базисни пункта, сътресенията, предизвикани от непоследователната търговска политика на САЩ, биха могли да я намалят в същата степен. Почти всички финансови показатели, влияещи върху цените, претърпяха значителни промени през последните седмици.

Не мога да кажа дали сме достигнали пика на несигурността“, заяви Лагард в четвъртък, цитирана от Reuters. „Трябва да сме готови за непредвидимото.“

На фона на нестабилността еврото поскъпна с 9% и се търгува на исторически връх на търговско-претеглена база. Цените на енергията са значително по-ниски, растежът се забавя, а Китай, основната мишена на американските мита, може да насочи част от производството си към Европа.

Редица инвестиционни банки понижиха прогнозите си за инфлацията в еврозоната за тази година, често до или под целта на ЕЦБ от 2%.

Дезинфлационните сили се засилват“, написаха анализатори на HSBC в бележка, като понижиха прогнозата си за инфлацията до 1.9% за тази година и 1.8% за следващата.

Преди заседанието инвеститорите очакваха поне още две намаления на лихвените проценти през тази година, а някои дори и трето, предвид забавянето на растежа.

Лагард засегна и рязкото поскъпване на еврото, като заяви, че то може да окаже натиск върху инфлацията.