Пощенска банка 
Енергетика
„Пощенска банка“ събра на форум над 300 предприемачи и бизнесмени
Обсъдено беше представянето на банковия сектор и най-новите тенденции в него
~ 5 мин.
Повече от 300 предприемачи и представители на малки и средни предприятия се включиха в традиционната вече конференция „Пощенска банка среща бизнеса“, която се проведе в Гранд Хотел София. Димитър Шумаров, изпълнителен и главен финансов директор на Пощенска банка, и Румяна Иванова, началник управление „Банкиране малък бизнес“ представиха участието на банката в национални и европейски програми за стимулиране на малкия бизнес, а така също и продуктите и услугите, които Пощенска банка предлага в подкрепа на бизнеса, като акцентираха върху данните на банката за сектора и решенията за неговото финансиране.
Водещият икономист Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика запозна присъстващите с най-актуалните икономически тенденции и възможности за развитие на бизнес у нас. Таня Генова, мениджър „Бизнес развитие“ и Найден Маречков, директор „Продуктово развитие“ в Mastercard, представиха пред аудиторията данни за пазара на картовите разплащания и най-новите иновативни решения, които бизнесът вече използва.
„Винаги е приятно и полезно да видиш толкова хора, които с упоритост и нужния заряд преследват своите цели, постигат много в бизнеса, който създават, като се възползват в максимална степен от средата, от натрупания опит и знания, които имат. Голяма част от вас вече са осъзнали, че сега е времето да постигнете повече, да се отличите и да бъдете успешни, като най-важно е да бъдете постоянни в това, което правите, и всяка следваща година да надгражда постигнатото в предишната. И ние като банка ставаме по-големи, на прага сме на оперативното обединение с Банка Пиреос, в залата има клиенти и колеги от двете банки, предстои ни скоро да заработим като един екип и да станем още по-силни. Със сигурност за вас това е допълнителна възможност, за нас още повече. Пощенска банка ще продължи да подкрепя малкия бизнес в страната и вашите планове. Опитваме се да бъдем максимално гъвкави спрямо вашите нужди, да ви предлагаме персонални финансови решения, за да сме ви още по-полезни“, коментира Димитър Шумаров.
В отворена дискусия представителите на банката консултираха участниците в срещата за процесите при фирменото финансиране и споделиха с тях своите съвети за успешната реализация на инвестиционни проекти.
„За нас в Пощенска банка е много важно да бъдем близо до бизнеса. Като доверен партньор на бизнеса през годините непрекъснато развиваме клоновата си мрежа, в момента разполагаме с над 170 клона, вкл. 21 специализирани центъра „Банкиране малък бизнес“, в които 140 наши експерти консултират предприемачите“, коментира Румяна Иванова, началник управление „Банкиране малък бизнес“ в Пощенска банка.
В своето изказване тя допълни, че банката управлява голям портфейл от бизнес клиенти, които са се доверили на финансовата институция, като управлението отчита над 18% ръст при исканията за нови кредити от бизнеса от началото на годината. Основната цел на банката продължава да e да подкрепя бизнеса, както го е правила и досега. „В Пощенска банка предлагаме пълен набор от продуктови решения, които са съобразени индивидуално с всеки бизнес − от стандартните, за оборотни нужни и за инвестиции, до лизингови продукти, факторинг, банкови гаранции, както и пакетни продукти за различните сектори. Работим и с програмите за финансиране - гаранционни схеми с Европейски инвестиционен фонд и Националния гаранционен фонд, с което финансовата институция е още по-гъвкава в предлагането на кредитни продукти за бизнеса“, посочи пред гостите Румяна Иванова.
Като гост-лектор икономистът Лъчезар Богданов направи преглед на последните тенденции в развитието на глобалната, европейската и националната икономика, като представи на присъстващите актуален макроикономически анализ за състоянието на икономиката в нашата страна. Сред акцентите бе динамиката на външната търговия на България, включително износът на стоки и услуги, които отчитат стабилен ръст през 2018 г. – електрически съоръжения, горива, машини и мед. По думите му основен двигател на икономическия растеж трябва да бъдат инвестициите в основен капитал, които за 2018 г. са 18.8%.
„В същото време отчитаме рекорден коефициент на заетост от 75.7% за 2019 г. наети хора на възраст между 20 и 64 годишна възраст. Запазва се тенденцията, обаче, че работната сила започва да „застарява“. През 2018 г. 21% са наетите на възраст над 55 г., 53% от работещите са на възраст от 35 до 54 г., като процентът на младите хора спрямо предходни години намалява до едва 26%. Важно е да се увеличат наетите на работа ученици на възраст между 16 и 18 години, тъй като се наблюдава и промяна в търсенето на кадри в някои от секторите“, акцентира още в презентацията си икономистът.
В доклада на Лъчезар Богданов бе подчертано, че най-много има нужда от специалисти в IT сектора и аутсорсинга (ръст с 35 хил.) и в сектора за електроника и автомобили (ръст с 18 хил.), за сметка на отрицателно търсене на хора в досега силните сектори като строителство и текстилната индустрия. Доходите на домакинствата растат, кредитирането се увеличава, наблюдаваме ръст от 2 млрд. лв. дълг от нов кредит спрямо година по-рано, а обслужването на заемите има рекордно ниска тежест върху доходите, като България е сред страните с най-ниска задлъжнялост, каза още той.
От обсъдените данни на конференцията стана ясно още, че разрешенията за строеж в София през първите девет месеца на 2019 г. се увеличават – индикатор за очакваните инвестиции в нови жилища – наблюдаваме четири пъти растеж при жилищните сгради и малко над два пъти при административните сгради, но в сравнение с другите страни строителната активност у нас не е висока.
Експертите от Mastercard подчертаха, че годишният темп на нарастване на пазара на картовите разплащания за последните 4 години е 32% , а този на ПОС терминалите е 18% за същия период. Към момента в България броят на ПОС терминалите продължава да расте за сметка на броя на банкоматите, който е относително константен. В началото на 2018 г. за първи път наблюдаваме по-висок брой на трансакции, минали през ПОС терминали, отколкото на такива минали през банкомати, т.е. клиентите вече припознават удобството, бързината и сигурността на картовите разплащания.
Според ежегодното изследване на Mastercard MasterIndex, 98% от респондентите посочват, че имат дебитни карти, като 39% от тях ги използват всеки ден. Делът на хората с кредитни карти е 39.5%. Предплатените карти все още са много малък дял. Най-често хората използват своите карти за разплащания в бързооборотния сектор (62%). На второ място най-често хората плащат с карта на бензиностанциите (47%), следвани от разплащанията в различни магазини за дрехи и обувки (26%). Проучването показва и къде биха искали клиентите да правят разплащания с карта, но все още не навсякъде се случва това – за куриерски услуги, доставки, квартални магазини, публични институции, таксита, ресторанти, барове, болници и др. Mastercard допълват, че 70% от малкия и среден бизнес у нас все още не приемат картови разплащания, за сметка на 30%, които са осъзнали удобството и вече го правят. Най-много са картовите разплащания в София и големите градове, като техният дял е много по-нисък в малките населени места. Развитие се наблюдава и сред мобилните ПОС терминали.
Водещият икономист Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика запозна присъстващите с най-актуалните икономически тенденции и възможности за развитие на бизнес у нас. Таня Генова, мениджър „Бизнес развитие“ и Найден Маречков, директор „Продуктово развитие“ в Mastercard, представиха пред аудиторията данни за пазара на картовите разплащания и най-новите иновативни решения, които бизнесът вече използва.
„Винаги е приятно и полезно да видиш толкова хора, които с упоритост и нужния заряд преследват своите цели, постигат много в бизнеса, който създават, като се възползват в максимална степен от средата, от натрупания опит и знания, които имат. Голяма част от вас вече са осъзнали, че сега е времето да постигнете повече, да се отличите и да бъдете успешни, като най-важно е да бъдете постоянни в това, което правите, и всяка следваща година да надгражда постигнатото в предишната. И ние като банка ставаме по-големи, на прага сме на оперативното обединение с Банка Пиреос, в залата има клиенти и колеги от двете банки, предстои ни скоро да заработим като един екип и да станем още по-силни. Със сигурност за вас това е допълнителна възможност, за нас още повече. Пощенска банка ще продължи да подкрепя малкия бизнес в страната и вашите планове. Опитваме се да бъдем максимално гъвкави спрямо вашите нужди, да ви предлагаме персонални финансови решения, за да сме ви още по-полезни“, коментира Димитър Шумаров.
В отворена дискусия представителите на банката консултираха участниците в срещата за процесите при фирменото финансиране и споделиха с тях своите съвети за успешната реализация на инвестиционни проекти.
„За нас в Пощенска банка е много важно да бъдем близо до бизнеса. Като доверен партньор на бизнеса през годините непрекъснато развиваме клоновата си мрежа, в момента разполагаме с над 170 клона, вкл. 21 специализирани центъра „Банкиране малък бизнес“, в които 140 наши експерти консултират предприемачите“, коментира Румяна Иванова, началник управление „Банкиране малък бизнес“ в Пощенска банка.
В своето изказване тя допълни, че банката управлява голям портфейл от бизнес клиенти, които са се доверили на финансовата институция, като управлението отчита над 18% ръст при исканията за нови кредити от бизнеса от началото на годината. Основната цел на банката продължава да e да подкрепя бизнеса, както го е правила и досега. „В Пощенска банка предлагаме пълен набор от продуктови решения, които са съобразени индивидуално с всеки бизнес − от стандартните, за оборотни нужни и за инвестиции, до лизингови продукти, факторинг, банкови гаранции, както и пакетни продукти за различните сектори. Работим и с програмите за финансиране - гаранционни схеми с Европейски инвестиционен фонд и Националния гаранционен фонд, с което финансовата институция е още по-гъвкава в предлагането на кредитни продукти за бизнеса“, посочи пред гостите Румяна Иванова.
Като гост-лектор икономистът Лъчезар Богданов направи преглед на последните тенденции в развитието на глобалната, европейската и националната икономика, като представи на присъстващите актуален макроикономически анализ за състоянието на икономиката в нашата страна. Сред акцентите бе динамиката на външната търговия на България, включително износът на стоки и услуги, които отчитат стабилен ръст през 2018 г. – електрически съоръжения, горива, машини и мед. По думите му основен двигател на икономическия растеж трябва да бъдат инвестициите в основен капитал, които за 2018 г. са 18.8%.
„В същото време отчитаме рекорден коефициент на заетост от 75.7% за 2019 г. наети хора на възраст между 20 и 64 годишна възраст. Запазва се тенденцията, обаче, че работната сила започва да „застарява“. През 2018 г. 21% са наетите на възраст над 55 г., 53% от работещите са на възраст от 35 до 54 г., като процентът на младите хора спрямо предходни години намалява до едва 26%. Важно е да се увеличат наетите на работа ученици на възраст между 16 и 18 години, тъй като се наблюдава и промяна в търсенето на кадри в някои от секторите“, акцентира още в презентацията си икономистът.
В доклада на Лъчезар Богданов бе подчертано, че най-много има нужда от специалисти в IT сектора и аутсорсинга (ръст с 35 хил.) и в сектора за електроника и автомобили (ръст с 18 хил.), за сметка на отрицателно търсене на хора в досега силните сектори като строителство и текстилната индустрия. Доходите на домакинствата растат, кредитирането се увеличава, наблюдаваме ръст от 2 млрд. лв. дълг от нов кредит спрямо година по-рано, а обслужването на заемите има рекордно ниска тежест върху доходите, като България е сред страните с най-ниска задлъжнялост, каза още той.
От обсъдените данни на конференцията стана ясно още, че разрешенията за строеж в София през първите девет месеца на 2019 г. се увеличават – индикатор за очакваните инвестиции в нови жилища – наблюдаваме четири пъти растеж при жилищните сгради и малко над два пъти при административните сгради, но в сравнение с другите страни строителната активност у нас не е висока.
Експертите от Mastercard подчертаха, че годишният темп на нарастване на пазара на картовите разплащания за последните 4 години е 32% , а този на ПОС терминалите е 18% за същия период. Към момента в България броят на ПОС терминалите продължава да расте за сметка на броя на банкоматите, който е относително константен. В началото на 2018 г. за първи път наблюдаваме по-висок брой на трансакции, минали през ПОС терминали, отколкото на такива минали през банкомати, т.е. клиентите вече припознават удобството, бързината и сигурността на картовите разплащания.
Според ежегодното изследване на Mastercard MasterIndex, 98% от респондентите посочват, че имат дебитни карти, като 39% от тях ги използват всеки ден. Делът на хората с кредитни карти е 39.5%. Предплатените карти все още са много малък дял. Най-често хората използват своите карти за разплащания в бързооборотния сектор (62%). На второ място най-често хората плащат с карта на бензиностанциите (47%), следвани от разплащанията в различни магазини за дрехи и обувки (26%). Проучването показва и къде биха искали клиентите да правят разплащания с карта, но все още не навсякъде се случва това – за куриерски услуги, доставки, квартални магазини, публични институции, таксита, ресторанти, барове, болници и др. Mastercard допълват, че 70% от малкия и среден бизнес у нас все още не приемат картови разплащания, за сметка на 30%, които са осъзнали удобството и вече го правят. Най-много са картовите разплащания в София и големите градове, като техният дял е много по-нисък в малките населени места. Развитие се наблюдава и сред мобилните ПОС терминали.
