Светът навлиза в ера на по-високи лихви. Кой ще плати цената?

Глобалната разпродажба на облигации повишава разходите по заемите в цялата икономика и изправя правителствата, компаниите и потребителите пред опасността да се финансират при по-високи цени за по-дълго време.

Доходността по облигациите в световен мащаб се повишава до многогодишни върхове, като при 10-годишните германски ценни книжа достигна най-високото си ниво от 2011 г. Японските се задържат над 3%, а доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си равнище от ноември 2023 г. При британските държавни облигации през последните дни има покачване до най-високото ниво от периода след 2008 г.

Последната вълна от разпродажби отразява съчетание от голямо предлагане на държавен дълг, шок при цените на петрола, който отново засили опасенията за инфлацията, и очаквания, че централните банки може да запазят по-рестриктивната си парична политика за по-дълго.

Това движение може да се окаже нещо повече от поредния епизод на волатилност на облигационните пазари, като последиците му могат да се разпрострат върху икономиките и финансовите пазари.

Това е продължение на средносрочна тенденция, която ще се запази още много години“, заяви Робин Брукс, старши научен сътрудник в Института „Брукингс“.

Наталия Лоевски, управляващ директор в CIFC Asset Management, също вижда възможност доходността да продължи да се повишава, тъй като големият обем на емитирания дълг вече се сблъсква с подновените инфлационни рискове.

Правителствата: нарастваща сметка за лихви

Правителствата са сред най-силно изложените на повишаването на доходността, посочиха анализатори, с които CNBC разговаря. Нивата на държавния дълг вече са високи в голяма част от света, а рефинансирането на дълг с настъпващ падеж при по-високи лихви постепенно ще увеличава разходите за лихви и ще оказва натиск върху публичните финанси.

Най-уязвими са държавите, които съчетават големи бюджетни дефицити, висока дългова тежест и зависимост от външен капитал. Сред развитите пазари Франция се откроява“, заяви Масахико Лу, старши стратег по инструменти с фиксирана доходност в State Street Investment Management.

Той посочи влошаването на фискалната позиция на страната, ограничения политически апетит за бюджетна консолидация и несигурността около изборите.

На развиващите се пазари държавите с двойни дефицити остават особено уязвими, тъй като по-високата глобална доходност увеличава както разходите по заемите, така и рисковете при финансирането, добави той.

Когато дългът, дефицитите и нуждите от външно финансиране се сблъскат, пазарите обикновено стават много по-малко склонни да прощават“, добави той.

Властите могат да опитат да ограничат доходността чрез обратно изкупуване на облигации или чрез промени в обема и матуритета на емитирания дълг. Подобни мерки обаче не решават основния дисбаланс между големите нужди от заеми и инвеститорското търсене.

Колкото повече се повишава доходността, толкова по-неприятна изглежда дългосрочната фискална траектория на много държави“, посочва Deutsche Bank в скорошен анализ.

Япония е особено показателен пример за този натиск. Държавният дълг е над 200% от брутния ѝ вътрешен продукт, което прави публичните финанси на страната силно чувствителни към нарастващите разходи по заемите. Очаква се обслужването на държавния дълг да представлява над 25% от държавните разходи за фискалната 2026 г.

Компаниите: натиск върху плановете за растеж

Бизнесът ще трябва да плаща повече, за да рефинансира дълга си или да набира средства за разширяване. Особено уязвими са компаниите с големи нужди от финансиране, по-слаби баланси или дълг с плаваща лихва.

Компаниите с малка пазарна капитализация обикновено имат по-голям дял дълг с плаваща лихва в сравнение с по-големите си конкуренти, което означава, че разходите им за лихви могат да нараснат сравнително бързо при покачване на лихвените проценти, според Томас Браун, портфолио мениджър в Keeley Teton Advisors.

Най-силният натиск е върху най-задлъжнелите компании, които са свикнали с безплатните пари“, заяви Лу.

В същия дух той посочи, че търговските недвижими имоти, компаниите, подкрепени от фондове за частен капитал, портфейлите с директно кредитиране и софтуерните компании с по-ниско качество са сред най-силно изложените. Много от тях са били финансирани при предположението, че капиталът ще остане изобилен и евтин.

Инвестиционният бум при изкуствения интелект добавя още един фактор. Технологичните компании емитират огромни количества дълг, за да изграждат центрове за данни и свързана инфраструктура, като по този начин се конкурират с правителствата и други корпоративни кредитополучатели за капитала на инвеститорите.

Емитира се огромно количество дълг за финансиране на различни проекти, свързани с изкуствения интелект, а емитентите на този дълг са сравнително нечувствителни към цената“, заяви Лари Холценталер, старши портфолио мениджър в Catalyst Funds.

По-високата доходност по референтните облигации може да увеличи разходите за финансиране дори за стабилни компании, като потенциално направи някои фабрики, центрове за данни, придобивания и други инвестиции икономически по-малко жизнеспособни.

Потребителите: K-образен натиск

По-високата дългосрочна доходност се пренася върху ипотечните кредити, заемите за автомобили и други форми на потребителско кредитиране. Тежестта обаче няма да бъде разпределена равномерно.

Дългият край на кривата е наистина важен, защото определя цената на капитала – не само за компаниите, но и за хората с ипотеки и за жилищния пазар“, заяви Холценталер.

Потребителите с по-ниски доходи, които харчат по-голяма част от приходите си за обслужване на дългове и за стоки от първа необходимост, вероятно ще усетят натиска първи, посочват пазарни наблюдатели. По-богатите домакинства могат да се възползват от по-висока доходност по спестяванията и като цяло са в по-добра позиция да поемат по-големи месечни плащания.

При потребителите се оформя тази K-образна динамика. Хората, които ще го усетят най-силно от гледна точка на това какъв процент от заплатата им отива за вноска по автомобил, ипотека или студентски заем, са хората с по-ниски доходи – те ще почувстват това много по-силно в сравнение с по-богатите“, добави Холценталер.

Ефектът може да се прояви постепенно, когато заемите с фиксирана лихва достигнат падеж и домакинствата ги рефинансират. Но ако натискът върху потребителите с по-ниски доходи доведе до отслабване на разходите им, въздействието може да се разпространи върху цялата икономика.

Инвеститорите в акции: натиск от доходността

Пазарите на акции досега демонстрират устойчивост, подкрепени от силни корпоративни резултати и оптимизъм за повишаване на производителността благодарение на изкуствения интелект. Но нарастващата доходност по облигациите прави по-сигурния държавен дълг по-привлекателен спрямо акциите, като същевременно намалява настоящата стойност, която инвеститорите приписват на бъдещите печалби на компаниите.

В даден момент по-високата доходност се превръща в болезнено преживяване за акциите“, заяви Лоевски.

„Пазарът на акции беше забележителен с начина, по който успяваше да пренебрегва или да гледа отвъд това покачване на доходността... Но в крайна сметка ефектът започва да се усеща и според мен точно това се случва в момента.“

Все пак по-високата доходност има един явен печеливш – новите купувачи на облигации. По-големите купонни плащания вече осигуряват буфер срещу допълнителни спадове в цените, за разлика от средата на ниска доходност по-рано през това десетилетие.

Deutsche Bank изчислява, че доходността по 10-годишните американски държавни облигации може да се повиши до около 5.5% през следващата година, преди капиталовата загуба от понижаващите се цени на облигациите да надхвърли купонния доход, който инвеститорите получават. При двугодишен хоризонт доходността би трябвало да се повиши до около 6.4%, за да стане общата възвръщаемост отрицателна.

Изчислението се отнася до номиналната обща възвръщаемост, която съчетава купонния доход и промените в пазарната цена на облигацията.