Могат ли военните разходи на Европа да съживят икономиката?

Европейските правителства се подготвят за трайно увеличение на разходите за отбрана, което обаче поставя ключов икономически въпрос: Може ли превъоръжаването да подкрепи и растежа в момент, когато икономиката на еврозоната трудно набира инерция?

Германия е в центъра на тази промяна. Берлин планира да увеличи разходите за отбрана до почти 3.5% от БВП до 2029 г., спрямо 2.1% през 2024 г., което представлява една от най-значимите програми за военни инвестиции в следвоенна Европа. До 2029 г. правителството цели да харчи над 100 млрд. евро годишно за отбранително оборудване и поддръжка, пише Euronews.

Според Никлас Гарнадт, икономист в Goldman Sachs, ефектът върху растежа може да бъде осезаем.

Очакваме разходите за отбрана да повишат нивото на германския БВП през 2029 г. с около 0.8%, а поръчките за отбрана нараснаха значително през четвъртото тримесечие, след като бюджетът за 2025 г. беше приет през септември“, каза той.

След одобрение от парламента, големите отбранителни договори се възлагат на производители и се отразяват в официалните данни за фабричните поръчки. Вътрешните германски поръчки, свързани с отбранителната индустрия, са нараснали с над 50% в края на 2025 г. в сравнение с вече повишените нива след инвазията на Русия в Украйна.

От гледна точка на националните сметки, разходите за отбрана подкрепят БВП по няколко канала.

От страна на производството се увеличава добавената стойност в отбранителното производство и по цялата верига на доставки.

От страна на разходите, придобиването на оръжейни системи увеличава държавните инвестиции след прехвърляне на собствеността, докато покупките на боеприпаси и незавършено оборудване се отчитат като промени в запасите.

Очакваме разходите за отбрана да доведат до по-голямо ускоряване на държавните инвестиции в оборудване занапред“, допълни Гарнадт.

Икономическа перспектива за еврозоната: по-добър цикличен растеж

Икономическият екип на Goldman Sachs разглежда 2026 г. като година на умерено възстановяване за еврозоната.

Банката прогнозира ръст на БВП с 1.3% за Блока – малко над прогнозите на Европейската централна банка – движен от комбинация от фискална подкрепа, устойчиво потребителско търсене и отслабване на търговските търкания.

Фискалният тласък на Германия – до голяма степен задвижван от разходите за отбрана – се очаква да компенсира рестриктивните фактори на други места и да помогне за стабилизиране на общата политика в еврозоната.

Спадащите цени на енергията и ръстът на заплатите, изпреварващ инфлацията, би трябвало да подкрепят търсенето от домакинствата. Потенциално примирие в Украйна може да даде допълнителен тласък чрез по-благоприятна динамика на енергийните разходи.

Икономистите обаче предупреждават, че отбранителното производство се характеризира с необичайно дълги цикли на доставка. При портфейли от поръчки, покриващи четири до пет години производство, ефектът върху реалното производство и БВП е по-скоро постепенен, отколкото незабавен.

Освен това експертите подчертават, че само по-високите разходи за отбрана няма да решат по-дълбоките структурни проблеми на Европа. Засилената конкуренция от Китай, високите енергийни разходи, недостатъчните инвестиции във високотехнологични сектори, регулаторните тежести и застаряващото население продължават да натежават върху дългосрочния растежен потенциал на региона.

Очакваме подновеният експортен натиск от Китай да се отрази негативно на европейската търговия чрез нарастващ внос и по-силна конкуренция при износа, особено в Германия и Италия“, посочиха от Goldman Sachs.

Разходите за отбрана – стимул, но не и панацея

Военните разходи се очертават не само като стратегическа необходимост, но и като макроикономически инструмент за Европа.

Макар че инвестициите в отбрана сами по себе си едва ли ще променят дългосрочната траектория на растежа на континента, те могат да изиграят съществена поддържаща роля.

За страни като Германия, където фискалният ресурс се насочва към превъоръжаване, стимулиращият ефект може да бъде значителен – особено в икономика с тежък индустриален профил, която се бори с конкурентоспособността на производството.

Дали тази промяна ще се окаже трайна и устойчива предстои да видим, но засега отбраната изглежда като неочакван двигател в неравномерното възстановяване на Европа.