Петролната война между ОПЕК и шистовия петрол е в разгара си

Официалната харта на ОПЕК гласи, че целта на групата е “стабилизацията на цената на петрола на международните пазари”. Явно нищо от тази харта не е налице днес. През юни цената на барел петрол бе почти 115 долара, а днес е под 70 долара за барел.

Този 40% срив е благодарение отчасти на забавянето на световната икономика, която употребява по-малко петрол отколкото пазара очакваше, и отчасти на самата ОПЕК, която произвеждаше повече отколкото пазарите очакваха. Главните виновници обаче са петролните мъже в Северна Дакота и Тексас. През последните четири години, докато цената се намираше около 110 долара за барел, те започнаха да извличат петрол от шистови образувания, които преди се считаха за нерентабилни. Техните маниакални разкопки, разкриха над 20 000 нови кладенеца след 2010, което е над 10 пъти повече от тези разкрити в Саудитска Арабия. Това увеличи производството на американски петрол с 1/3 до почти 9 милиона барела на ден. Това е само с 1 милион по-малко от производството на Саудитска Арабия. Съревнованието между хората на шистите и шейховете доведе света от недостиг на петрол до излишък.

По-евтиния петрол би трябвало да играе ролята на ударна доза адреналин за световния икономически растеж. Намаление на цената с над 40 долара измества около 1.3 трилиона долара от производителите към потребителите. Типичният американски шофьор, който е похарчил 3000 долара през 2013 на бензиностанциите, ще е с 800 долара по-богат или това е равносилно на повишение на заплатата с 2%. Големи страни вносители като еврозоната, Индия, Япония и Турция се радват на още по-големи бонуси. Тъй като тези пари вероятно ще бъдат похарчени, а не инвестирани в ценни книжа, световния БВП би трябвало да нарасне. Падащата цена на петрола ще намали допълнително и без това ниската инфлация и така ще окуражи централните банки към още по-благосклонни монетарни политики. Федералният резерв ще отложи повишението на лихвите за по-дълго, а Европейската централна банка ще действа по-смело в борбата с дефлацията като купува правителствени облигации.

Разбира се ще има и губещи. Страните производители на петрол, чиито бюджети зависят от високите цени определено са в беда. Рублата се срина тази седмица, докато бъдещите перспективи пред Русия допълнително се влошиха. Нигерия беше принудена да повиши лихвите и да девалвира найрата. Венецуела е все по-близко до невъзможност да обслужва дълговете си. Възможностите за фалити и скоростта и мащаба на спада на цената изнерви финансовите пазари. Цялостният икономически ефект от по-евтиния петрол обаче е очевидно позитивен.

Колко позитивен ще зависи от колко дълго цената ще се задържи на ниски нива. Това е обект на непрекъсната битка между ОПЕК и копаещите шисти. Няколко от членовете на картела искат да намалят производството с надеждата да повишат отново цените. Саудитска Арабия обаче изглежда черпи от опита през 70-те години на миналия век, когато голям скок на цената доведе до огромни инвестиции в нови находища и като резултат на големи количества петрол в продължение на цяло десетилетие. Вместо това саудитците изглежда пробват различна тактика: “Остави цената да пада и изкарай по този начин производителите с големи разходи извън бизнеса”. Това ще доведе и до намаление на предлагането и цената ще нарасне.

Има сигнали, че такова изтърсване на производители вече тече. Цената на акциите на фирмите, които са се специализирали в шистовия петрол силно намаля. Много от тях са затънали до гуша в дългове. Дори преди цената на петрола да започне да пада, повечето от тях инвестираха повече в нови кладенци отколкото печелеха от съществуващите. При спадащите бързо сега постъпления, те ще се озоват в прекалено разтеглени позиции. Ще последват вероятно и фалити. Това от своя страна ще навреди на репутацията на шистовия петрол сред инвеститорите. Дори оцелелите могат да се озоват на затворен пазар за известно време, което ще ги принуди да намалят разходите си, за да отговарят на паричните средства, които генерират от продадения петрол. Тъй като шистовите кладенци на петрол са краткосрочни (производството може да падне с 60-70 процента още през първата година), какъвто и да е спад в инвестициите бързо ще се преобразува и в спад на производството.

Разтърсването ще е болезнено. В дългосрочен план обаче бъдещето на шистовата индустрия изглежда сигурно. Хидравличното начупване, при което смесица от вода, пясък и химикали се инжектира в шистови формации, за да се освободи петрол, е все още нова технология, която все още прави големи печалби при ефективността. IHS, научноизследователска фирма, оценява че разходите на един типичен проект са спаднали от 70 долара за барел до 57 долара за барел през миналата година, докато фирмите са се научили как да копаят по-бързо кладенци и да извличат повече петрол от всеки един от тях.

Фирмите, които преживеят сегашната буря ще имат много повече шисти, които да експлоатират. Копаенето едва сега започва във формированието Ниобрара в Колорадо, например, както и в Мисисипи Лайм покрай границата между Оклахома и Канзас. Не е и нужно шистовия петрол да бъде единствено американски феномен. Налице е подобна геология навсякъде по света, от Китай до Чехия. Въпреки, че никоя друга държава няма съвсем същата комбинация от жадни инвеститори, опитни служители и жизнена бюрокрация, богатствата които се предлагат трябва в крайна сметка да привлекат изследващи шистите за петрол и в други точки на света.

Най-важно от всичко е, че инвестициите в шистов петрол са удобни ако се правят на малки порции. Големите конвенционални петролни полета, които все още не са използвани, имат склонност да бъдат на недостъпни места, дълбоко под океана, високо в Арктика или и двете едновременно. Американската Ексон Моубайл и руската Роснефт наскоро отделиха два месеца и похарчиха 700 милиона долара в копаенето на един единствен кладенец в морето Кара, северно от Сибир. Въпреки, че откриха петрол, разработването му ще отнеме години и ще струва милиарди. За разлика от това, шистов кладенец може да бъде изкопан за една седмица на цена от 1.5 милиона долара. Шистовите фирми знаят къде са шистовите находища и е доста лесно да наемат нови платформи. Единственият въпрос е колко кладенеца да изкопаят. Целият бизнес започва да наподобява производството на напитки. Когато света е жаден увеличаваш производството в бутилиращия завод.

И така икономиката на петрола се промени. Пазарът все още ще бъде обект на политически шокове. Война в Близкия изток или закъснели действия на Владимир Путин ще доведат до покачване на цената. Изключвайки обаче такива събития, цената на петрола би трябвало да е по-малко уязвима на шокове и манипулации. Дори и допълнителните 3 милиона барела на ден, които САЩ сега изпомпва са малка част от 90-те милиона, които света потребява. Американските шисти са автентичен съперник на Саудитска Арабия за ролята на световен краен производител. Това би трябвало да намали волатилността не само на цената на петрола, но също и на световната икономика. Петрола и финансите се доказаха като единствените две индустрии способни да вкарат света в рецесия. Поне едната от двете обаче би трябвало да бъде по-стабилна в бъдеще.

По материал на списание “The Economist”

Подготвена от отдел „Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър