Пълна промяна в земеделието

Българското земеделие е минало през времена на слава и световно признание. И днес потомците на градинари, работили из Европа, с вълнение споделят този факт. Всички добре знаем, че земеделието у нас не е това, което е било и което може да бъде.

Казват, че сама птичка пролет не прави, но с поредицата от публикации в списание „Икономика“ по агротеми забелязваме, че все повече стават хората със специално отношение към земята и към „даровете“, които се получават чрез нея.

Търсене и предлагане

Нараства търсенето на чиста храна, произведена без хербициди и химически препарати за растителна защита. Храната е здраве, а здравето е предпоставка за пълноценен живот. Казват, че каквото се търси, за него се появява и предлагане. И наистина виждаме как се създават ферми, които намират своето място и своите клиенти, и развитието им се ускорява, щом хората харесват всичко онова, което те им предлагат, и плащат то да стигне до тях.

Осъзнаване

Способите за производството на чиста храна са много. Те минават през добрата грижа за земята и за растенията. Органичното и биодинамичното земеделие отглеждат продукти, които с уверена стъпка при част от консуматорите изместват конвенционалното производство. Започва осъзнаване и на онези, за които земята и нейните продукти стават начин на живот и на препитание, но и на потребителите, които разбират, че най-често с очите и с възможностите на портфейла купуваме, а със здравето си плащаме истинската цена на храната, която консумираме.

Технологиите навлизат и са отговор на липсата на хора, но не само – те отварят новите възможности за пълната промяна в земеделието.

Предлагаме три гледни точки към земята, отношението към нея и продуктите, с които тя ни дарява:

Ивайло Енев: Автоматизацията е достъпна

България загуби позиции в селското стопанство, но с правилната политика и с точните технологични решения може отново да станем Градината на Европа

 Снимка Личен архив 

Ивайло Енев е съосновател и управител на ONDO Solutions. Създава я със своите съдружници преди 4 г., след като натрупва опит в мултинационална организация за автоматизация на напоителни системи и вижда технологична ниша в земеделието. Ориентират се към изграждането на цялостни модерни решения, облачно базирани. Към момента техни решения са  внедрени в около 100 земеделски стопанства в България, Македония, Гърция, Италия и ЮАР. ONDO има амбицията да стане една от водещите компании в света за доставка на технологии за умно напояване и прецизно хранене на растенията, а също и за контрол на климата в оранжерии. Развиват своите външни пазари и подготвят разработка, която ще е световна иновация. Но как автоматизацията да стане достъпна за всеки фермер?

Основното, заради което производителите се насочват към въвеждане на технологии в земеделието, е липсата на работна ръка. Недостигът на хора, които да работят в стопанството, тласка към автоматизация, но скоро наяве излизат и много други ползи. Всеки земеделски производител бързо свиква да работи със системата и сам си прави програми за напояване, рецепти за хранене, климатични стратегии за оранжериите.

Софтуерът е лесен за употреба

Най-възрастният ползвател на системата е на 74 години, той отглежда ягоди в района на Свиленград и управлява своите оранжерии през смартфона. Със смяната на поколенията в земеделието и поемането на управлението на стопанствата от по-младите, използването на технологиите започва да става правило, а не изключение. Технологиите позволяват дейностите в стопанството да вървят с лекота и да се взимат информирани решения. С използването на нашата система се пести до 30% от водния ресурс за напояване и така понижаваме разхода. В зависимост от агрономическата компетентност на земеделския производител се намаляват с около 20% и разходите за тор. Същевременно добивите се увеличават. Всеки фермер, който ползва системите, дава възторжена обратна връзка за своите позитивни резултати.

Важен момент за

внедряването на технологични решения

които да улесняват работата, е тяхната достъпност. Скъпите решения и ненадеждната им поддръжка дистанцират фермерите от такива технологии.  Ние се питахме как да направим така, че всеки да може да си ги позволи и те да станат част от всеки агробизнес. И ето - автоматизацията става достъпна. Тя помага да се прави устойчиво земеделие с по-малко ресурси. Освен всичко чрез технологиите и контролът върху това, което се подава на растенията, допринася за увеличаване на добивите. Когато в една  оранжерия климатът се направи устойчив, нивото на болестите се занижава. Това води до по-малко употреба на препарати за растителна защита.

По отношение на

автоматизираното напояване

българското земеделие е на доста добро равнище и навярно ще ви изненадам с това. Сега технологичното ниво продължава с бързи темпове да се покачва и интересът е огромен. Като цяло обаче земеделието в България на този етап не е ефективно. То е с огромен потенциал и във всички институции е важно да работят адекватни хора с модерно мислене. Нашата страна е била земеделска държава, моят дядо е учил на градинарство хора в Унгария и Австрия. България позагуби позиции в селското стопанство, но с правилната работа и с точните решения може отново да станем Градината на Европа. Сега само недоумяваме как на нашия пазар безпроблемно се внасят плодове и зеленчуци от страни, в които се ползват забранени в ЕС препарати за растителна защита. Земеделците у нас трябва да произвеждат чиста храна. Мнозина вече са убедени, че технологиите са

надежден помощник

в оранжерии, зеленчукопроизводство, лозя, овощни градини, площи с царевица. За неполивните култури се поставят сензори и се следи температурата и влажността на почвата, това дава информация какви обработки да се правят и какви действия да се предприемат.

На всички компании, които след нас ще предлагат технологии за земеделието, ще им е по-лесно. Ние сме първопроходци, разясняваме какви са ползите и как да се внедряват и прилагат. Според статистика на Евростат едва 5% о обработваемите площи в целия ЕС имат напоителни системи. Липсва обаче статистика колко от тези стопанства разполагат с интелигентни системи, които да прецизират процеса. Нивото на автоматизация на селското стопанство в Евросъюза е ниска, но темповете, с които се повишава, се ускоряват. В новите европейски програми вече навлиза като задължителен елемент автоматизирането на процесите.

Устойчивото земеделие

на днешния ден изисква да спрем да експлоатираме земята, както досега. Иде време да се насочим към органично земеделие с прецизиране на всички процеси, мониторинг и контрол, използване на автоматизирани решения. Като потребители трябва да знаем къде и как е произведена нашата храна и блокчейн технологиите ще спомогнат за това. В последните години сме автоматизирали няколко ферми, които прилагат методите на биодинамиката. Трябва да се спре с използването на пестициди и други продукти на химията, с които растенията се третират. Автоматизацията дава възможности за прецизно земеделие, чрез което на всяко растение се подава точното количество хранителни вещества.

За модерното земеделие

технологиите са неизбежни, те дават свобода на земеделския производител да се концентрира върху производството и реализацията на продукцията си. Засега много от стопанствата се насочват към автоматизация и технологични решения поради липса на хора с желание и умения да я работят тази работа. Но бързо се убеждават, че автоматизацията позволява да се оказва контрол върху растежа на растенията и продукцията да е готова в нужния момент. По този начин ръцете на фермера се развързват да прави нови стопанства.

Решенията за автоматизация ще направят земеделските производители

по-конкурентоспособни

Машините ще са техен верен помощник. Автоматизацията на земеделието е неизбежен процес и след 10 години ще са достигнати високи нива, свързани и с участието на изкуствен интелект. Фактът, че инвестиционни фондове повярваха в нашата идея, е показателен. При нас парите не са лесни, но вече имаме впечатляващо бърз растеж. Светът на инвестициите се страхува от земеделието, защото не го познава и не го разбира. Ние проправихме път и изградихме доверие на инвестиционните играчи към агритех стартъпите. Силно сме мотивирани да докажем, че в нашия случай рискът на рисковия капитал, ще се окаже оправдан.

Мими Найденова: Биодинамичният модел си проправя път в цял свят

Изискванията за производството на тази най-качествена храна са много и в България твърде малко ферми са сертифицирани

  Снимка Личен архив

Мими Найденова има 40-годишен опит като агроном и е собственик и управител на Биометоди-БГ ЕООД. С биодинамично земеделие се занимава от 2007 г. насам. Съветник е към Международната биодинамична федерация Demeter, но произвежда и препарати за биодинамично земеделие. Преходът към биодинамично земеделие става именно с такава професионална подкрепа. Ето нейния поглед към земеделие, съобразено с ритмите на природата:

Земеделието е основна човешка дейност, която осигурява храната на хора и животни. Тази дейност трябва да е във фокуса на вниманието, тъй като е част и от природната среда. Работейки в селското стопанство, работим с цялата природа и стремежът трябва да е да не увреждаме природния баланс, тъй като така задействаме ефекта на бумеранга.  Има начини да накараме цялата природа да ни помага.

В съвременния свят съществуват основно

три модела

на земеделие, като най-разпространеният е конвенционалното земеделие. То е подчинено единствено на производството на по-голямо количество храна. Гледа се стоката да е привлекателна за окото, за да се продава по-добре. Количеството е фактор, който сваля себестойността, а продукцията става по-конкурентоспособна на пазара. Но въпросът е как се постига това и отговорът е, че се прави с цената на синтетични химически продукти, които служат за подхранване на растенията и за растителна защита. Голямото количество и привидното качество се постига с пълен контрол от човека. И колкото повече човекът контролира, толкова повече се променя биохимията и клетъчната структура на растенията. Масово този подход превзема земеделието през  70-те и 80-те години на миналия век.

Когато се полагат основите на конвенционалното производство още преди 100-ина години, Рудолф Щайнер предупреждава, че този подход още до края на миналия век ще направи храната негодна за консумация. За икономиките става важно да се произвежда повече и повече храна за това постоянно нарастващо население на Земята. И още по онова време се заражда идеята за

биодинамичните способи

и се създават първите стопанства от този тип в Германия, Швейцария и Австрия. Днес биодинамичното земеделие обхваща над 230 хил. хектара в 65 държави на всички континенти.

Осъзнавайки какво се случва с храната, хората се обръщат към биологичния модел на земеделие и това става главно през 90-те години на миналия век. Получава се  връщане към земеделие без използването на синтетични продукти за подхранване и растителна защита с цел да се произведе по-чиста продукция. Създава се моделът на биологично производство, който подлежи и на регулации и правила. Произвежда се в човешки контролирана среда, без да се ползват продукти на синтетичната химия, а са само от естествен растителен или животински произход.

Мит е

че човечеството ще остане гладно, ако не съществува конвенционалното земеделие. Хората в развития свят са подложени на модела на все по-голямата консумация. Здравословно ще е да се консумира по-малко, което не означава глад. Парадоксът е, че половината човечество се чуди как да спази диета, за да отслабне, а другата половина не знае как да се нахрани. Въпрос на избор е каква храна да произвеждаме и по какъв способ. Сега немалка част от храната се изхвърля и създава още един проблем със замърсяването на планетата.

Има модели, които позволяват почвата да се регенерира, но най-важното е, че се произвежда полезна за хора и животни храна. Хората все по-малко отглеждат за себе си.

Потребителското търсене

определя производството и ако се търси чиста от химия храна, такива продукти ще се появят на пазара. Земеделието не е обикновена професионална дейност, а е призвание, философия и начин на живот. Въпрос на политика е при кого ще отиват субсидиите – дали при големите конвенционални производители или ще се насочат към малките ферми, които произвеждат по биологичен или биодинамичен начин.

Биодинамичното земеделие се отличава от всичко друго в своя подход. Този модел работи с всички природни сили. Регулацията му е добре структурирана чрез Международната биодинамична федерация Demeter, тя не ограничава, а ги информира и подпомага. Подходът е холистичен, спазват се духовни принципи.

Биодинамичният модел изисква осъзнаване. Целта е да се създаде агроекосистема, в която човекът е намесен. Тя работи чрез

седемте принципа

на природната екосистема:

Биодинамичната ферма е цялостен организъм, който включва почвата, растенията, животните, хората, които работят или консумират. Фермата сама произвежда своите семена и тор – това е едно от условията за нейната устойчивост.
Грижа и опазване на живата почва и растенията в нея. Живата почва е ключът към биодинамичното производство. Дейностите не бива да нарушават нейното плодородие и качества. Не се допускат ГМО организми.

Уважение към животните във фермата, в това число и дивите. Отглеждаме ги по начин, най-близко стоящ до тяхната природа. Храним ги с храна, произведена във фермата. Животните не бива да живеят само на закрито. Те не се осакатяват.

Запазване на биоразнообразието на територията на фермата. Съхраняваме всички диви същества – от невидимите бактерии до дивите бозайници. Съобществото на повече биологични видове създава естествена културна среда, в която те развиват своя имунитет. Изискването е 10% от фермата да е покрита с диворастящи треви, храсти, дървета, езера, синори. Те са естествени буфери за болести и неприятели.

Екологична отговорност – всички същества да са здрави и защитени, за да не се наруши балансът.

Фермата произвежда продукти, които са с качество, по-високо от биологичното. Затова всяка ферма се сертифицира и по органичен, и по биодинамичен стандарт. Хранителната стойност на тези продукти е по-висока от биологичното производство.

Социалната отговорност на биодинамичната ферма – тя обединява социума около нея и в нея. Създават се общности, които участват в живота на фермата. Всички работят с трудови договори, извънредният труд е регламентиран, гарантирано е обучението и грижата за квалификацията на работещите в това стопанство. Препаратите, които се ползват, се правят от природни продукти, приготвят се във фермата. Работи се на абонаментен принцип и потребителите приемат предварително да финансират фермера.

В България идеята за биодинамичното земеделие е позната, но са малко фермите, които  са сертифицирани. Има интерес и от хора, готови да произвеждат за своето семейство. Биодинамичното земеделие ще продължи да набира сила.

Д-р Апостол Апостолов: Да завещаем чиста земя за поколенията

Всички сме част от голямото уравнение и имаме отговорност да поправим грешките чрез преминаване към устойчиви практики

 Снимка Личен архив

Д-р Апостол Апостолов е създател и председател на УС на Фондация „Ботаника Лайф“. Основател е на Центъра за обучение и младежко участие в с. Надарево, Търговищко . Винаги е бил движен от чувство на любознателност и откривателство, от увереност, че науката е добре да работи в полза на хората. Към голямото познание се насочва още като студент във Великотърновския университет, после в Централноевропейския университет в Будапеща, след това в Бирмингамския университет в Англия. Близо 10 г. Апостол Апостолов работи в няколко английски университета, а преди завръщането си в България е научен работник в катедра „Образование“ в Оксфордския университет. Той е доктор по социология и културология. Приел е, че човек учи през целия си живот и също толкова важно е да вкарва в действие наученото. Академичният му опит му помогнал да се насочи към живия живот. Съдбата се намесва по незнайни правила и начини и той усеща повик да е по-близо до природата и до своите корени. Ето какво споделя той:

Човек с годините и с пътя, по който върви, стига до осъзнаване какво е най-важно в живота му. За мен преломният момент дойде на моите 40 години, когато се появи желанието да се заема със смислен проект, който да го започна от нулата, да го градя и да виждам резултати.  Този житейски проект за мен беше

създаването на Обучителния център

по устойчиво земеделие в с. Надарево, Търговищко. Това е селото, в което е роден баща ми.

Устойчивото земеделие щади природата и осигурява бъдеще, тъй като завещаваме чиста земя на поколенията. В по-развитите държави хората напълно са се откъснали от природата, те не познават растенията, не чувстват нуждата да са свързани с гората и дърветата. Идеята на нашето начинание бе да направим обрат в отношението към природата, но и към храната. Откакто човечеството се занимава със земеделие, не спират да се правят пакости. Унищожени са много гори и поляни, като тези земи са впрегнати в производството на храна. Този процес върви с все по-бързи темпове, но е нужно осмисляне за отпечатъка, който оставяме. Трябва да положим спешна грижа за земята, за да започне тя

да ни изхранва по здравословен начин

Употребяват се торове, химикали, пестициди и какво ли още не, така се убива животът. Моят смисъл е да правя устойчиво земеделие, да го развивам с други хора и заедно да се учим.

Имаме две градини – малка и голяма. Малката е да вдъхнови всеки да създаде своя добра практика. Тя е на около 1 декар площ. В производствената биоградина, която е около 30 дка, прилагаме различни практики, например мулчиране (слой от материал се полага върху земята, за да потиска плевелите и да задържа влагата в почвата), там засаждаме, поливаме и заедно тестваме нашите умения да се грижим за земята и растенията по устойчив и екологичен начин. Отглеждаме всички традиционни зеленчуци – домати, пипер, картофи, салати, лук, зеле, моркови.

Залагаме на старите български сортове

и ползваме семена на над 50 години, съхранени в рода ми още от моя дядо. Различните растения се засаждат в определена близост и така взаимно подпомагат развитието си, пазят се от болести и вредители. Затова прилагаме класически комбинации като съчетаване на доматите с босилек, или с невен и тагетис. Възродихме интереса към един забравен зеленчук с високи хранителни качества – гулията, който се засажда около оградата. Тя се превръща в препятствие за сляпото куче и не позволява навлизането му в градината, като има и ветрозащитна функция.

Почвата има важна роля, но големият проблем е, че конвенционалното земеделие убива микроорганизмите, гъбичките, води битка с „плевелите“ и така се отстраняват елементите, които правят почвата жива. Днешното предизвикателство е добрата грижа за почвата и адекватното отношение към растенията, но и към цялата природа:

Време е да приемем, че ние, хората, не сме водещи в природните закони. Това променя ролята ни на градинари и земеделци.

• Да допуснем дивата природа в нашата градина, плевелите да станат част от нея, макар години наред да сме се опитвали да ги унищожаваме.
• Не само плевелите, но и други живи същества - насекоми, птички, малки бозайници, да имат място в нашата градина и да не ги прогонваме.
• Да узреем за разбирането, че земеделието не е комерсиално начинание, то не е чист бизнес. Иначе ще продължаваме да виждаме лоши практики. Така ще сме в постоянно изкушение да произвеждаме максимума и да имаме максимални печалби, като за целта ще ползваме много химия.
• Да дадем шанс на малките ферми и на малките стопанства.

Човекът днес е изгубил връзката си със земята и повечето хора дори и не си помислят как сами да си произведат храна. Сега малко на брой земеделци и земевладелци управляват земята като ресурс под формата на бизнес. Земята е природен ресурс, който може да ни изхранва. Ако идеята е някой чрез селското стопанство да прави много пари, нека се насочи към други дейности, в които това е възможно, но и не нанася такива вреди. Цялостното отношение към живота, здравето и съществуването на човека на планетата е наложително да се промени. Да спрем да мислим само

в икономически и фискални рамки

Защото колкото повече влизаме там, толкова по-силно се залостваме в мегаполисите.

Има икономически интереси, които движат храната. Всички сме част от голямото уравнение, отговорни сме за всичко, което се случва, но имаме и отговорност да поправим грешките. С дейностите в Центъра отправяме покана за диалог по важните въпроси. При нас идват търсещи хора, които тук намират подслон за размисъл и срещи с природата и земята. Ние често оставаме на различни мнения, но нека да имаме възможност да погледнем проблемите от различни страни.

Пред нас е океан от възможности. Нагърбваме се с много неща и ни чака планиране на много нови дейности.

Поставихме добро начало

със събития в едно доскоро незнайно село Надарево, което към момента е с над 300 жители. Тук има природа, хора, заети с това да направят интересно и вдъхновяващо гостуването на всички, които отсядат при нас. Правим библиотека с книги, които може да отварят очите на хората към незнайни светове като биодинамичното земеделие, пермакултурата, билкарството. Организираме работилници по строителство с естествени материали, курсове по ботаника, изучаваме лечебните растения, каним на експедиции за изследване на дивите обитатели. Това позволява да се докоснем до истински неща и да видим, че има живот извън мегаполиса. Когато го почувстваме това, ще намерим път към селото, но и ще разнообразим дейностите си в града. Имаме добротворци, съмишленици, съратници, които са част от разширеното ядро на нашата фондация. Те са от цялата страна и от чужбина. Доверието и здравите отношения се градят с години.

Навярно вече разбирате защо когато кажа „природа“, за мен всичко е в тази дума...

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.