Интервю | „Шелли Груп“ изгражда автоматизирана фабрика в Пловдив

Българска компания за смарт устройства с пазарна капитализация от 1 милиард долара, която привлича все по-голямо внимание на най-голямата европейска фондова борса и не спира да иновира. Така накратко може да бъде описана „Шелли Груп“.

С основателя и главен изпълнителен директор на „Шелли Груп“ Димитър Димитров разговаряме за развитието на дружеството, амбициите пред новосъздадения собствен чип и плановете за хай-тек фабрика в Пловдив и визията за бъдещето на AIoT.

Г-н Димитров, казвате, че пазарната капитализация никога не бива да е цел на една компания. Въпреки това е сигнал. Сигнал за какво е достигането на оценка от над 1 млрд. долара от „Шелли Груп“?

Това е сигнал, че компанията е достигнала ниво, при което има доверието и на инвеститорите, и на клиентите едновременно. Достигането на това число е някакво признание и в същото време дава възможност за развитие. Това е доверие към компанията и показва къде е мястото ѝ в момента в света – от микрокомпания вече се превръщаме в малка компания.

Как си обяснявате скока на акциите в последните месеци?

Първо, основното нещо е, че ние за поредно тримесечие, откакто сме на борсата, спазваме и постигаме резултатите, които сме обещали. Тоест, имаме един добър трак рекорд, който всеки път казва на инвеститорите: „Ето, ние казахме тази цифра, ние постигнахме тази цифра и резултат.“ Виждаме 30% ръст на продажбите с много добра печалба. Така че първото нещо е, че ние каквото обещаем, го постигаме и всяко тримесечие това нещо се вижда.

Второто е, че все повече инвеститори ни научават. Наблюдаваме голям интерес от шведски инвеститори и от северните държави – докато преди нямаше никой, сега са над 700 инвеститора, които закупиха акции през последните месеци. Като това не са моментални покупки – те са наблюдавали компанията дълго време и в някакъв момент са стигнали до решение за закупуване на акции.

Четири години след листването във Франкфурт – какви хоризонти отвори този ход за компанията?

Отвори възможност да излезем на много по-ликвиден пазар с много повече инвеститори, които държат по-големи портфейли. Българската борса е страхотен пазар за старт, но е лимитирана поради размера на държавата. В началото, след като излязохме в Германия, почти година и половина не се случи нищо – това беше период, в който ние трябваше да показваме, че сме компания, която е по-различна от другите компании, която наистина гони сериозни резултати.

Мислили ли сте за излизане на Нюйоркската фондова борса?

Звучи привлекателно, защото оценките там са по-високи. Мислили сме си го, но не сме си го поставяли като цел. Листването в САЩ на европейска компания не е стандартно. Не знам дали инвеститорите в Америка биха проявили толкова голям интерес към европейска компания – повече вярват в собствения си растеж.

Освен това е скъпо. В Европа сме под едно общо европейско законодателство с много малки разлики между държавите, докато в САЩ нещата стават безумно скъпи откъм листване и поддръжка, плюс регулациите са коренно различни.

„Шелли“ вече има създаден собствен чип. Как стигнахте до тази идея?

Дойде от нуждата. След като влязохме, напреднахме с технологиите и в един момент стигнахме до лимит, който текущите чипове имаха. За да продължим с миниатюризацията на устройствата и да запазим тяхната гъвкавост, ни потрябва нещо, което на пазара го нямаше.

То не е чисто нов чип, който сме създали от нулата – модифицирахме чип на компания, която имаше добра основа, но недостатъчна за нашите нужди. И тъй като обемите, които купуваме, са големи, това ни дава възможност да преговаряме с доставчиците на къстъм производство специално за нас.

Къде се случи разработката и какви са основните предимства?

В Тайван се случи. Основните предимства са в размерите – 5x5 мм, което има всички нужни компоненти, флаш памет, възможност да контролира различни външни периферии. Допреди това за същото ни беше нужно нещо с размери сантиметър на сантиметър и половина. Така постигнахме оптимизация на консумацията и на мястото –така можеш да създаваш много по-компактни и същевременно по-мощни устройства.

Колко време и финансов ресурс отне създаването на чипа?

Около 9 месеца, което е много кратък период, най-вече защото работихме върху съществуваща основа, която надграждахме. Като инвестиция – разработката е около половин милион лева.

Какви са дългосрочните амбиции за чипа?

Вече работим върху чиповете, които ще излязат в края на 2026 г. и през 2030 г. Идеята е този чип да се влага не само в нашите продукти, но и в продукти на други производители. Например, производителите на електроуреди (хладилници перални, печки) са много добри в самото „желязо“, т.е. как да изглежда уредът, но не и в смарт технологиите. Ние им предлагаме чипа, за да направят уредите си свързани и "умни".

А как ще им го предлагате? Ще върви ли той с някаква софтуерна поддръжка?

Да, това е идеята – да върви със софтуерна поддръжка, тя е наша работа. Тяхна работа е да направят електроуреда, както са го правили досега. Имаме вече ограничени договори и 5 – 6 неща са излезли на пазара. Сега пускаме и първия продукт за автомобили, който е базиран на нашия чип, който също има доста по-широки възможности, отколкото текущата на пазара.

В какъв обем е производството сега и как се планира разрастване в рамките на идните 3 – 5 години?

В момента около 20 милиона годишно. Надяваме се след три години да бъде поне три пъти повече. Много зависи от това какви производители влязат. Ако влезе производител на перални, бройките са по-малки. Но ако влезе някой, който произвежда наистина нещо масово, например крушки и осветителни тела, потреблението е огромно. Така че не мога да кажа точно, но поне за нашите нужди би трябвало да бъде поне три пъти повече.

В момента производството ви е базирано в Китай. Обмисляте ли диверсификация?

Да, в края на годината или началото на следващата ще сме готови с фабрика в България, специално за производство на модули. Ще бъде в Пловдив, там ще преместим производството на модули, базирани на този чип. Доставката на самия чип като технология ще бъде от Тайван, а производството ще се извършва в Европа. По този начин няма контакт с веригата на доставки за по-сензитивни производители.

А фабриката собствена ли е? Разкажете малко повече за нея.

Да, наша собственост е. Целта е да бъде абсолютно автоматизирана – едно от условията беше да не работят повече от 4 души във фабриката, която да може да произвежда десетки милиони модули на месец. Технологиите го позволяват, така че в момента я правим.

Направихте няколко придобивания в последните години. Каква беше мотивацията ви за тях? И планирате ли нови?

Направихме придобиване на словенска компания (б.а. – става дума за сделката за 2 млн. евро за GOAP), основно защото нямахме опит в Z-Wave технологията, която е една от най-старите за смарт домове и смарт сгради. Произвеждаме активно такива устройства. Второто не беше придобиване на компания, а купуване на активи от фирма в ликвидация – нидерландският производител на брави LOQED Smart Lock. Сделката беше изключително атрактивна – те имаха на склад наличности, по-големи от цената, която ликвидаторът искаше. Взехме разработен продукт с цялата техническа документация и го включихме в нашите дистрибуционни линии.

Винаги сме отворени за нови придобивания. Тъй като останалите виждат какво правим, често получаваме запитвания. В момента има немска компания, която иска да се откаже от част от продуктовата линия и ни я предлага. Ако се договорим за добри условия, бихме взели не компанията, а по-скоро продукта. Но за цели компании нямаме директен таргет.

Планирате ли разширяване на портфолиото?

Непрекъснато. Тази година още 50 продукта, догодина още 100. Ако искаме да държим позиции и да имаме растеж, портфолиото трябва да расте.

В момента хит са контролерите – таблети, които заменят ключа на стената. Махаш обикновения ключ и слагаш таблет, без да правиш промени в инсталацията. Продължаваш да го ползваш като ключ за осветление, но можеш да управляваш мултимедията, да наблюдаваш консумацията на къщата. Той става таблет за управление на дома. Оказа се, че хората предпочитат по-големите модели. Сега пускаме и супер малко устройство – колкото хапче, което може да мери температура, налягане, да управлява крушки, да играе ролята на extender за дома.

Как интегрирате изкуствен интелект в продуктите?

Използваме го от няколко гледни точки. Помага ни да анализираме, когато електроуред е пред повреда – през консумацията на енергия установяваме състоянието на уреда преди да се е случила повредата. Можем да предупредим потребителя, че хладилникът скоро ще се повреди или че е забравил крушките включени.

Друго приложение е за създаване на сцени за автоматизация – клиентите могат да обяснят какво искат, да подредят множество настройки и изкуственият интелект създава сцената вместо тях.

Предвид непрекъснатото развитие на технологиите и тенденциите към свързаност, каква е дългосрочната ви визия за позицията на компанията в екосистемата на AIoT (Изкуствен интелект на нещата) и какво очаквате да бъде нейната ключова роля след 10 години?

Ще създаваме гама от технологии, които да поддържаме. Но колкото и да е голямо, все пак това е едно ограничено портфолио. Така че по-скоро говорим за възможността чрез него всичко около нас да бъде свързано. Една от основните тенденции ще е медицината и свързването на уредите така, че да анализират поведението на потребителите и да откриват нестандартно поведение или някакви фактори, по които да кажем на потребителя, че може би е добре да се прегледа.

Очаквам медицината и смарт домът в следващите 10 години да се променят сериозно. Очакваме да сме доставчикът на технологията, а не толкова производителят на крайното устройство.