Нов публичен дълг е необходим

Г-н Порожанов, какво бихте откроили в работата си като служебен финансов министър досега?

Голямата динамика в публичната сфера и финанси, както и многото въпроси, свързани с финансовия и най-вече банковия сектор. Казусът с особения надзор над Корпоративна търговска банка създава предизвикателства, които трябва да бъдат разрешени. За част от тях Министерство на финансите е също ангажирано - от гледна точка на комуникация с Европейската комисия и разглеждане на вариантите, които биха се появили в рамките на планове за оздравяване на банката. Основният ни ангажимент е работата с публичните финанси и проблематиката, която се идентифицира с изпълнението на Закона за държавния бюджет за 2014 г. Ключово значение имат безспорно надценените приходи, които създават сериозен натиск върху дефицита. 2 млрд. лв., от които 1,7 млрд. данъчни постъпления, са заложени повече спрямо отчета за изпълнението на бюджета за 2013 г. Целта ни е да минимизираме това надценяване, намалявайки възможно най-много темпа на неизпълнение, най-вече от ДДС върху внос и от акцизи в Агенция „Митници“.

Като че ли напоследък се появяват все повече заявки за допълнително бюджетно финансиране. Колко често казвате „не“ и каква е цената на отказа?

Действително са многобройни тези искания. В края на август и началото на септември поканихме всички първостепенни разпоредители, за да видим как се отразява направената вече актуализация, как те биха функционирали и къде се нуждаят от допълнителни разходи. Бих искал да подчертая, че тази актуализация, при която се предоставиха средства на НЗОК за сметка на другите разпоредители, бе откровена провокация. Ясно е, че с това решение съвсем тенденциозно се създават проблеми в цялата останала бюджетна сфера. Средствата, които правителството разпределя в момента, са в рамките на един сравнително ограничен ресурс и само и единствено от разписаните в държавния бюджет или от икономии. Те са изключително ограничени, предвид че предходният кабинет имаше комфорта да направи много сериозни разходи, финансирани от централния бюджет, постановленията по които надвишиха 1 млрд. лв.

Има ли достатъчно средства във фискалния резерв за покриване плащанията по публичния дълг до края на тази и в началото на следващата година?

Фискалният резерв, който заварихме, бе в размер на 8,2 млрд. лв. От 2008 г. насам той се захранва основно с привличане на дълг, тъй като няма излишъци по бюджета, а не бих казал, че за периода има и някакви съществени приходи от продажби на държавни активи или концесии. Привличането на дълг ще бъде основен източник за поддържането на резерва и през следващите години. Той служи основно за обслужване на вътрешния и външния публичен дълг и покриването на текущия дефицит по бюджета. Нивото на фискалния резерв дава възможност да бъдат посрещани задълженията на държавата до края на годината, както и изплащането на лихви и главница по външния дълг в размер на малко над 1,7 млрд. лв. в средата на януари. Така разчетен, той е достатъчен при идеални условия. В рамките на бюджетите за следващите години трябва да се планират и средства за обслужване на големите плащания по дълга - в периода 2015-2017 г. България има да покрива вътрешни и външни заеми в размер на около 6,5 млрд. евро. При изчисляване на актуализацията, дефицитът, който ще формираме допълнително, с оглед неизпълнението на приходите и евентуалния дефицит по европейските средства, ще трябва да бъде осигурен на касова основа. Ние не можем да избягаме от отговорността, а това е и национален проблем, да заложим финансови буфери, обезпечаващи предизвикателствата в банковия сектор. Дефицитът, заедно с тези буфери, трябва да бъдат заложени в увеличението на дълга, средствата от което ще отидат в резерва.

Считате, че има необходимост от още една по-голяма емисия публичен дълг?

Считам, че има необходимост от привличане на публичен дълг и в зависимост от възможностите и периодиката на емитиране, трябва да се прецени каква част от него ще е на вътрешния и каква част - на външния пазар. Големият проблем за служебното, а и за следващото редовно правителство е, че емисия на външен дълг не би могла да се подготви до края на годината. Първо, тя изисква съответното технологично време - около 10 седмици, което ни праща през втората половина на декември и началото на януари. Това е неподходящ период от гледна точка активността на финансовите пазари. Второ, за да излезем на външен пазар, ние трябва да стабилизираме някои от финансовите проблеми в страната. Осигуряването на ресурса следва да бъде много добре премерено и комуникирано.

Подходящи ли са за тази цел пазарните условия?

Все още са подходящи. Безспорно цената на ресурса, с който държавата се финансира, се покачи леко в резултат на нестабилността, появила се във финансовия сектор на страната. В рамките на следващото емитиране на ДЦК няма предпоставки цената да се върне на нивата от предходната година. Въпросът е тя да бъде в разумни граници. Ние и в момента сме с по-добри нива от много източноевропейски страни.  

Какви ще са последствията, ако по финансирани от бюджета проекти по оперативни програми бъдат открити нередности и средствата не подлежат на възстановяване?

Правителството реши да се предостави заемен ресурс по сметката на „Национален фонд“. Разходните нива на Фонда са обезпечени така със Закона за бюджета, за да покрият плащанията по бюджетите на отделните оперативни програми в рамките на годината. Поради замразените „Околна среда“ и две оси от „Регионално развитие“ имаме спрени за възстановяване около 500 млн. лв. За да не се спира изпълнението на проектите, ние осигуряваме заемен ресурс, който не е бюджетно финансиране. В момента, когато „Национален фонд“ получи възстановяването, тогава парите ще бъдат върнати. Компроментирането и неизпълнението на тези проекти в рамките на годината би довело до загуба на европейски бюджет по програмите. Това автоматично води до ангажимент за осигуряване на ресурс за приключването им или от общините, или от държавата, тъй като по проектите вече има сключени договори.

НЗОК не е ли символ на това, че принципът „парите следват реформите“ остана на хартия? Постоянното гласуване на допълнителни средства не премахва ли стимула за промяна във всички публични сфери?

Председател на надзорния съвет на Касата в момента е зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Възложен е преглед на това как са формирани разходите по всички клинични пътеки и доколко ефективни са те. Разбира се, реформата в здравното осигуряване е много по-сложен и цялостен процес, а и не само тя. Подобни реформи трябва да бъдат внимателно прегледани и в други сектори, където изразходването на публичен ресурс не е най-рационално. По мое мнение, следващото редовно правителство трябва да се заеме приоритетно с тези жизнено необходими за българската икономика и публични финанси действия.

Защо тези реформи се отлагат с години?

Всяка реформа е свързана с определени непопулярни мерки. Когато се направиха основните промени в икономиката, след голямата криза през 1996-97 г., Международният валутен фонд и Световната банка разписаха редица секторни реформи, които ние трябваше да извършим. Това, което се случи в реалния сектор - приватизация, ликвидация на неефективните предприятия и преструктуриране, даде тласък за преминаване към пазарни условия в икономиката. Да, може би тогава това не се случи по най-добрия начин и щеше да е добре да има повече стратегически чуждестранни инвеститори. Тези реформи помогнаха на икономиката и публичните финанси в следващите няколко правителства. В момента, обаче, динамиката на макро ниво и новите предизвикателства пред Европейския съюз и глобалния растеж показват, че не може да се стои на стационарно ниво в различните сектори. Не можем да избягаме от конкретни реформи, особено в публичния сектор. Ако страната не ги направи, независимо от отпора на засегнатите от тях, което е един естествен процес, резултатите няма да бъдат добри.

Какви са ефектите от рокадата в ръководството на Агенция „Митници“ и каква е оценката за работата на НАП?

Агенция „Митници“ бе демотивирана за работа. Контролът, както мобилен, така и по границите и акцизните складове, беше на едно доста незадоволително ниво. Това, което можем да направим към момента, е възстановяването на физическия контрол като много по-ефективен инструмент за подобряване на събираемостта. Произходът на проблема е още в средата на 2013 г., когато бе променена част от нормативната рамка, даваща възможност за по-добра събираемост. Беше отменена наредбата за уредите и изменен законът, които гласяха че уредите, даващи контролите в рамките на акцизните производства, се използват не само за информация, но и за база за определяне на данъчната основа. Не бяха премахнати всички точки на контрол на производството в акцизните складове, но бяха направени само на едно или две места и то само с информативен характер. Това създаде предпоставки една много добре изградена система, която заработи въпреки доста сериозния отпор на данъчно задължените лица, да се върне години назад. Неслучайно анализите и за горива, и за други стоки показват, че отчитаното потребление е едва около 70-80% от фактическата пазарна консумация. Бих искал да акцентирам и на това, че вече близо месец работи размяната на информация между двете приходни агенции, така че да се проследява кога стоките излизат от акцизните складове, през кои лица минават всички продажби, за да имаме по-добра събираемост на ДДС. Бе възстановена практика от преди 20 г., в която след най-различни препродажби, в един момент изчезва един от данъкоплатците, а с него и следата на ДДС-то.

Негативните обективни фактори, които влияят най-вече върху ДДС от внос, са спадащите цени на международните пазари. Това намалява и базата за данъчни постъпления. Недоброто функционално състояние на икономиката и потреблението намалява допълнително абсолютната стойност на вноса през първото полугодие. Независимо от това, трендът на неизпълнение в приходите на Агенция „Митници“, който бе около 120-140 млн. лв. месечно, вече е намален наполовина до около 60-70 млн. лв. за август.

Имахме доста разговори с НАП, където не направихме промени. Смятам ,че структурата се намираше в едно значително по-добро функционално състояние от Агенция „Митници“, но и в момента работим много активно, така че тя да изпълни на 100% заложените приходи, независимо от сериозното надценяване. Проблемите са основно в митниците поради обективни икономически причини и факта, че ние не можем да направим необходимите законодателни изменения.

Удачно ли е сливането на двете приходни администрации и какви ефекти могат да се очакват от това?

За шестте седмици не съм успял да анализирам лично този процес. Той, разбира се, би подобрил координацията, която така или иначе бе прекъсната преди няколко месеца. Това, обаче, е една много тежка реформа и трябва да бъде подготвена внимателно, така че да няма негативни ефекти върху данъчните и митническите постъпления през първите месеци от сливането. Ако тя бъде подготвена така, че от самото начало всеки един служител да знае на кого е подчинен и какви са неговите ангажименти, то ще заработи. Едно прибързано действие може да доведе отрицателни резултати, които точно в този момент са крайно нежелателни.

Какви съвети бихте дали на Вашия приемник?

Не бих давал съвети, особено на нов министър. Всеки, който заема поста, не трябва да бъде съветван, освен ако не поиска определено мнение. Разбира се, бих предоставил необходимата информация и бих изразил мнението си, ако то бъде пожелано.

Какви са Вашите бъдещи планове, свързани ли са с публичния сектор и готов ли сте да изпълнявате функциите на служебен министър по-дълго време, ако се наложи?

Надявам се да не се наложи служебното правителство да работи в по-дълъг период, защото за да се върне доверието в България, тя има нужда най-вече от политическа стабилност и ясни сигнали към инвеститорите, европейските институции и другите стратегически партньори. Един служебен кабинет може да даде сигнали, но той е с ограничени правомощия. България се нуждае от силен парламент и силно редовно правителство. Ангажиментите ми в момента са изключително натоварени и нямам време да мисля за следваща реализация. Имам достатъчно опит в администрацията и ако получа предложение от хора, с които бих могъл да работя, бих приел да остана в публичния сектор.

Цялото интервю четете в брой 42 на сп. "Икономика".