Ще отприщи ли медта нов „суперцикъл“ при суровините?

През по-голямата част от последните две години световната цена на медта беше в застой, като едва се колебаеше около нивото от 8 500 долара за тон. Тя беше до голяма степен игнорирана от търговците на суровини, разказва DW. От април тази година обаче металът отново е във фокуса на инвеститорите, след като скочи до нов 2-годишен връх от 10 110 долара на Лондонската метална борса (LME) на 30 април.

„Индексните фондове, борсово търгуваните фондове и т.н. привличат пари на дребно в метали. Купуването, базирано на импулс, ги дърпа нагоре, а съпротивата при продажба остава ниска“, каза Сандип Дага, директор в компанията за анализ на метали Metal Intelligence Centre, пред агенция Reuters. В същото време той предупреди, че металът е „изпълнен с дух на вълнение, който го отдалечава от реалността“.

Настоящата реалност наистина е, че глобалният растеж отслабва, което означава, че цените на медта всъщност трябва да бъдат подложени на натиск поради спадащото търсене - корелация, която е била валидна през цялата история. Но защо изглежда, че този път е различно? И защо някои експерти дори говорят за началото на нов т. нар. стоков суперцикъл, воден от медта?

Стоковият суперцикъл се отнася до продължителен период на покачване на цените на стоките в различни сектори, движен от устойчив растеж на търсенето, ограничения в предлагането и по-широки икономически фактори.

Последният стоков суперцикъл — включително на желязна руда, селскостопански продукти и минерали — започна около началото на 2000 г. и продължи до около 2014-2015 г. Той беше подхранван от бързата индустриализация и урбанизация в нововъзникващи икономики като Китай.

Мед - основният метал на електрифицирането

В момента свежият ентусиазъм на инвеститорите към медта се дължи на ключовата ѝ роля в глобалните усилия за преминаване от изкопаеми горива към енергийни системи, базирани на възобновяеми източници. Йоахим Берлебах, основател и главен изпълнителен директор на Earth Resource Investments в Цюрих, казва, че металът е незаменим за електрификация „поради неговите физически свойства, особено неговата електрическа проводимост“.

Ако наистина искаме да се отдалечим от изкопаемите горива, ще имаме нужда от приблизително същото количество мед през следващите три десетилетия, както през цялата предишна история на човечеството“, каза той за DW.

Майкъл Уидмър, стоков стратег в Bank of America (BofA), също смята, че глобалните усилия за декарбонизация в момента водят до покачването на цените на медта. „Медта се използва в почти всяка индустрия и следователно се счита за икономически показател“, каза той наскоро пред германския бизнес всекидневник Handelsblatt.

Недостиг на доставки, причинен от спад в проучването

И Берлебах, и Уидмър са съгласни, че неотдавнашният скок в цените на медта е основно резултат от нарастващото търсене на фона на стагниращи или дори намаляващи доставки след края на суперцикъла преди около десетилетие.

Поради липсата на инвестиции в нови мини... няма достатъчно медни мини“, каза Берлебах.

Уидмър изчислява, че инвестициите в нови мини трябва да достигнат „поне 127 милиарда долара годишно“, за да се поддържа годишното търсене на мед до 2050 г., според оценката на Международната агенция по енергетика (IEA).

Но миналата година бяха вложени само 104 милиарда долара“, добави той.

Експертът на BofA не вижда бързо решение на изоставащото предлагане на мед, тъй като изграждането на нови мини „често среща съпротива“ поради тяхната екологична тежест. В интервюто за Handelsblatt той посочва като пример скорошното затваряне на най-голямата медна мина в Панама, управлявана от канадската минна компания First Quantum.

„Първоначално имаше само конфликт между правителството и First Quantum, след което избухнаха протести сред местното население. В крайна сметка правителството затвори мината и каза, че тя няма да се върне на пазара.“

Берлебах също така вярва, че производството на мед не може да се увеличи бързо, „защото отнема до 15 години от първия сондаж до производството“, добавяйки, че често „намаляващите нива на руда означават, че новите мини също трябва да бъдат проектирани по-големи“.

Скъпата мед е тук, за да остане

Дните на производството на мед в Германия отдавна са отминали, въпреки че някои находища все още съществуват в някои региони, където металът е бил добит преди няколко века.

Берлебах смята, че вътрешните проучвания и добив са „сравнително непродуктивни и само теоретично възможни“. Експлоатацията на големи мини в Германия като цяло би включвала „дълги бюрократични процеси“, поради което страната ще продължи да зависи от „запасите в Южна Америка и Конго“.

Той също така не вижда метали, алтернативни на медта, като например алуминия. По думите му той не може да се използва нито за стационарни телефони, нито за бобини във вятърни турбини или електрически автомобили.

Алуминият има само около 65% от проводимостта на медта - кабелите ще станат твърде дебели.“

Поради това анализаторът на BofA Майкъл Уидмър смята, че цените на медта ще останат високи. „Разбира се, може да има краткосрочни корекции, но в дългосрочен план виждам цените да се покачват.“ Уидмър каза пред Handelsblatt, че металът може дори да преживее „това, което вероятно ще бъде дълготраен суперцикъл“.

В глобалния лов на мед норвежкото правителство сега дори иска да добива минерали от морското дъно край бреговете му. Миналата година докладва за „значителни количества минерални ресурси“ в норвежките води, включително находища на цинк, кобалт и мед.