От догодина пазарът ще определя цените на тока

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова е магистър по счетоводство и контрол от УНСС. Тя има голям професионален опит в сферата на финансовия контрол и одита. В служебното правителство на проф. Георги Близнашки беше зам.-министър на финансите.

Министър Петкова, виждате ли начин да се разплете възелът на интереси по веригата от производителя до консуматора на електроенергия?

Съгласно препоръки на Световната банка от 2013 г. е необходимо съставът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да не се определя от изпълнителната власт. Тази важна стъпка бе направена още с първите промени в Закона за енергетиката, които бяха приети през месец февруари тази година. Сега Комисията за енергийно и водно регулиране е независим орган, който определя цените на електроенергията за бизнеса и бита. 

Смятам, че първото ценово решение на КЕВР от 1 август 2015 г. е взето независимо, като е съобразено с обективното състояние на енергийния сектор у нас. Живеем в правова държава, всеки има право да изрази мнението си или да протестира, но ние няма как да не се съобразим с ценовото решение на регулатора. Към момента имаме добър диалог с българския бизнес, сега се сформира и работна група под председателството на вицепремиера Томислав Дончев. Отворени сме да чуем и да анализираме всяко предложение, което ще в полза на енергийния сектор. Поехме ангажимент съвместно да разработим Пътна карта за реформи в енергетиката. Тя може да послужи и за основа на бъдещата Енергийна стратегия на България.

Не е работа на правителството да определя цените, ангажиментът ни е да стабилизираме енергийния сектор, като взимаме решения за неотложните реформи, макар и те понякога да са радикални. Проблемите в сектора са трупани с години. Решенията невинаги са взимани на база на експертна и икономическа обосновка, а по политическо усмотрение. Няма как сега в системата на българската енергетика да не се усеща негативният ефект от това. Мегапроекти като „Цанков камък“ и АЕЦ „Белене“ са формирали недостиг от 2,3 млрд. лв. в Националната електрическа компания. Освен това в системата е нетрупан и тарифен дефицит в размер на 1,4 млрд. лв. Общо 3,7 млрд. лв. е «дупката» в НЕК към днешна дата. Рано или късно, сметките се плащат, но нашата най-важна задача е да положим здравите основи на българската енергетика.

Големите индустриални консуматори на електроенергия казват, че страдат от непредвидимостта на българската енергетика. Това априори ли трябва да бъде прието и от бъдещи инвеститори?

Разбираме българския бизнес, водени сме от желанието той да е конкурентоспособен на международните пазари. За правителството е повече от важно енергетиката в България да е стабилна и предвидима, за да се гарантират благоприятни условия за реализиране на бизнес плановете на инвеститорите. Направихме промени в Закона за енергетиката през февруари и март, с които създадохме и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, в него всички производители и търговци, които внасят електроенергия, правят вноска от 5% от приходите от продажба. За един месец – август, събраната сума във фонда възлиза на близо 16 млн. лв. Средствата ще се използват за покриване на разходите, извършени от НЕК, произтичащи от задълженията му на обществен доставчик. Оптимист съм, че ще се справим със стабилизиране на енергийния отрасъл. А и с преминаването към пълна либерализация на пазара ситуацията изцяло ще се промени.

Как ще промените баланса на генерираната електроенергия, така че цената да е съобразена с пазарните реалности и да е приемлива за големите и малките консуматори?

Един от основните приоритети на правителството е преминаването към пълна либерализация на електроенергийния пазар у нас. В началото на август Българският енергиен холдинг подписа договор със Световната банка (СБ). Анализът на банката ще съдържа приложими за страната ни варианти. Предложените модели ще се обсъдят с всички заинтересовани страни, за да бъде избран най-подходящият, който да се въведе в началото на следващата година. В средата на октомври очакваме междинен доклад от СБ, той ще е основата за законодателни промени за въвеждане на изцяло либерализиран пазар на електроенергия. Ще ги внесем максимално бързо за разглеждане в Народното събрание, така че да бъдат приети преди коледната ваканция. 

Либерализацията ще е факт в началото на следващата година, но ще бъде даден преходен период до март 2016 г., за да се избегнат сътресения за битовите абонати. С въвеждането на либерализиран модел на пазара у нас НЕК ще е поставен в изцяло нова ситуация – вече няма да е в ролята си на „обществен доставчик“ и „единствен купувач“, а ще е един от многото участници на свободния пазар, но ще останат ангажиментите на компанията да изкупува електроенергия по преференциални цени от ВЕИ, американски централи, заводски централи, ТЕЦ. НЕК ще продължава да изкупува електроенергия от тези производители на цени, които са по-високи от пазарните. 

Затова е задължително да има механизъм за компенсиране на разликата между преференциалните и пазарните цени. Функциите на КЕВР след либерализацията също ще бъдат променени. Регулаторът ще определя цените за „Пренос и достъп“ и „Задължение към обществото“, но цената на енергията ще се определя от пазара. Това ще гарантира прозрачност и прилагане на пазарни принципи, тогава няма да си задаваме въпроса дали цената е ниска или висока, тя ще е справедливата цена, определена от търсенето и предлагането на пазара.

Как ще се гарантира качеството и сигурността на доставяната електроенергия през предстоящия зимен сезон?

Всички помним тежката зимна обстановка от месец март тази година – заради аварии 1179 населени места в страната останаха без електрическо захранван. Затова Министерството на енергетиката инициира проверка на трите електроразпределителни дружества и на Електроенергийния системен оператор за тяхната готовност за предстоящия есенно-зимен сезон. Предприемането на всички необходими превантивни мерки ще даде възможност да се осигури нормалното функциониране на мрежата. Проверяват се програмите за аварийно планиране и дейностите по материално-техническото осигуряване на зимната подготовка на енергийните дружества. Министерството на енергетиката ще изготви анализ на риска за работа на компаниите в кризисна ситуация и план за действие за неговото ограничаване. Лично посетих обекти и на трите електроразпределителни дружества и подстанции на ЕСО.

Кои са най-големите проблеми на българската енергетика, които не търпят отлагане?

Най-неотложните казуси в енергетиката са финансовото стабилизиране на сектора в дългосрочен план, успешното преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Успешното разрешаване на тези задачи в оптимални срокове ще гарантира устойчивост на българската енергетика в дългосрочен план. Смятам, че решенията в сектора трябва да се взимат в условията на пълна прозрачност и с консенсус, както от всички заинтересовани страни, така и от всички политически партии.