Може ли Европа сама да си осигури критичните суровини?

В Битерфелд-Волфен са свикнали с химическата обработка. Но литиевата рафинерия е нещо изцяло ново за индустриалния парк на източногерманския град, който има повече от век история в химическата индустрия. Толкова нов, че е първият по рода си в цяла Европа, пише DW.

Докато Европейският съюз (ЕС) се бори да осигури достатъчно доставки за своите жадни за ресурси индустрии, AMG Lithium се установи в Битерфелд-Волфен с цел да играе решаваща роля в плана на ЕС.

Германското дъщерно дружество на базираната в САЩ AMG Critical Materials N.V. иска да построи завод за рафинерия за литий за батерии, който се надява да захранва зараждащата се индустрия в Европа, без да зависи от китайските доставки на минерала.

Главният изпълнителен директор на AMG Lithium Щефан Шерер каза пред DW, че компанията ще може да изключи китайските посредници от своята верига за доставки на литий до 2028 г. и ще допринесе за постигането на амбициозната цел на ЕС да стане независим по отношение на така наречените критични суровини. Те включват литий, фосфор и боксит, както и така наречените редкоземни минерали като ниобий, сред 34 други елемента.

Стратегия на ЕС за противодействие на господството на Китай

Този четвъртък (23 май 2024 г.) влезе в сила първата всеобхватна стратегия на ЕС за минералите от 27 държави. Наречен Закон за критичните суровини (CRMA), регламентът определя ясни показатели за вътрешния капацитет по веригата за доставка на стратегически суровини. Целта е също да се диверсифицират доставките в ЕС до 2030 г.

От годишното потребление на ЕС най-малко 10% трябва да се добиват вътре в Блока. Най-малко 40% от преработвателните и 15% от капацитетите за рециклиране трябва да са базирани в ЕС. Като цяло "не повече от 65% от всяка стратегическа суровина на всеки съответен етап на преработка трябва да се доставя от една-единствена трета страна."

За да се конкурираме геополитически с други големи играчи като Китай и САЩ, е много важно регламентът да позволява координиране на нуждите и исканията на различните държави-членки“, казва Мелани Мюлер, старши сътрудник в Германския институт за Международни въпроси и въпроси на сигурността.

В момента цялото търсене на редкоземни метали в ЕС например се покрива от китайски износители. Китай доминира световните пазари на метали чрез самия добив, но най-вече чрез контролиране на обработката и рафинирането на суровините. Междувременно ЕС разглежда господството на Китай като заплаха за европейските вериги за доставки и зеления преход на различни индустрии на континента.

Разкривайки проектозакона през март 2023 г., председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че надеждната местна база от суровини е „жизненоважна за производството на ключови технологии за нашия двоен преход – като генериране на вятърна енергия, съхранение на водород или батерии“.

Въпрос на време и пари

За да се увеличи добивът на минерали в ЕС от сегашните 3% до желаните 10% до 2030 г., ще трябва да бъдат открити редица нови обекти за добив. Но Алис Ю, анализатор от S&P Global Commodity Insights, каза за DW, че отнема „средно 17 години, за да се разработи литиева мина от първоначалното й откриване до пускането й в производство“.

Щефан Шерер от AMG Lithium изчислява, че общите инвестиционни разходи за производство на литиев хидроксид в нов завод ще варират между 500 милиона евро до 1 милиард евро. Но Шерер каза, че инвестирането в проекти е трудно. Цената на лития например се е сринала с 80% от 2022 г. насам.

Хората са много, много предпазливи да влагат пари в литиеви проекти в този момент, защото при сегашното ценово ниво е много трудно да се направи инвестиция“, каза той.

Съвместна инициатива на Франция, Италия и Германия планира да набере 2.5 милиарда евро първоначално финансиране в подкрепа на проектите. Но експертът по суровините Алис Ю се съмнява, че държавните пари сами по себе си ще стимулират необходимите инвестиции.

„Ако поставим тези средства в перспектива само за литий, вие гледате към милиарди евро инвестиции, необходими само за постигане на целта на ЕС за 2030 г.“, каза тя.

И какво ще стане, ако Китай отвори огромната си инвестиционна кесия, търсейки участие в базирани в ЕС проекти?

„Досега ЕС си сътрудничи с китайски инвестиции в капацитет за производство на батери. Така че, ако разгледаме рафинирането на литий, ще искате ли да работите с китайски опит и капитал в тази област?“, добави Ю.