Отбелязваме 143-годишнината от обесването на Васил Левски

Днес се навършват 143 години от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски.

Васил Иванов Кунчев е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Той учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г. приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон.
На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първата българска легия в Белград, където участва в сраженията за Белградската крепост. В този период той получава прозвището Левски заради проявената храброст и ловкост.След разпускането на легията се присъединява към  четата на Ильо войвода.

Дяконът е бил учител в периода 1864 – 1866 г. в с. Войнягово, където организира „патриотични дружини“ за бъдещо въстание за освобождение на България от турско робство.

Известен е като Апостола на свободата, тъй като изгражда и развива революционни комитети в българските земи с цел да  се превърнат в центрове на българската революция. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), Левски през целия си живот се бори за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. 

Няколко събития водят до залавянето на Васил Левски от турските власти на 27 декември 1872 г. Нарастващи противоречия с членовете на Ловешкия комитет, убийство на ратай на ловешки чорбаджия и разрив с неговия помощник Димитър Общи, който обира на своя глава турската хазна в Арабаконак, водят до последвалите разкрития от турската полиция.

Левски е изправен пред съдебен процес, където заловени дейци от комитетите свидетелстват срещу него пред турския султан Али Саиб паша. Съдът налага смъртна присъда на Апостола и през 1873 г. край София той е обесен. 

Няколко запомнящи се цитата на Левски: