Утрехт въвежда доход от 890 евро за всеки жител

Властите в холандския град Утрехт и още 19 други общини са все по-близко до въвеждането на безусловен базов доход за всеки местен жител, съобщи в. Observer.  

Преди известно време холандското правителство обеща на своите граждани въвеждането на своеобразната "гражданска заплата". Каква е идеята ѝ? Всеки гражданин да получава поне 800 евро, независимо от дохода, който си осигурява на месечна база. 

Целта на плана е да намали безработицата и да се опрости социалното подпомагане. Гарантираният основен доход ще замести всички други помощи, ще съкрати разходи по администрацията, която се занимава с отпускането им, ще насърчи хората да се насочват и към по-нежеланите нископлатени работни места. 

Окончателното предложение се очаква през есента на 2016-та, а обществената подкрепа е налице. 

На първо време този проект ще обхване сегашни получатели на помощи. Идеята е първоначално на една малка група от жители да бъде отпуснати месечно 890 евро. Парите ще им бъдат давани независимо дали те работят или не и без значение какъв е месечният им доход.  

Вместо помощите, с близо 900 евро на месец жителите ще могат да избегнат така наречения капан на бедността - т.е. да губят помощите, ако изкарват някакви пари, които не са им достатъчни да покриват разходите си заради високия стандарт на живот. 

Ако експериментът се развие успешно, след Утрехт ще последват още 8 холандски града, които са изявили желание да се присъединят към проекта. Сред тях са Хага, Нимеген, Вагенинген, Тилбург и Грьонинген. 

Според общински съветници в Утрехт, чиито партии са вляво от центъра, не очакват злоупотреби. Според тях замислената схема има шансовете да обори скептиците, които смятат, че много хора само ще кръшкат и ще гледат телевизия, ако им бъдат давани тези пари. 

Според някои анализатори раздаването на "гражданска заплата" може дори да спести пари на държавата. Според тях режимът на строги икономии в социалната сфера, прилаган от някои западноевропейски правителства, в крайна сметка излиза скъпо. Като пример, че управата на град Неймеген, който се намира в непосредствена близост до Утрехт, има близо 120 милиона евро за социални цели. Годишно обаче на държаните бюрократи, надзираващи и управляващи сегашната система, трябва да бъдат давани 20 милиона евро. С новата схема нещата биха могли доста да се променят. 

Икономисти пък смятат, че някои хора - например тези, които получават помощ за жилище или обезщетение за инвалидност, могат да загубят от новото ниво на доходи.  

Тук застава и въпросът дали безусловният базов доход няма да създаде едно по-неравнопоставено общество? Може би сред обществото ще се роди недоволство от факта, че един относително заможен човек ще получава същата сума, каквато и някой, който изпитва реални затруднения.  

Безусловен базов доход: 

Безусловният базов доход е предложен за първи път от англо-американския политически теоретик Томас Пейн (1737-1809). Той предвижда безусловно предоставяне на парична сума на всички на индивидуална основа, без значение колко получава и дали изобщо работи. 

Организацията Basic Income Earth Network обяснява, че системата за „безусловен базов доход“ представлява „форма на гарантиран минимален доход, който се различава значително от този, които в момента съществува в много европейски държави като разликите са най-малко три: 

-          Изплаща се на хората индивидуално, а не на домакинство 

-          Изплаща се независимо какви други доходи има индивидът 

-          Изплаща се без да се изисква от индивида упражняване на труд или от желанието му да се приеме работа, ако му бъде предложена 

Холандия е известна като държавата с най-добри условия за труд в Европа. Там най-много хора в рамките на ЕС работят на непълен работен ден – над 46% от трудоспособното население.