Соларните облигации могат да стимулират покривните слънчеви инсталации

Интересът към соларните панели на покривите рязко нарасна през последните месеци, тъй като европейците се опитват да се предпазят от стремително растящите разходи за изкопаеми горива, съобщава Euronews.

Според анализ за целия ЕС, публикуван в научното списание Nature Energy, покривните слънчеви фотоволтаични системи (PV) биха могли да осигуряват около 40 на сто от електроенергията в Европа до 2050 г. В момента обаче едва около 10 на сто от покривите на сградите в Европа са оборудвани с фотоволтаици.

Правителствата на целия континент се опитват да насърчат използването им, като предлагат щедри субсидии или финансови облекчения. Например в Ирландия собствениците на жилища могат да получат безвъзмездна помощ до 1800 евро чрез националната схема за устойчива енергия, а в Унгария държавните субсидии могат да покрият до две трети от разходите за соларни панели за домакинствата, при условие че отговарят на определени изисквания.

Много други държави, сред които Германия и Нидерландия, въведоха стимули като 0 на сто ДДС върху продажбата и монтажа на соларни панели, за да направят прехода по-достъпен. Въпреки това високите първоначални разходи за инсталация остават сериозна пречка – особено за домакинствата с ниски доходи.

Могат ли „соларните облигации“ да се окажат вълшебното решение

Разходите за инсталиране на соларни панели могат да варират значително, тъй като цената зависи от множество фактори.

Според соларната компания LOGI еднофамилна къща в Европа обикновено се нуждае от соларна система с мощност между 6 и 15 kWp в зависимост от броя на членовете на домакинството, използването на термопомпа и зареждането на електромобил. Цената може да варира между 7000 и 30 000 евро. Във Великобритания типична система с мощност 4.5 kWp струва около 8831 евро.

Макар соларните панели да могат да спестяват на собствениците на жилища стотици евро от сметките за енергия всяка година, може да мине доста време преди инвестицията да се изплати. И тук срокът зависи от редица фактори – включително до каква степен домът е електрифициран, дали работите от вкъщи и какъв тип тарифа използвате.

Много експерти, включително британската организация Energy Saving Trust, посочват, че на едно типично домакинство може да са необходими поне 10 години, за да възстанови разходите за инсталирането на панелите. Необходим е и значителен първоначален капитал за монтажа, който сам по себе си може да струва до 11 621 евро. За много собственици това означава да изтеглят заем, върху който се начислява лихва.

Защо са необходими „соларни облигации“

Поради тази причина д-р Донал Браун, старши изследовател по енергийна политика и политическа икономия в Института за промени в околната среда (ECI), призовава за подкрепено от правителството финансиране, което да направи покривните соларни системи по-достъпни.

Докладът, публикуван от мозъчния тръст Common Wealth и озаглавен „Право на слънце“, предлага универсална схема за соларни облигации, по която всички домакинства с подходящ покрив да имат право на достъп до соларни панели без кредитни проверки или други изисквания за допустимост, обичайно свързани с традиционните заеми.

Разходите ще се изплащат в рамките на 25 години чрез сметките за енергия на домакинството, като финансирането ще бъде обвързано с имота, а не със собственика му. Това означава, че ако се изнесете, заемът и задължението за изплащането му остават към имота, така че панелите и оставащите вноски ще бъдат поети от следващия обитател.

Според доклада, подобна схема би могла да спестява на домакинствата поне 83 британски лири (96 евро) годишно – или почти двойно повече при наличието на батерия – дори след като бъдат отчетени разходите за изплащане на финансирането.

Реализирането на тази програма ще създаде и възможност за нови работни места и подобряване на поминъка на хората в общностите в цяла Великобритания“, се посочва в доклада.

„Вече съществува добре развит пазар за инсталиране на покривни соларни системи, като според оценките на Solar Trade Association разширяването на внедряването им до 2030 г. може да създаде повече от 42 000 нови работни места.“