Санирането спасява комунистическите блокове в Централна и Източна Европа

От Прага до Пловдив инженери и архитекти дават втори живот на жилищни блокове, построени през комунизма в Централна и Източна Европа, готвейки се за изменението на климата, пише в специален материал BBC.

Един от най-възрастните обитатели на една от най-високите сгради в град Габрово е бившият инженер Христо Христов. На близо 90 години и „все още обсебен“ от това как нещата се нареждат, Христов живее в блока, откакто е построен преди три десетилетия. Блокът е проектиран през 70-те години на миналия век, преди навлизането на стандартите за енергийна ефективност в България, и завършен през 1994 г.

До 2020 г. тази 16-етажна кула е типична за жилищните сгради, които доминират в силуета не само на Габрово, но и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, текат и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и сух, а сметките за енергия са наполовина.

Промяната се свежда до пълна енергийна модернизация на блока, координирана от Христов. Изисква се съгласието на всеки жител на блока, за да се случи. Невероятно, но това е постигнато.

Но тук има 80 семейства и дори при пълно финансиране някои хора разбираемо се нуждаеха от убеждаване“, казва той.

Сега бетонният блок, оставен гол от десетилетия, е добре изолиран, старите му балкони са затворени и е облечен в чисти пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово, кулата сигнализира за началото на бавна промяна към постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на свой ред е част от промяна, случваща се в стотици градове в региона, докато посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни блокове.

Тъй като изменението на климата оказва натиск върху градовете да използват по-малко енергия за отопление и охлаждане на сградите и да помогнат за подготовката на жителите срещу температурни крайности, надпреварата за модернизиране на тези жилищни блокове става все по-спешна.

Монолитните силуети са станали символични в градовете от Централна и Източна Европа. Докато бруталните апартаменти могат да бъдат намерени в много части на Европа, бързата урбанизация на бившите комунистически страни през втората половина на 20-ти век означава, че големите бетонни блокове съставляват голяма част от техния сграден фонд днес. Въпреки че има няколко еволюции на дизайна – от сглобяемите панелни блокове до модернистичните кули – те обикновено имат нещо общо: голи външни стени, направени от бетон или тухли, с малко изолация.

Приблизително една трета от българското население живее в жилища, строени по време на комунизма, подобно съотношение като в Чехия и Полша. В Латвия повече от 50% живеят в бившите комунистически блокове, докато в Естония цифрата достига 70%.

Майлс Глендининг, професор по архитектурна консервация в Единбургското училище по архитектура и ландшафтна архитектура, казва, че модернистичните жилищни блокове в Централна и Източна Европа обикновено не получават същото ниво на обществена стигма като тези в западните градове. Те просто са част от ежедневието на града.

Но тъй като блоковете остаряват и стават неадекватни от гледна точка на енергийна ефективност, възниква въпросът какво да правим с тях – събаряне или реконструкция?

Събарянето често не е популярно и рядко осъществимо. В България високото ниво на частна собственост, около 85%, означава, че сградите биха били проблематични за събаряне и ново строителство. Освен това възстановяването на жилищата е скъпо. Проучване на изследователи от Талинския технологичен университет, Естония, установи, че събарянето на блокове за възстановяване на подобни жилища в страната би струвало три до четири пъти повече, отколкото дори интензивното преустройство.

Поради много причини блоковете вероятно ще останат тук“, казва Драгомир Цанев, директор на EnEffect, организация с нестопанска цел за енергийна ефективност в София.

Въпреки че много български апартаменти са изживели предвидения си живот от 50 години, "някои проучвания показват, че те могат да бъдат не по-малко структурно здрави от по-новите сгради, стига да са добре поддържани".

Въпреки това са необходими повече данни, за да се разбере напълно картината, казва Цанев, особено по отношение на енергийната ефективност. Повечето от блоковете попадат в енергийни класове на ЕС E, F и G – най-лошите.

И макар няколко посткомунистически държави да се справят с тази неефективност, това е по-малко организиран съвместен проект между държавите, отколкото „движение или дори няколко паралелни движения“, стимулирани от много фактори, казва Глендининг. Сред най-силните двигатели са националните цели за декарбонизация и подкрепяните от Европейския съюз програми за обновяване.

Според оценки на Европейската комисия сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. Правителствата са решили, че модернизирането на сградния фонд на континента е от ключово значение за борбата с изменението на климата. Стратегия, публикувана от Европейската комисия през 2020 г., има за цел да удвои темповете на енергийно обновяване до 2030 г.

Цанев вижда "огромен апетит" за саниране на сгради в България. В последния цикъл на финансиране за пълна безвъзмездна помощ са кандидатствали 3068 надеждни сгради. Има обаче достатъчно финансиране само за 756. Всички те трябва да получат 100% съгласие от съседите, огромно предизвикателство, и похарчиха пари за технически и енергиен одит, казва той.

Жителите в крайна сметка се разочароват. От техническа страна, ремонтите вървят твърде бавно.“

Според Цанев вълната от енергийни реконструкции ще се оформи само с лесно, рационално участие на жителите и "по-справедливи" финансови механизми.

Българското правителство беше потърсено за коментар, но не отговори до момента на публикацията.

Обратно в Габрово, булевард „Могильов“ дава моментна снимка на българската ситуация. Тук от двете страни на булеварда има блокове, построени в стария комунистически стил от сглобяеми бетонни панели. Девет от блоковете кандидатстват в последния кръг на финансиране и само един блок се класира. Половината от блок, саниран на последния кръг, дори получава награди за най-добра фасада. Неговият сиамски близнак остава бетонен.

Под неремонтираната част има ресторант, пълен с местни жители по време на обяд. Вечерящите споделят чинии с печени кебапчета (вид наденица) и говорят за хаус музика по радиото.

Искахме да кандидатстваме“, казва гост в ресторанта, който живее в един от апартаментите по-горе, пожелавайки анонимност поради напрегнатия характер на темата в квартала. „Повечето от нас бяхме съгласни, но няколко възразиха.“

„Кандидатствахме, но не се получи“, казва Теодора, която живее в блок надолу по булеварда, който не успява да получи финансиране. „Искаме да бъдем по-енергийно ефективни, така че просто ще го направим сами.“ Тя казва, че ще изолира апартамента си с външна изолация.

Да се буферира отделен апартамент по този начин на парче е нещо, което Цвета Наньова, експерт по енергийна ефективност, категорично не съветва. „Това може да попречи на строително приложение надолу по линията“, казва тя, и също така представлява опасност за пожарната безопасност. Но тя може да разбере мисленето.

Хората искат да спестят пари и са разочаровани от несигурния цикъл на безвъзмездни средства“, казва тя.

Наньова е част от т.нар. "обслужване на едно гише" в столицата. Целта им е да бъдат опора на плана на Европейския съюз за сградите и да действат като първа точка за контакт за жителите, за да се запознаят бързо с изискванията за модернизация и да им осигурят лесен достъп до съответните контакти.

Не всеки трябва да получи диплома по инженерство или архитектура“, казва тя. "Имаме експерти в областта", казва тя за колегите си. "Трябва да ги използваме."

България, смята Наньова, трябва да се отдалечи от изискването за 100% подкрепа към мнозинството собственици на жилища на блок. Тя също така смята, че България трябва да премине към по-пазарен модел. „Няма достатъчно държавни пари, за да финансира всички ремонти“, казва тя.

Други страни имат различен подход. Като пример за добра практика Наньова посочва Литва, като град Вилнюс и „столицата на обновяването“ Мариямполе. „Страната промени подхода само за безвъзмездни средства и вместо това използва публично финансиране, за да намали риска от частните инвестиции“, казва Наньова. „Но това, което помага най-много, е, че заемът е свързан със сградата, а не с отделни жители.“

С други думи, ако апартамент се продаде, заемът остава за имота, а не за лицето. За жителите с най-ниски доходи се предлага и финансова помощ.

Литва стартира преди 10 години и се опитваме да наваксаме“, съгласява се Цанев. „Без атрактивни заеми, които да бъдат изплатени от спестяване на енергия, не можем да очакваме хората да приемат промените.“

За България той също би искал да види изяснена пълна безвъзмездна подкрепа за обитателите на апартаменти с ниски доходи. (Българското правителство беше потърсено за коментар, но не отговори до момента на публикацията.)

Дори в най-бързо обновяващите се държави има желание да се ускори темпото.

„Трябва да бъдем по-бързи“, казва Лаури Лихтмаа, експерт от Net Zero Energy Research Group в Талин, Естония. Процентът на дълбоки ремонти, до голяма степен дефинирани като сгради, които подобряват енергийната ефективност с поне 60%, е само 0.2% годишно в целия ЕС.

Сглобяемите технологии могат да стимулират скоростта, смята Лихтмаа. В квартал Annelinn на естонския град Тарту проект за дълбоко обновяване експериментира с фабрични фасади и използва кран, а не скеле, за да ги монтира.

Друг експеримент, в северния град Сауе в балтийската страна, изолира сграда със сглобяеми панели, направени от повторно използвани, рециклирани и местни материали на биологична основа, за да се намали тяхното въздействие върху околната среда.

Друг вариант би бил да се реновират цели квартали наведнъж, казва Лихтмаа. Моделът за обновяване в района е по-амбициозен, тъй като ще увеличи ролята на местната община и ще се нуждае от по-голямо участие на жителите, твърди експертът, но това може да бъде „уникална възможност за по-големи обеми“ на реконструкции. Реновирането на областно ниво вече е планирано в някои градове, като например квартал Mustamäe в Талин, столицата на Естония, който бе един от първите масово произвеждани жилищни проекти по време на съветската окупация.

Обратно в Габрово Христо Христов смята, че моделът за саниране на блоковете трябва да включва и други подобрения, не само енергийната ефективност – най-вече пожаробезопасността. И въпреки че признава, че ходенето нагоре и надолу по етажите, за да провери ремонтите, го е лишило от пълното използване на коленете си, „усилието си струваше“.

Цанев смята постижението на Христов за пример.

Неговата история трябва да бъде правило, а не изключение, ако искаме да успеем.“