„Зелената сделка“ – възможна ли е в България?

Зелената трансформация на европейската икономика беше основната тема на третото издание на икономическия форум - Vrana Economic Council 2021: Reforms to Support the European Green Deal. Събитието се организира от Либералния институт за политически анализи (ЛИПА), в сътрудничество с Европейския либерален форум. Икономически експерти дискутираха предизвикателствата и възможностите, които „Зелената сделка“ носи за други сектори на икономиката.

Евродепутатът Илхан Кючюк, председател на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), поздрави участниците във форума с видео обръщение:

"За мен е изключителна чест да се обърна към участниците в третото издание на Врана икономически форум, макар и с видеовръзка. Тази година събитието обхваща тема, която ще засегне пряко всички европейци. Зелената трансформация ще бъде в центъра на европейската политика в следващите 30 години. Това е стратегически план за развитието на ЕС и ако искаме да разгърнем потенциала си и да станем конкурентоспособни в бързопроменящата се икономическа среда, трябва да вземем важни решения за нашето бъдеще.“

По думите му прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата и инвестирането в енергийния преход, във възобновяемите източници, зеления водород и борбата с изменението на климата, предоставят уникална възможност за България да реорганизира цялостно икономиката си.

Не е тайна, че за България „Зелената сделка“ далеч надхвърля въпросите за околната среда и климата и обхваща почти всички политики на социално-икономическия живот. Трябва да се направи пълен реинженеринг на нашата икономика, начина й на функциониране, но и на начина на живот на българите“, сподели евродепутатът.

Преходът към зелената трансформация ще бъде най-тежък за енергетиката ни. Това е сектор, който от години бива пренебрегван и тенденциозно нереформиран. Трудни времена очакват още браншове като транспорта и селското стопанство.

Кючюк вярва, че България има потенциала да се възползва правилно от възможността, която Европа предоставя и да осъществи прехода към неутрална по отношение на климата икономика.

Икономистът Илия Лингорски, член на ЛИПА, доц. д-р. Атанас Георгиев и Биляна Манолова, вицепрезидент на българо-испанската търговска камара присъстваха на „Врана икономически форум.“

Зелената трансформация на европейската икономика е неизменно свързана с енергетиката. Темата за обвързаността коментира доц. д-р. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Той е и ръководител на отдел „Икономика на промишлеността и управление“ и директор на магистърската програма „Енергийни пазари и услуги“ във FEBA. Припомняме, че Георгиев въведе и икономическия термин „Либерализация 2.0“, който е свързан с цялостната трансформация в концепцията на това как се произвежда, потребява и доставя електроенергия.

„В момента ние виждаме един концептуален модел на бъдещата енергетика. Дали към 2030, или към 2050 г. тя трябва да е много по-децентрализирана и нисковъглеродна. Нужно е да има активно участие от страна на потребителите в търговията с енергийни продукти, изграждането на мощности и цялостното развитие на енергийното потребление. За да достигнем до един модел на „Либерализация 2.0“, където енергийната сигурност вече означава да осигурим на бизнеса и домакинствата сигурен и достъпен енергиен източник, на първо място са нужни модели, които да стимулират потребителите. На второ място са иновациите, които ще осигурят технологичното развитие за повече такива източници. На трето място е финансирането от страна на банковите институции и корпорациите на иновативните решения, които да се внедряват при крайните потребители“, обясни доц. д-р. Атанас Георгиев.

Нужно е обществено съгласие за това каква е реалната стойност на енергията. „Либерализация 2.0“ означава, че ще има много идеи за иновативни бизнеси.

Например, в Европа вече се появяват модели за размяна на енергия чрез блокчейн решения. Предлагат се най-различни решения за зареждане на автомобили с електроенергия. Свободният избор на доставчик е само първата стъпка към едно по-различно енергийно бъдеще“, обясни деканът на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Според Георгиев зеленият преход не трябва да се случва с рестриктивни мерки. „Като икономист вярвам, че правилните стимули дават възможност на иновативния бизнес и на научния потенциал на една държава да се реализира много по-пълно, за да има едно зелено енергийно бъдеще,“ категоричен е икономистът.

В България е нужно да се създадат специални иновационни фондове, да се подкрепят стартъп компании, да се подпомогнат крайните потребители да реализират енергоспестяващи зелени инвестиции.

В третото издание на Врана икономически форум се включиха и Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България, и Биляна Манолова, вицепрезидент на българо-испанската търговска камара.

„За съжаление в последните месеци заради политическата обстановка у нас експертният дебат по темата за „Зелената сделка“ остана малко встрани. България трябва да се възползва от финансирането, което е свързано със зеления преход. Когато се обсъжда тази тема у нас, се стига до ниво как ще се затворят ТЕЦ-овете и как ще се загубят работни места в периода на този преход. Трябва да започнем да гледаме на „Зелената сделка“ като добра възможност, от която страната ни да се възползва. Особено от гледна точка на финансирането“, обясни Русинова.

Добре известно е, че готовността и общественото отношение към зелените политики не са еднакви в различните държави-членки на ЕС. Темата коментира Биляна Манолова, вицепрезидент на българо-испанската търговска камара. Манолова има дългогодишен търговски и управленски опит в областта на международната търговия, продажби на външни пазари, представителство на международни компании. „Испания и България относно „Зелената сделка“ са на много различно ниво. За да се случи този неутралитет до 2050 г., трябва да имаме здравомислещо и рационално ръководство, което може да вземе веднага решения. Нужна е силна политическа воля, но за съжаление в България не е така. Трябва ни административна сила, която да усвои европейското финансиране. За да се реализира сделката, е необходимо да се включат и частните инвестиции“, категорична е Манолова.