Търговец по призвание, родолюбец по природа

С пари може всичко да се промени. Затова работете, пестете разумно и вярвайте в Бога – тази заръка Христо Тъпчилещов (1808-1875) получил от своя баща Петко, който печелел, като събира шаяци, изработени в Калофер, и с волска кола ги отнасял в Цариград. Оттам ги натоварвал на гемия и ги продавал в гр. Измит на Мраморно море.

При едно такова пътуване се разболял и през 1822 г. се простил с живота си. Съпругата му Дода Георгова оставила децата си на своите съседи и отишла в Измит, за да разчисти сметките на мъжа си, прибрала останалата стока и се върнала в Калофер.

Първи стъпки

В този трагичен за семейството момент Христо е едва 15-годишен. Но майка му вижда в него надежда и му поверява половината от наследството, заедно с управлението на дюкяна. С част от парите той трябва да покрива разходите на домакинството, а останалите – да ги влага и да увеличава семейния капитал. Като по-големите сред петте деца, Христо и Стоян получават само килийно образование, но се заемат с абаджийство, шият дрехи от шаяк, които продават в Цариград.

Братя

Според семейната легенда фамилното им име идва от прякор, който калоферският даскал Гънчо дал на Христо, след като го видял да се тъпче с леща - така станали Тъпчилещови. Според друга версия колоритното фамилно име дошло от факта, че най-големият брат имал предпочитания към лещата. И когато през 1822 г. Христо и Стоян основават семейната търговска къща в Цариград, тя е наречена „Братя П. Тъпчилещови“. Търгуват основно с аба и кожи, но също с хранителни продукти. Другите членове на семейството остават в Калофер. Твърди се, че майка им насочва грижите си към най-малкия Никола, който е едва 5-годишен, когато баща му напуска този свят. Тя следи той да не бъде пренебрегнат от братята си, затова и той получава по-високо образование от тях, учи при Неофит Рилски в Габровското училище.

По свой път

В един момент Христо иска да се отдели и да получи своя дял от наследството, тъй като той е поел основната тежест в началото. Но майката не позволява и нещата още известно време продължават по старому. През 1837 г. Стоян умира, а на следващата година Никола завършва образованието си в Габрово и се присъединява към семейния бизнес. През 1847 г. братята решават да разделят по равно активите и всеки поема по свой път. Като по-опитен, през 1851 г. Христо създава своя собствена търговска къща „Христо П. Тъпчилещов“, в която участват и тримата му синове – Стоян, Петко и Никола. Около 1854 г., на 46 години, Христо Тъпчилещов с цялото си семейство се преселва в Цариград. Към знанията си на търговец добавя и много нови практически умения и така успява да извършва разнородна търговия. Доставя на султанския дворец, на военното министерство и на правителствените затвори месо, масло, сирене, ориз и хляб, а също дрехи и обувки за войската. Търгува с жито, брашно, кожи, коприна и пашкули, памук, мед, изпраща розово масло на българската търговска кантора на Евстати Ив. Гешов в Манчестър. Става известен в Цариград и върти търговия с турци, гърци, румънци, албанци, сърби, евреи, французи, англичани и италианци. Христо има силен търговски нюх и затова успява да се възползва от избухналата Кримска война (1853-1856). Натрупва значително състояние. Неговата кантора поема част от доставката на продоволствия за османската армия и нейните съюзници.

Балкански връзки

В богатия архив на Тъпчилещов са запазени имената на търговци, техните адреси и писмата, които той им изпраща. От кореспонденцията личи, че чак от Бесарабия купува овни за изхранването на турската войска. В едно от писмата си споделя: „Стоките ни намират най-добър пазар тук, на Балканите. Затова трябва да създаваме нова обща балканска търговия и да се подкрепяме. Тук ние трябва да правим нови търговски кантори с клонове и в стара Европа“.

Църковни дела

Освен с търговци, Христо кореспондира със свещеници, с общини, манастири, няколко девически метоха, учители, еснафски майстори и с множество видни българи из европейската част на Турция, които подкрепя с финансови средства. От писмата се съди за енергичната народополезна дейност на големия родолюбец. В Цариград Христо Тъпчилещов става най-влиятелният българин. По силата на привилегиите, дадени му от великия везир Али паша, търговецът започва да настоява пред българската колония, пред близките и познатите си в Цариград и пред турското правителство, че е необходимо черковният ни въпрос да намери своето разрешение. В периода 1860-1872 г. Христо и синът му Никола подкрепят построяването на българска черква в турската столица. Княз Стефан Богориди, внук на Софроний Врачански, е добре запознат с това желание. Той има малка къща в квартала Фенер в Цариград, която подарява за българска черква. Тя е превърната в параклис и там за първи път в Цариград се извършва богослужение на български език. Никола Тъпчилещов успява да откупи съседната къща с двор, които стават част от църковния имот.

Краят

От напрежението в търговските дела и от усилията, хвърлени в черковните разпри, Христо получава сърдечен удар. През 1874 г. той се завръща в Калофер, за да види за последно своя роден град. Навсякъде е посрещан с високи почести, за което е докладвано в Цариград и той получава известие да се върне обратно. Прибира се, но ненадейно умира. Погребват го в двора на църквата, за която той отдава много сили и средства. Турското правителство обаче отказва да се издължи на фамилията за направени доставки. След 1878 г., когато започва да се строи голямата желязна църква “Св. Стефан” в Цариград, гробът на Тъпчилещов е ограбен и разбит, а близките му се прибират в София.

Родословие

Никола Тъпчилещов има сходен, но същевременно и различен път от по-големия си брат. Той става известен със своето меценатство, като най-големи усилия хвърля в развитие на българското образование и култура. И децата на братя Тъпчилещови оставят своя диря в историята. Никола, синът на Христо, помага да бъде открито българско читалище в Цариград. Дъщерята на Христо – Христина, сключва брак с д-р Константин Стоилов. Единият от синовете на Никола Тъпчилещов – Петко, работи в Българската народна банка, а друг – Светослав, е частен секретар на двама български владетели – Александър Батенберг и Фердинанд I.

Тъпчилещови са хора, чиито постижения и дарителски жестове заслужават и по-дълбока диря в народната памет.

Текстът е част от бр. 110 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.