Служебният кабинет иска да строи 4 нови ядрени блока

Служебното правителство има идея да построи четири нови ядрени блока. По думите на енергийния министър Росен Христов България кардинално трябва да вземе решение дали ще развива ядрената енергетика.

Нашето предложение е да се построят 4 нови ядрени блока, като два от тях ще се явят заместващи на сегашните 5-и и 6-и блок, които е предвидено да бъдат изведени от експлоатация около 2050 г. В нашите анализи това се вижда ясно каква роля играе, защото с изваждането на въглищните електроцентрали, на страната са ѝ необходими базови мощности“, заяви министърът в интервю за БНР.

По думите на Христов себестойността на енергията, произвеждана от атомните ни електроцентрали е най-евтина. Европейските държави също са разделени по отношение на развитието на ядрената енергетика. Германия и Италия решиха, че няма да използват ядрена енергия, а Франция например напротив – развива тези мощности, обясни министърът.

Министерството на енергетиката ще представи във вторник Национална енергийна стратегия за следващите 30 години. По думите на Христов тя ще бъде подложена на широко обществено обсъждане. След това ще бъде внесена в Народното събрание.

Ако този парламент приеме стратегията, това ще бъде гаранция, че енергетиката ще продължи да се развива по ясен план, какъвто и да е съставът на един следващ кабинет или Народно събрание“, коментира Христов.

Страната ни разполага с ограничени възможности за изграждане на възобновяеми източници на енергия, посочи министърът. По данни на министерството до 2050 г. могат да се изградят мощности за 15- 20 гигавата от фотоволтаици и вятърна електроенергия. Пречка пред подобни проекти са терени, които попадат в защитени зони от Натура 2000, както и на селскостопанска земя. Христов коментира, че не е редно да се сменя статут и да се строят соларни паркове.

Предоговаряне на ПВУ

Христов коментира, че предоговарянето на Плана за възстановяване в частта му за въглищните централи може да се случи, тъй като исканията на България не се разминават с цялостната стратегия на Европейския съюз. Поетият вече ангажимент за декарбонизация, трябва да бъде оптимизиран и коригиран. Готвим анализи и стратегия, както и аргументи, на които да стъпим и да преговаряме, обясни Христов.

България подкрепя целите на Европейския съюз за декарбонизация в определени срокове, но трябва да запазим възможностите си и да останем нетен износител на електроенергия.“

Около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., подчерта министърът и уточни, че „приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по ПВУ.“

Нефтопроводът Александруполис-Бургас

По отношение на проекта за изграждане на нефтопровод Александруполис-Бургас, предстои България и Гърция да подпишат меморандум за започването му. Предвижда се създаването на обща работна група, която да направи анализ по проекта с ясни параметри колко ще струва, как да се организира, какви инвеститори да има.

По думите на Христов такъвнефтопровод ще ни даде възможност да доставяме нефт от други източници, не от Русия и да не се налага доставките да минават през несигурни маршрути.

Този проект ще отнеме няколко години, докато влезе в експлоатация. Следващите няколко години ще трябва да се търси решение за доставка на неруски нефт от други държави в региона на Черно море.“