Тъмната страна на възхода на Америка като петролна суперсила
Снимка: Pixabay
984
~ 6 мин. четене
Когато американските производители добиваха по 10 милиона барела петрол дневно, в Белия дом бе Ричард Никсън. Първата петролна криза все още не бе наплашила американците да купуват тойоти, а фракингът бе експериментална техника, която шепа инженери се опитваха да популяризират със скромен успех. Годината бе 1970-а и петролът се търгуваше за 1,80 долара за барел.
Почти пет десетилетия по-късно, при цената на черното злато колебаеща се около 65 долара за барел, дневният добив на американски суров петрол отново е на път да достигне осемцифрената граница. Това е важен праг по пътя към изпълнение на мечтата, която преди едно поколение изглеждаше безкрайно далечна - до края на годината САЩ могат да станат най-големият производител на петрол в света. По този начин Америка прави голяма стъпка към енергийната си независимост.
Изкачването на САЩ до върха, който дълго бе владян от Саудитска Арабия или Русия, ще измени геополитиката, възможно е да възникне нов световен ред в енергетиката. Това пренареждане ще бъде добро за Америка, но в не толкова голяма степен за планетата.
От една страна, влиянието на една от най-могъщите сили на изминалия половин век, модерната петродържава, ще бъде отслабено. Дипломатите на "Америка на първо място" повече няма да трябва да пристъпват на пръсти около доставчици на петрол като Саудитска Арабия. За ОПЕК ще стане по-трудно да договаря препоръки за производството, в резултат цените на петрола могат да спаднат, отваряйки отново старите рани в картела. Това ще отнеме част от силата на външната политика на Владимир Путин, а за руските олигарси ще бъде по-трудно да поддържат начина на живот, с който са свикнали.
Усещайки възможност, президентът Доналд Тръмп подминава независимостта, насочвайки се към това, което той нарича енергийна доминация.
Администрацията му планира да даде достъп до огромна океанска площ за експлоатация на офшорни залежи и за първи път от 40 години да разреши сондажи в Арктическото национално убежище за диви животни и растения. За да се стигне до залежите, могат да са необходими години, но очакваната печалба само от Аляска е впечатляваща - технически достъпните резерви на суров петрол се оценяват на 11,8 милиарда барела.
Това звучи добре, но с желанията трябва да се внимава. Последните три години бяха най-топлите от началото на статистиката през 19 век, а в плана на Тръмп за енергийните източници няма много място за грижливо отношение към планетата. Губернатори на крайбрежни щати вече предупредиха, че офшорен разлив може да опустоши туризма - друг сектор за трилиони долари - без дори да споменаваме крехката крайбрежна екосистема. Флорида вече подаде молба за правото да откаже подобни сондажи.
По-голямо предлагане може да понижи цените, обезсърчавайки на свой ред използването на възобновяеми източници като вятър и слънце. Възобновяемата енергетика показва тенденция да нараства, когато петролът поскъпва, така че ентусиазмът за незамърсяваща енергия, която не води до затопляне на климата, в бъдеще може да намалее.
Триумфът на шистовия петрол изглеждаше невъзможен преди няколко години. В края на 2014 година Саудитска Арабия взе на прицел конкурентите си, включително американските производители. Вместо да намали производството, за да поддържа цените високи, Саудитска Арабия убеди ОПЕК да остави кранчетата отворени. Това срина цените до под 40 долара за барел след над 100 долара за барел само четири месеца по-рано. Саудитците се надяваха да задушат шистовата революция.
Първоначално изглеждаше, че ще постигнат успех, както се е случвало и преди. Американският добив спадна от пика от 9,6 милиона барела дневно до 8,5 милиона барела дневно. Фалити набраздиха полетата за добив на шистов газ от Тексас до Северна Дакота, а десетки хиляди работници загубиха местата си.
Само че вместо да се признаят за победени компаниите за добив на шистов петрол се окопаха, намалиха разходите си и трескаво теглеха кредити, за да продължат да сондират. Към края на 2016 година саудитците мигнаха. Те убедиха ОПЕК и руснаците да свият добива. Бавно, но стабилно американският лек суров петрол от сорта West Texas Intermediate поскъпна от 26 долара за барел през февруари 2016 година, до цените, около които се колебае в момента (около 66 долара за барел - бел. ред.).
Това, което не уби компаниите от сектора, ги направи по-силни. Оцелелите станаха по-стройни и по-бързи и могат да процъфтяват дори при по-ниски цени на петрола. Шистовият петрол вече не е въпрос само на пясък, пот и късмет. Ключът е в технологиите. Геолози използват смартфони, за да насочват сондажите, а компаниите пускат в експлоатация все по-дълги кладенци. При сегашните цени производителите могат да увеличават добива и печалбите едновременно.
Фракингът - инжектирането на вода и пясък дълбоко под земята, за да се освободи петролът от шистовите скали, също се е усъвършенствал. Мнозина го наричат Шистов петрол 2.0. От подема вече печелят не само склонните към поемане на рискове пионери, които доминираха първата фаза на революцията, като приятеля на Тръмп Харолд Хем от Continental Resources Inc.
Exxon Mobil Corp., Chevron Corp. и други водещи петролни компании също се включват в златната треска. Американският шистов сектор "изглежда е на стероиди", посочва Амрита Сен, главен анализатор на петролния пазар в консултантската компания Energy Aspects Ltd. от Лондон. "Пазарът остава омагьосан от способността на производителите на шистов петрол да се адаптират към ниските цени и да продължават да се разрастват", казва Сен.
Резултатите са исторически. През октомври американският нетен внос на суров петрол и преработени петролни продукти е намалял под 2,5 милиона барела дневно, което е най-ниското ниво откакто започва да се води тази статистика през 1973 година. Преди десетилетие нетният петролен внос на САЩ бе над 12 милиона барела дневно.
"През последните 40 години от арабското петролно ембарго имаме мисловната нагласа за енергиен недостиг", отбелязва Джейсън Бродоф, директор основател на Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет и бивш служител в администрацията на Обама.
"В резултат от шистовата революция САЩ се очертаха като енергийна суперсила", допълва той.
За ОПЕК нововъзникващата суперсила е безпрецедентно предизвикателство. Ако картелът свие добива, производителите на шистов петрол могат да отговорят като увеличат производството, отмъквайки пазарен дял от страните от картела и подкопавайки усилията им да манипулират цените. Единственото решение за ОПЕК е да удължи ограниченията, както прави в момента, и да се надява на най-доброто. Ако сътрудничеството между ОПЕК и Русия се разпадне, не е изключено ОПЕК също да се разпадне.
Ако производството на Шистов петрол 2.0. задържа цените ниски, Русия ще загуби много. Москва използва петролните приходи, за да финансира агресивни интервенции в чужбина - от Украйна до Сирия. Единственото решение за Москва е да продължи да си сътрудничи със Саудитска Арабия, за да задържа производството ниско, а това не е нещо, на което олигарсите се радват.
С увеличаването на добива на шистов петрол американският внос от Саудитска Арабия се срина до 30-годишен минимум миналата година. Обратът прави Китай и Япония много по-зависими от Близкия изток, отколкото са САЩ.
САЩ обаче не са имунизирани срещу възходите и спадовете на световния пазар. Когато цените вървят нагоре заради политическа нестабилност в Близкия изток, няма значение къде сте и колко петрол изпомпвате. Цените в Америка също растат.
Има и още един проблем - Шистов петрол 2.0. може да навреди на преработващите предприятия, тъй като е твърде добър. От години рафинериите харчат милиарди долари за специално оборудване, чрез което да обработват гъстите, наситени със сяра, нискокачествени сортове петрол, идващи от Мексико, Венецуела, Канада и Саудитска Арабия. Качеството на шистовия петрол е толкова високо, че отстъпва с малко на дизела - горивото, което задвижва промишлеността.
Доминацията на САЩ далеч не е панацея. Тя няма да обърне процеса на климатичните промени. Няма да отслаби политическото влияние на производителите на изкопаеми горива във Вашингтон, нито пък ще неутрализира напълно политическото влияние на капризните петродържави.
На фона на растежа в търсенето (въпреки възхода на възобновяемите източници и развитието на електромобилите) шистовият петрол може би ще има затруднения да върви в крак със световното потребление. Има вероятност светът да стане свидетел на най-рядката пазарна маневра - високи цени на петрола и увеличаване на производството на САЩ.
Саудитска Арабия и Русия ще останат огромни пречки пред енергийната независимост на САЩ. Те ще тържествуват от върха, макар и държейки под око американските производители на шистов петрол.
Тези проблеми биха били "проблеми на охолството" за американците, които през 70-те трябваше да чакат на опашки, за да заредят. Тогава възможността САЩ да определят сами енергийното си бъдеще бе просто мечта. Всяко празнуване на това постижение обаче пренебрегва факта, че такава зависимост от изкопаемите горива всъщност изобщо не е независимост.
Почти пет десетилетия по-късно, при цената на черното злато колебаеща се около 65 долара за барел, дневният добив на американски суров петрол отново е на път да достигне осемцифрената граница. Това е важен праг по пътя към изпълнение на мечтата, която преди едно поколение изглеждаше безкрайно далечна - до края на годината САЩ могат да станат най-големият производител на петрол в света. По този начин Америка прави голяма стъпка към енергийната си независимост.
Изкачването на САЩ до върха, който дълго бе владян от Саудитска Арабия или Русия, ще измени геополитиката, възможно е да възникне нов световен ред в енергетиката. Това пренареждане ще бъде добро за Америка, но в не толкова голяма степен за планетата.
От една страна, влиянието на една от най-могъщите сили на изминалия половин век, модерната петродържава, ще бъде отслабено. Дипломатите на "Америка на първо място" повече няма да трябва да пристъпват на пръсти около доставчици на петрол като Саудитска Арабия. За ОПЕК ще стане по-трудно да договаря препоръки за производството, в резултат цените на петрола могат да спаднат, отваряйки отново старите рани в картела. Това ще отнеме част от силата на външната политика на Владимир Путин, а за руските олигарси ще бъде по-трудно да поддържат начина на живот, с който са свикнали.
Усещайки възможност, президентът Доналд Тръмп подминава независимостта, насочвайки се към това, което той нарича енергийна доминация.
Администрацията му планира да даде достъп до огромна океанска площ за експлоатация на офшорни залежи и за първи път от 40 години да разреши сондажи в Арктическото национално убежище за диви животни и растения. За да се стигне до залежите, могат да са необходими години, но очакваната печалба само от Аляска е впечатляваща - технически достъпните резерви на суров петрол се оценяват на 11,8 милиарда барела.
Това звучи добре, но с желанията трябва да се внимава. Последните три години бяха най-топлите от началото на статистиката през 19 век, а в плана на Тръмп за енергийните източници няма много място за грижливо отношение към планетата. Губернатори на крайбрежни щати вече предупредиха, че офшорен разлив може да опустоши туризма - друг сектор за трилиони долари - без дори да споменаваме крехката крайбрежна екосистема. Флорида вече подаде молба за правото да откаже подобни сондажи.
По-голямо предлагане може да понижи цените, обезсърчавайки на свой ред използването на възобновяеми източници като вятър и слънце. Възобновяемата енергетика показва тенденция да нараства, когато петролът поскъпва, така че ентусиазмът за незамърсяваща енергия, която не води до затопляне на климата, в бъдеще може да намалее.
Триумфът на шистовия петрол изглеждаше невъзможен преди няколко години. В края на 2014 година Саудитска Арабия взе на прицел конкурентите си, включително американските производители. Вместо да намали производството, за да поддържа цените високи, Саудитска Арабия убеди ОПЕК да остави кранчетата отворени. Това срина цените до под 40 долара за барел след над 100 долара за барел само четири месеца по-рано. Саудитците се надяваха да задушат шистовата революция.
Първоначално изглеждаше, че ще постигнат успех, както се е случвало и преди. Американският добив спадна от пика от 9,6 милиона барела дневно до 8,5 милиона барела дневно. Фалити набраздиха полетата за добив на шистов газ от Тексас до Северна Дакота, а десетки хиляди работници загубиха местата си.
Само че вместо да се признаят за победени компаниите за добив на шистов петрол се окопаха, намалиха разходите си и трескаво теглеха кредити, за да продължат да сондират. Към края на 2016 година саудитците мигнаха. Те убедиха ОПЕК и руснаците да свият добива. Бавно, но стабилно американският лек суров петрол от сорта West Texas Intermediate поскъпна от 26 долара за барел през февруари 2016 година, до цените, около които се колебае в момента (около 66 долара за барел - бел. ред.).
Това, което не уби компаниите от сектора, ги направи по-силни. Оцелелите станаха по-стройни и по-бързи и могат да процъфтяват дори при по-ниски цени на петрола. Шистовият петрол вече не е въпрос само на пясък, пот и късмет. Ключът е в технологиите. Геолози използват смартфони, за да насочват сондажите, а компаниите пускат в експлоатация все по-дълги кладенци. При сегашните цени производителите могат да увеличават добива и печалбите едновременно.
Фракингът - инжектирането на вода и пясък дълбоко под земята, за да се освободи петролът от шистовите скали, също се е усъвършенствал. Мнозина го наричат Шистов петрол 2.0. От подема вече печелят не само склонните към поемане на рискове пионери, които доминираха първата фаза на революцията, като приятеля на Тръмп Харолд Хем от Continental Resources Inc.
Exxon Mobil Corp., Chevron Corp. и други водещи петролни компании също се включват в златната треска. Американският шистов сектор "изглежда е на стероиди", посочва Амрита Сен, главен анализатор на петролния пазар в консултантската компания Energy Aspects Ltd. от Лондон. "Пазарът остава омагьосан от способността на производителите на шистов петрол да се адаптират към ниските цени и да продължават да се разрастват", казва Сен.
Резултатите са исторически. През октомври американският нетен внос на суров петрол и преработени петролни продукти е намалял под 2,5 милиона барела дневно, което е най-ниското ниво откакто започва да се води тази статистика през 1973 година. Преди десетилетие нетният петролен внос на САЩ бе над 12 милиона барела дневно.
"През последните 40 години от арабското петролно ембарго имаме мисловната нагласа за енергиен недостиг", отбелязва Джейсън Бродоф, директор основател на Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет и бивш служител в администрацията на Обама.
"В резултат от шистовата революция САЩ се очертаха като енергийна суперсила", допълва той.
За ОПЕК нововъзникващата суперсила е безпрецедентно предизвикателство. Ако картелът свие добива, производителите на шистов петрол могат да отговорят като увеличат производството, отмъквайки пазарен дял от страните от картела и подкопавайки усилията им да манипулират цените. Единственото решение за ОПЕК е да удължи ограниченията, както прави в момента, и да се надява на най-доброто. Ако сътрудничеството между ОПЕК и Русия се разпадне, не е изключено ОПЕК също да се разпадне.
Ако производството на Шистов петрол 2.0. задържа цените ниски, Русия ще загуби много. Москва използва петролните приходи, за да финансира агресивни интервенции в чужбина - от Украйна до Сирия. Единственото решение за Москва е да продължи да си сътрудничи със Саудитска Арабия, за да задържа производството ниско, а това не е нещо, на което олигарсите се радват.
С увеличаването на добива на шистов петрол американският внос от Саудитска Арабия се срина до 30-годишен минимум миналата година. Обратът прави Китай и Япония много по-зависими от Близкия изток, отколкото са САЩ.
САЩ обаче не са имунизирани срещу възходите и спадовете на световния пазар. Когато цените вървят нагоре заради политическа нестабилност в Близкия изток, няма значение къде сте и колко петрол изпомпвате. Цените в Америка също растат.
Има и още един проблем - Шистов петрол 2.0. може да навреди на преработващите предприятия, тъй като е твърде добър. От години рафинериите харчат милиарди долари за специално оборудване, чрез което да обработват гъстите, наситени със сяра, нискокачествени сортове петрол, идващи от Мексико, Венецуела, Канада и Саудитска Арабия. Качеството на шистовия петрол е толкова високо, че отстъпва с малко на дизела - горивото, което задвижва промишлеността.
Доминацията на САЩ далеч не е панацея. Тя няма да обърне процеса на климатичните промени. Няма да отслаби политическото влияние на производителите на изкопаеми горива във Вашингтон, нито пък ще неутрализира напълно политическото влияние на капризните петродържави.
На фона на растежа в търсенето (въпреки възхода на възобновяемите източници и развитието на електромобилите) шистовият петрол може би ще има затруднения да върви в крак със световното потребление. Има вероятност светът да стане свидетел на най-рядката пазарна маневра - високи цени на петрола и увеличаване на производството на САЩ.
Саудитска Арабия и Русия ще останат огромни пречки пред енергийната независимост на САЩ. Те ще тържествуват от върха, макар и държейки под око американските производители на шистов петрол.
Тези проблеми биха били "проблеми на охолството" за американците, които през 70-те трябваше да чакат на опашки, за да заредят. Тогава възможността САЩ да определят сами енергийното си бъдеще бе просто мечта. Всяко празнуване на това постижение обаче пренебрегва факта, че такава зависимост от изкопаемите горива всъщност изобщо не е независимост.