Защо изчезват пчелите?

Една от всеки три хапки, които ядем, е възможна благодарение на медоносните пчели, които имат незаменима роля като опрашители в околната среда. Точно както земеделските производители, така и те имат своето място и значение за изхранването на хората. Пчелите опрашват голяма част от зеленчуците и плодовете, които ядем, съответно и храната за животните, които след това консумираме. Те са важни и за ядки, и за растения като рапица и слънчоглед, какаови зърна, кафе и чай. И това не е всичко, което те правят за нас – медът и восъкът са два други важни продукта, които консумираме благодарение на "любезното съдействие" на пчелите.

Но медоносните пчели изчезват в световен мащаб с обезпокоителни темпове поради пестициди, паразити, заболявания и загуба на естествена среда. Ако тези малки насекоми, които помагат за осигуряване на такава голяма част от храната, която ядем, изчезнат, какво ще правим без тях?

Няма никакво съмнение, че пчелните популации са в беда. Измирането на пчелите е голям проблем в световен мащаб през последните 3-4 години. Феноменът е известен като „Синдромът на празния кошер” (CCD – Colony Collapse Disorder, обезлюдяване). Той е регистриран за пръв път през зимата на 2006 г., когато милиони пчели в САЩ изчезват без следа от своите кошери. Тогава са засегнати над 1/3 от всички пчели. През пролетта на 2007 г. пчеларите в САЩ вече губят 45 % от колониите си, а днес на места загубите достигат 80 %. Потърпевши има и в Австралия, Бразилия, Канада, Англия, Франция, Германия, Испания, Португалия, Гърция, Италия. Във Великобритания вече се наблюдава над 25 % спад на пчелната популация. Наскоро там бяха регистрирани и значителен брой кражби на пчелни семейства.

За периода 2007-2009 г. пчелните семейства в България са намалели с 94 хил. В Северозападна България българските пчелари отчитат загуби до 50%.

Перфектният опрашител

Има един популярен цитат, който е изрекъл Алберт Айнщайн (няма доказателства, че точно той го е казал) "Ако пчелите изчезнат от Земята, тогава на човека ще му останат не повече от четири години живот". Такива ще бъдат последиците от смъртта на пчелите, които са сериозно застрашени.

По-голямата част от видовете пчели по света са самотните. Много от тях са приспособени да опрашват един вид растение и техният жизнен цикъл се синхронизира с растението, така че да са в състояние да го опрашват и хранят малките си по едно и също време. Имало е малко изследвания за самотните пчели, но през март 2015 г. Международният съюз за защита на природата (IUCN) прави първата по рода си оценка на всички 1965 пчелни видове в цяла Европа. Установява, че почти един на всеки десет от европейските диви пчелни видове (повечето от които са самотни пчели) са изправени пред изчезване в резултат на интензивната обработка на земята, употребата на вредни за тях вещества и изменението на климата.

Техните разрушители

Човечеството е основният проблем на природните опрашители, коментира Росимир Матеев – председател на УС на Конфедерацията на българските пчелари и на Българската пчеларска развъдна асоциация: „Пчелите се тровят, за да е високоефективно растениевъдството, то е напоено с пестициди, които представляват най-голям и директен риск за пчелите. ”

Най-опасната група пестициди са инсектицидите, те са група химикали, създадени за унищожаване на насекоми и се използват широко в близост до обработваеми площи, съобщават от Greenpeace.

Медът

Няма точни данни за количеството произведен мед в България, заяви Матеев. Според изчисления производството на мед е между 10 и 15 хил. тона годишно. „В България изнасяме около 10 000 тона мед. Част от сивата икономика са около 4-5 хил. тона, които остават нерегламентирани”, коментира още той. Оказва се, че изнасяме много по-голямо количество от суровината за чужбина, а малка част остава на родния пазар.

Изкупната цена за килограм мед тази година е около 5,20 лв. Нерегистрираните кошери са основен източник на мед за България. Всеки производител с под 10 кошера предпочита да не ги регистрира и така освен за лична консумация, той продава на съседи и приятели, заяви Росимир Матеев. По думите му в България има 300-400 хил. нерегистрирани кошера и близо 4-5 тона мед от тях стават част от сивата икономика. Около 50% от кошерите у нас са разположени в населени места.

Матеев каза още, че българите не ядат много мед, а на Запад консумацията е доста по-голяма. „Българите не вярват в меда, те нямат навика да го консумират, но със сигурност го предпочитат от първоизточника”, добави той.

Изхождайки от последните научни данни за уязвимостта на пчелите към определени вещества, от страна на ЕС трябва да бъдат поставени забрани и регулации върху препаратите, които им вредят, коментират от Greenpeace. Все повече организации се грижат за тяхното опазване, но то зависи от цялото човечество и най-вече от земеделците.