От въглища към водород: Зеленият курс на ТЕЦ „Бобов дол“

Всички въглищните региони в Европа и по света търсят своя път към декарбонизация. България също се опитва да намери добрите примери. ТЕЦ „Бобов дол“ в Кюстендилско се очертава като пример за активна трансформация, целяща не просто спазване на екологичните норми, а гарантиране на социално справедлив преход. Вместо да очаква принудително закриване, централата предприема мащабни стъпки към диверсификация на енергийния си микс и създаване на нови икономически възможности за региона.

За да разкажат за пътя на трансформацията, Елка Зарева, началник на отдел „Екология“ в ТЕЦ „Бобов дол“, както и Гален Монев, представител на платформата Brown to Green, взеха участие в Международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“.

Пътят към устойчивост

ТЕЦ „Бобов дол“ вече е предприел реални стъпки към по-устойчиво производство на енергия. Още през 2018 г. централата е променила своя енергиен микс, който в момента включва 80% въглища и 20% алтернативни горива – биомаса и неопасни отпадъци. Визията за зелено бъдеще включва редица конкретни проекти, които вече се изпълняват или са в процес на планиране:

• Съвместно изгаряне на биомаса и отпадъци: От 2018 г. централата използва 20% биомаса и неопасни отпадъци като алтернатива на въглищата, намалявайки въглеродния си отпечатък и оползотворявайки суровини, които иначе биха замърсили околната среда.
• Фотоволтаичен парк: Върху старото шламохранилище вече функционира соларен парк с мощност 100 MWp, който не засяга плодородни земеделски земи. Към него предстои изграждането на батерийно стопанство за съхранение на енергия и балансиране на мрежата.
• Природен газ като мостово гориво: Предвижда се свързване на централата с магистралния газопровод, минаващ в близост. Природният газ ще се използва както за разпалване на котлите, така и за бъдещи високоефективни газови когенерационни мощности с общ капацитет 42.96 MW.
• Биогазова инсталация: На площадката на централата е доставена инсталация за производство на високоенергиен биогаз от биомаса, която ще генерира 6.9 MW електроенергия и ще оползотворява топлината в технологични процеси.
• Водороден хоризонт: Дългосрочните планове включват изграждане на гъвкава комбинирана електроцентрала (CCPP) с газо-водородни турбини и парна турбина с обща мощност до 200 MW. Необходимият зелен водород ще се произвежда на място чрез електролиза, захранвана от възобновяеми източници.
• Батерийно съхранение: Допълнително батерийно стопанство с капацитет 25 MWh ще подпомага мрежовия баланс в Югозападна България, компенсирайки колебанията от ВЕИ и предоставяйки услуги за регулиране.

Тези проекти демонстрират ангажимента на ТЕЦ „Бобов дол“ към модернизация и намаляване на зависимостта от въглищата, поемайки инициативата за промяна „отвътре навън“.

Ново начало за региона

В контекста на Европейската зелена сделка и поетапното спиране на въглищните мощности, съдбата на ТЕЦ „Бобов дол“ и хилядите зависими от нея работни места е от ключово значение за Кюстендилска област. Както подчертава Елка Зарева, началник на отдел „Екология“ в централата, справедливият преход не бива да се възприема като край, а като ново начало.

Според Гален Монев от платформата Brown to Green, преходът означава социално отговорна трансформация, а не механично затваряне на мощности, което би довело до социална криза.

Справедлив преход не значи да спреш един ТЕЦ и да кажеш – готово. Това е рецепта за социална криза, не за напредък“, каза Монев по време на форума.

Пример за алтернативен подход е именно ТЕЦ „Бобов дол“, който според него върви именно по пътя на трансформацията – чрез нови технологии, алтернативни горива и инвестиции във възобновяеми източници.

ТЕЦ „Бобов дол“ е не само енергиен обект, но и основен икономически двигател, осигуряващ пряка заетост на около 1000 души и подкрепящ още 3 – 4 хиляди работни места в свързани дейности, като минното дело и транспорта.

Осъзнавайки тази отговорност, ръководството на централата планира създаването на индустриален парк на площадката, който ще се захранва с чиста енергия от новите мощности. Целта е привличане на малки и средни предприятия и откриване на нови работни места, които да компенсират евентуални съкращения в традиционните дейности.

Обучение и участие на общността

Успехът на справедливия преход зависи до голяма степен от подготовката на кадрите за новите производства и активното участие на местната общност. Елка Зарева изтъква, че обучението трябва да бъде тясно свързано с конкретни нужди на бъдещите индустрии.

Създаването на новите производства трябва да предхожда масовата преквалификация, за да има реална перспектива пред обучаващите се. Въпреки предизвикателствата в централата работят много млади хора, което показва, че енергийният сектор продължава да привлича специалисти, особено когато предлага модернизация и развитие.

Не можем да обучаваме хора, без да знаем за какво ще ги използваме. Първо трябва да създадем новите производства и след това да подготвим специалисти за тях“, заяви Зарева.

Гален Монев подчертава значението на подхода „отдолу нагоре“, при който местните хора, бизнес, синдикати и власт сами определят своя път към справедлив преход. От 1 май 2025 г. платформата Brown to Green започва конкретна работа на терен в областите Перник и Кюстендил по мащабен осемгодишен международен проект, ръководен от партньори в Полша (Източна Великополска). Проектът цели реална децентрализация на решенията.

Местните хора, предприятия, синдикати и власт ще изберат сами своя път към справедлив преход и ще го формулират в стратегия за региона“, обясни Монев.

В следващите две години предстои изработване на тази стратегия, като опитът от България и Полша ще бъде използван впоследствие и в Северна Македония и Гърция.

Действия сега, не през 2038 г.

Представителите на ТЕЦ „Бобов дол“ са единодушни, че преходът не бива да се отлага. Действия са необходими още сега, за да се гарантира плавна и успешна трансформация. Пакетът от зелени проекти на централата – включващ биомаса, биогаз, слънце, природен газ и бъдещ водород – показва, че справедливият преход може да бъде едновременно екологичен, икономически и социален.

Ключът е в проактивния подход, инвестициите в нови технологии и хората, които със своите умения и желание за учене ще преведат региона през този важен процес.

Най-ценното, което притежаваме, е умението да учим. Само с него ще преминем успешно през този процес“, подчерта Зарева.

Материалът е изготвен със съдействието на ТЕЦ „Бобов дол“.