Националният статистически институт (НСИ) започва да публикува „флаш“ инфлация от догодина. Става въпрос за много ранни данни за средното покачване на цените на дребно, които ще се предоставят в последния ден на съответния месец. Това обяви председателят на НСИ, доц. д-р Атанас Атанасов, цитиран от БНР.
Този ангажимент идва с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Всички държави във валутния съюз публикуват такива бързи числа, които в последствие подлежат на ревизия.
Инфлацията ще бъде обявявана два пъти – в последния ден на текущия месец, а след това на 15-о число следващия месец, както е и досега. Например на 30 януари 2026 г. ще имаме предварителна оценка за инфлацията за януари, а след това на 15 февруари ще знаем окончателната инфлация за месец“, обясни Атанасов.
Той опроверга някои твърдения, че НСИ е манипулирал данните, за да успее България да влезе в еврозоната.
Данните няма как да бъдат манипулирани по никакъв начин. Всяко число, което ние публикуваме, подлежи на верификация – първо от страна на Евростат. След като Евростат одобри числата, тогава ги публикуваме“, обясни председателят на Института.
НСИ е и под контрола и на други международни организации, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на която България се опитва да стане член, също така страната е част от Комитета по статистика към ОИСР.
Припомняме, че в началото на септември част от управляващата коалиция – ГЕРБ, БСП и ИТН – поискаха смяната на председателя на НСИ. Но тъй като неговата позиция е мандатна, те предприеха законодателна инициатива за неговото премахване, без да обявят ясни причини. Това искане съвпадна с някои влошаващи се макроикономически данни, най-вече за изпреварващо растящите цени на стоките и услугите след одобрението на страната за влизане в еврозоната.
Промените в Закона за статистиката, които предвиждаха мандатите на председателя и зам.-председателите да бъдат прекратени извънредно, а изборът на новите да се прехвърли от Министерския съвет към Народното събрание, бяха приети на първо четени в комисия. След това обаче, може би заради силния обществен отзвук, а може би и след реакция на Евростат срещу тази политическа намеса, процедурата спря и текстовете дори не бяха разгледани на първо четене в зала.
Георги Желязков 
