Създаването на нови инвестиции е задача номер едно

Г-н Дончев, какво е мястото на европейските средства за българската икономика?

Европейските пари са ключов фактор за развитието на българската икономика. До една степен това е нещо нормално, тъй като сме сравнително нова страна-членка и тези пари се дават, за да наваксаме разликата с по-старите и по-богатите държави-членки на Европейския съюз (ЕС). Такава е логиката на европейското финансиране.

Над 70% от всички публични инвестиции се правят с европейски пари и няма как значението да не е огромно. Но не бива да разсъждаваме за европейските средства само като паричен поток, който преминава през бюджетите на някои ведомства, общини или фирми. Трябва да търсим ефект. Това не е просто достъп до ресурс, който да оказва подкрепа на бюджета. Европейските пари се изливат и се концентрират в правилните сектори, и ако кройката на целите и проектите е била правилна, те трябва да създават дългосрочни предпоставки за растеж.

Цялата логика е подчинена на това, т.нар. структурни и дългосрочни предпоставки, които във времето са карали България да бъде по-бедна и по-слаба като икономика спрямо останалите държави-членки, да бъдат преодолени и да може да се прокарат пътищата пред по-интензивния растеж.

Искам да отбележа, че този период на достигане на другите държави, за който имаме възможност да ползваме европейско финансиране, ще приключи към 2020 г. След това финансирането ще бъде далеч по-малко. Национална цел е следващите пет години да бъдат използвани максимално и като време и като пари, и да бъде довършено това, което трябва да се довърши.

Какви са предизвикателствата пред бизнеса при кандидатстване?

Предизвикателствата са много. Първото, през което преминават фирмите, е сключване на договор и спечелване на проект. За да се стигне дотам, обаче, трябва да се извърви определен път, който въпреки всчики усилия е по-дълъг, отколкото ми се иска. Второто по-голямо предизвикателство е самото изпълнение на проекта. Ти можеш да имаш добър доставчик, с който си работил 20 години и когато искаш да си купиш нова машина, е логично да звъннеш първо на него. Но тук самата интуитивна бизнес логика не е приложима, тъй като трябва да се направи конкурентна процедура с малък търг и да се избере фирмата, която предлага най-добро качество и най-добра цена.

Всеки проект дава шанс дружеството да бъде по-конкурентоспособно и едновременно с това всява смут в нормалния ход на бизнес процесите в една фирма. Има редица случаи, в които, ако една фирма не е следвала изискванията, трябва да плати по-голяма част от нещата със свои пари. Обнадеждаващото е, че през последните 6-7 години се случиха две положителни неща: едното е, че бяха преодолени неадекватните очаквания на бизнеса, тъй като от началото на членството на България в ЕС мнозина си представяха, че парите от еврофондовете идват веднага и просто някой зарежда сметките с по 10 хил. евро на всяка фирма. Другото положително нещо е, че фирмите натрупаха опит как да кандидатстват по проекти. В последните години качеството на работа значително е подобрено, и съответно проблемите са по-малко.

Истината е, че все още има много добри компании, които по една или друга причина нямат желание да се разфокусират и да участват в схемите за финансиране, а това е голям пропуск. За разлика от бизнеса в редица други страни, българският бизнес не е имал възможност преди години да получава безвъзмездна финансова помощ.

Какви са основните задачи на новата ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 и кои сфери ще бъдат приоритетни?

Не е достатъчно програмата просто да подпомага бизнеса чрез основните си форми – технологична организация, подпомагане за придобиване на световно признати стандарти на всичките продукти в инструментите за финансов инженеринг. Аз считам, че най-важната задача в бъдещата оперативна програма е специален акцент върху тези сектори на икономиката, които носят най-висока добавена стойност. 

Трябва да се обръща повече внимание и на секторите, които генерират заетост. Затова са изключително важни всички целенасочени инвестиции за подкрепа на иновациите. Тук голямото предизвикателство за мен е по какъв начин ще се осъществи взаимодействието между ОП „Иновации и конкурентоспособност” и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”. 

Практиката показва, че ако нещо е в две или три ведомства, то се случва много по-трудно. Имам амбицията движенията там да се извършват в синхрон. По отношение логиката на финансиране на продукцията с по-висока добавена стойност, там следваме логиката за т.н. интелигентна специализация. Това е документ, който ЕК гледа и следи с особено внимание. Като тип сектори и като логика на подкрепа, дейностите ще бъдат до голяма степен регулирани от този документ. 

Има и нови предизвикателства. Ние хубаво подкрепяме съществуващите компании и ги съфинансираме и им помагаме. Новото предизвикателство е свързано с това, по какъв начин програмата е чувствителна към привличането на нови инвестиции. Ние имаме национална политика по Закона за насърчаване на инвестициите, но самата оперативна програма няма достатъчно инструменти в тази посока. Иска ми се програмата да бъде по-активна в тази посока и не само да говорим за съхраняване на съществуващите производства и бизнеси в България, но и за привличане на нови. Това е приоритет номер едно. 

Бих поставил и въпроса за ефективността на всички мерки, свързани с популяризиране и рекламиране на българския бизнес. Безспорно има полза да се участва в международни изложения и срещи, но считам, че това изчерпва всички възможни инструменти. Трябва да намерим правилния пулс, доколкото тук индустрията има почти двойно по-голям дял (30%) от БВП спрямо средното за Европа (16%), експортът е изключително важен. В този смисъл нови дестинации и нови пазари трябва да бъдат приоритет, както и да търсим нови форми, с които да помагаме на бизнеса да участва в изложения.

Как българските компании могат да станат по-конкурентоспособни?

Със сигурност използвайки средства от ОП „Иновации и конкурентоспособност”. Но това не изчерпва списъка с възможни действия. Те трябва да се стремят да направят производството и процесите по-ефективни. Когато говорим за производство, не трябва да забравяме, че българската икономика е най-енергоемката - за единица продукция тя изразходва най-много енергия в Европа. 

Тук всяка инвестиция – нов мотор на машината, изолация на цеха, нови дограми или нова система за отопление, пести пари. С това и продукцията става по-конкурентоспособна. Това не е задължително да се случва само с безвъзмездно финансиране. Разходът за всяка подобна стъпка се избива след две или три години в най-лошия случай. 

Считам, че българският бизнес е редно да има повече самочувствие. Не са малко успешните истории на компании, които в съответната сфера държат значителен процент от пазара. Не са малко случаите, в които български компании не само устояват на конкурентен натиск, но и реално излизат на по-предни позиции от западни компании с десетилетия опит. Доказателство за това е, че България има качествени мениджъри, отговорни собственици, добри инженери и не последно място - добри работници. 

Щом се случва на едно място, значи може да се случи и на друго. Аз смятам, че освен подобряване състоянието на машинното оборудване и достъп до финансиране, ние имаме нужда и от повече самочувствие. Огромно значение в икономиката имат самочувствието, оптимизмът и доверието. Според мен един от най-тежките ни проблеми е дефицитът от оптимизъм. Нали знаете, че човек не харчи толкова пари, колкото има в джоба си, а толкова, колкото смята, че ще има утре. 

Ако успеем да заредим обществото и икономиката с малко повече оптимизъм, това би вдигнало потреблението и би увеличило обема на инвестициите. То е свързано с това всички в малко по-голяма степен да си повярваме един на друг. Посланието ми е малко морално, но съм убеден, че е от ключово критично значение за самата икономика.

Цялото интервю с Томислав Дончев може да прочетете в Приложение "Иновации и конкурентоспособност" в брой 48 на сп. "Икономика" - на пазара от днес.