НДК в класация на най-непрактичните сгради в света

Националният дворец на културата (НДК) в София влезе в класация на авторитетното издание Financial Times за най-непрактичните сгради в света.

Национален дворец на културата в София, България

Грандиозният Национален дворец на културата, символ на комунистическия режим в България в разцвета си, сега е най-популярното място за събития в столицата София, пише изданието.

Това е единственото място, където можете да видите всички слоеве на съвременна България през няколко часа - и в същото време да се забавлявате. Проектът - започнат през 1970 г. от Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия диктатор Тодор Живков, днес привлича големите имена от музикалната сфера, посреща високопоставени личности и излъчва прожекции, се посочва още в статията.

Българският дворец на културата прилича на лабиринт от привидно безкраен мрамор покрит със стълби, ескалатори, тераси и зали, в който трудно може да се ориентираш, пише още изданието. Объркването се простира и извън двореца, където човек се сблъсква с неравни тротоари и трайни ремонтни работи. Това е предизвикателство, с което повечето столичани просто са се примирили, казват авторите на класацията.

"Ние оформяме нашите сгради, а след това сградите ни оформят", е афоризъм на Уинстън Чърчил, изречен през 1943 г. по време на дискусия за реконструирането на Камарата на общините във Великобритания. Той е настоявал да се изгради точно копие на разрушената сграда, въпреки че тя е била твърде малка за нуждите на парламента. Неговият мотив е, че “пренаселеността ще създаде атмосфера”, решение, за което депутатите вероятно още го проклинат.

И все пак, връзката между човешкото желание и физическото пространство не винаги е хармонична и често пъти е конфликтна. Това може да се обясни с неудовлетвореността на много хора, чиито представи за естетика не отговарят на създадени места и съоръжения в света. Примерите за това изобилстват във всички градове, а много от бетонните колоси са станали причина и за демонстрации, и за жалби по цял свят.

Ето и останалите сгради в класацията:

Музеят Maxxi в Рим, Италия

Музеят Maxxi в Рим, събира изкуството от XXI век, той е проектиран от Заха Хадид. От самото начало проектът се сблъсква с трудности и спънки – политически конфликти и липсва на финансиране, което води до дълго забавяне преди откриването му. Той отваря врати десет години, след като е проектиран през 2009 г. Самата Хадид го определя като “поле”, тъй като сградата няма разграничени зали, галерии и коридори. Стръмни пътеки, оприличавани често на писти и мястото за експозиции, което е малко и някога се натрупват опашки събират упреци от обществото и навличат критики срещу Хадид.

Сградата “Джей Едгар Хувър” във Вашингтон, САЩ

В сградата се намира централата на Федералното бюро за разследвания на САЩ (ФБР). Тя е открита през 1972 г. и още тогава се възприема със смесени реакции. За някои тя е сред добрите примери в архитектурата, а други я осмиват като отвратителна обида към оживения център на Мидтаун.

Тя е разположена приблизително по средата между Белия дом и Капитолия и е почти универсално заклеймявана като най-грозната сграда в града. “Джей Едгар Хувър”е проектирана да е бомбоустойчива, от три страни е заобиколена от защитен ров и на практика е недостъпна за пешеходците.

Сградата обаче е вече не стига за екипа на ФБР и агенцията планира да се премести в нов крайградски щаб, за да може да събере всичките си служители. В момента те са пръснати в 21 други сгради. Плановете на правителството са или да обнови сградата, стига ремонтът да струва до 1,1 млрд. долара, или да я продаде, или пък да я разруши.

Комплексът Неру в Ню Делхи, Индия

Пазарът за електроника и текстил е определян като едно от най-непривлекателните места в света. Изграден е от правителствена агенция през 70-те години на ХХ век и въплъщава архитектурния стил, известен като “утилитарен модернизъм”. Недостиг на материали и натиск от страна на власите за спестявания вдигат сграда с лошо качество, която бързо започнала да се влошава. Днес във вътрешния площад се събират амбулантни търговци, а липсата на всякаква зеленина и водни елементи, не правят температурите в нея по-поносими. Стълбите са полуразрушени, а из коридорите се носи лоша миризма.

Европейският парламент в Страсбург, Франция

Сградата за депутатите от Европейски парламент е открита през 1999 г. Отвън тя прилича на спортна зала, а отвътре е объркващо сложна с лабиринта си от странни вътрешни мостове, окачени пътеки, спираловидни стълбища и асансьори. Това е сграда, в която много ясно виждате къде трябва да отидете, но не можете да намерите пътя до целта си. Таванът на сградата се срутва частично през 2008 г., утеха за посетителите е възможността да хапнат чудесна елзаска храна.

Голямата зала на народа в Пекин, Китай

Тя се намира срещу площад "Тянанмън" в сърцето на Пекин и е паметник на политическата власт на Комунистическата партия в страната. Подобно на самата партия, сградата е определяна като масивна и смущаваща, а посланието, което отправя, е считано за безспорно: вие сте малки, а партията е голяма, съпротивата е безсмислена.

За да види сградата в пълнота, човек трябва да стои на поне 200 м. Разстояние от нея. Тя представлява широк правоъгълник с колони. Вътре има 32 конферентни зали, по една за всяка от провинциите на Китай, и една голяма аудитория, където веднъж в годината заседава парламентът. В нея могат да се поберат 10 хил. души.

Мугамма в Кайро, Египет

Правителствената сграда е разположена точно срещу площад Тахрир. Построена е през 40-те години на XX век, тя събира бюрюкрацията на Египет. Най-често се асоциира със социалистическата диктатура на Насър. Думата “Mogamma” означава комплекс от много части - препратка към различните административни отдели под големия й покрив.

За много египтяни тя е един от най-лошите им кошмари. Те я посещават, за да подготвят документи и други формалности, събирайки се на дълги опашки. Сградата е метафора на тромавата администрация и бюрокрацията в нея. Преди революцията през 2011 г. се водеха дискусии дали сградата да не бъде превърната в хотел, но сега изглежда, че тези разговори няма да доведат до промяна.

Гара Шинюку в Токио, Япония

Това е най-натовареният транспортен център в страната. И сам по себе си е преживяване. Гара Шинюку обединява пет отделни гари, управлявани от пет отделни жп компании. Всяка от тях иска да продава нещо и пространствата им вече така се преплитат, че са приличат на хипертрофична гъба.

The Barbican в Лондон, Великобритания

Определяна от критиците като един от най-добрите примери за брутална архитектура в Лондон, бетонната цитадела повдига противоречиви чувства сред милионите пешеходци, които минават покрай нея всеки ден. Комплексът е открит официално през 1969 г., а кралицата го описва като “едно от най-съвременните чудеса на света" заради своя мащаб и амбиция.

Но дизайнът на сградата изисква от посетителите да се доближат до нея по специални повдигнати пътеки. Откъм улицата достъпът до тях е труден – стълбищата почти не са обозначени, а ако се пропуснат пътеките, стълбите не водят доникъде. Влизайки вътре, гостите на сградата се оказват в лабиринт. Не е случайно, че на снимките на любителите най-често се виждат великолепния водопад и езерото в центъра на комплекса – това място е много трудно за откриване.