По-строгите бюджетни правила заплашват да се върнат в ЕС

Италия може да бъде поставена под още по-голям икономически натиск, тъй като Европейският съюз не може да постигне разбирателство по новите правила за дълга. Вече няколко месеца държавите членки са в спор относно начина, по който да коригират финансите си.

С предстоящите избори в цяла Европа обаче има нарастващ натиск върху финансовите министри да постигнат сделка през следващите месеци.

Времето изтича и рискът от липса на сделка нараства на фона на отрицателния икономически растеж и новата парична политика, което потенциално натежава върху еврото и подновява страховете от фрагментация на пазара на европейски държавни облигации (EGB)“, казва Давиде Онеглия, директор на TS Lombard.

Той добави, че Италия може да бъде в челните редици на потенциалните движения на пазара на облигации.

„Връщането към старите, строги фискални правила, налагащи по-бързо намаляване на дефицита, би влошило средносрочните очаквания за растеж на ЕС, натежавайки върху еврото. Това също би довело до известен страх от фрагментация за периферни, предимно италиански, облигации – всичко това във време на циклично забавяне на растежа, затягане на паричната политика и предизвикателна глобална пазарна среда“, каза Онеглия.

Италианските облигации са под натиск напоследък. В допълнение към глобалните опасения, че по-високите лихвени проценти ще се запазят по-дълго от очакваното, бюджетните планове на Рим за 2024 г. не успокоиха пазарите.

Правителството, ръководено от Джорджия Мелони, намали очакванията си за растеж на италианската икономика за тази и следващата година и увеличи целите си за бюджетен дефицит. Доходността по 10-годишните италиански облигации се повиши след новините и се движи около 5% през последните дни. Книжата се търгуват при доходност около 4.76% в сряда.

С предстоящите европейски избори виждаме значителен шанс преговорите по фискалните правила да бъдат отложени за втората половина на следващата година“, казаха анализатори от Goldman Sachs.

Старите правила

Европейските държави членки трябваше да спазват фискалните правила, които изискват да поддържат съотношение от максимум 60% дълг към БВП и публичен дефицит от 3%. Но тези правила често нито се спазват, нито се прилагат от Европейската комисия, която ги контролира.

През 2020 г. наредбата с фискалните правила беше замразена, така че държавите членки да могат да се отклоняват от своите фискални цели и да харчат повече в пандемията. Заради нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. разхлабените фискални правила бяха запазени, защото правителствата бяха изправени пред допълнителни енергийни разходи и инфлационен натиск. Тези улеснени правила ще спрат да действат през декември.

Следователно европейските нации ще бъдат задължени да спазват наредбата отново през 2024 г. С поглед към 2025 г. – след три години спиране и десетилетия на критика – има натиск правилата да бъдат реформирани, но политическият календар за следващата година може да влезе в сила начин.

Ако няма споразумение за нови правила, както изглежда, съществуващите правила, които в момента са спрени, ще влязат в сила през 2025 г. И те са по-строги от всичко, което се обсъжда сега“, каза Мориц Кремер, главен икономист в LBBW, пред CNBC.

„Така че по принцип липсата на споразумение би дало на Италия по-малко въже, с което да си навреди“, каза той, като се позова на факта, че по-строгите правила може да принудят Италия да следва по-строга фискална позиция и следователно да види по-малко нестабилност на пазара на облигации.

От Италия и другите европейски нации може да се изисква да следват по-строгите стари правила, но въпросът за прилагането им все още е спорен.

Смятаме също така за малко вероятно Европейската комисия да задейства процедура за прекомерен дефицит срещу която и да е страна членка, преди да приключат преговорите по фискалните правила“, казаха анализатори на Goldman Sachs.

Процедурата за прекомерен дефицит действа като списък за наблюдение на страни, които не коригират финансите си с необходимото темпо.

„Ако има компромис относно фискалните правила, по-вероятно е това да се случи по време на белгийското председателство през първото тримесечие на 2024 г. Реалният краен срок е до края на март, така че законовият текст да може да отиде в Европейския парламент преди юни 2024 г.“, каза Дидие Боровски, ръководител на изследването на макрополитиката в инвестиционния институт Amundi.