Компании
Бели пари за черни дни
Повече заделени спестявания, отколкото новоотпуснати кредити през 2013 г.
~ 6 мин.
Отминалата вече 2013 г. беше година на свито потребление, слабо кредитиране и нисък интерес на потребителите към кредитни продукти. Макар все още да има интерес към тях, данните сочат, че намеренията на хората не особено често преминаваха в реализация. Тази тенденция не е нова и не е неочаквана. Макар и с отслабена сила, финансовата криза продължи да подчинява както банки, така и техните настоящи и бъдещи клиенти на новите правила, които наложи.
Доходи
2013-та година не можем да определим като година на рязък ръст на потреблението, което е така необходимо за активизирането на всички стопански субекти. По данни на НСИ, в края на ноември 2013 г. спрямо същия период на предходната година, търговията на дребно бележи ръст от над 6%. От една страна това е положителен сигнал за съживяване на търсенето, от друга – може да показва тенденция да се задоволяват само основни нужди от стоки, необходими за съществуването. Нужен е ръст в потреблението не само на такива стоки, но и на услуги, за да можем да заговорим, че потреблението е съживено във всички сфери на икономическия живот. В основата на това пробуждане логично стои повишаването на доходите на населението и готовност за тяхното преразпределение.
По предварителни данни на НСИ от 11.2013 г., средната работна заплата към края на второто тримесечие на миналата година е 801 лв. От началото на годината това е ръст от 3.62%, а спрямо същия период на 2012 г. – с 6.23%. Факторът инфлация, който неминуемо дава отражение върху потребителското поведение, за изминалата 2013 г. е 0.90%. Процентът не е висок и не намалява драстично ръста на доходите, но въпреки това той остана нисък. Това не даде така нужния стимул на хората да си позволяват по-големи разходи и да предприемат по-рискови начинания. Политическата обстановка в страната също даде своите негативи и поддържаше свитото потребление. Резонно е очакването, ако икономическата и политическа обстановка не се подобрят, тенденцията на въздържане от активност, да се задълбочава и през 2014 г.
Израз на песимистичните очаквания за бъдещето е поведението на населението е и отношението му към кредити и спестявания.
Кредити
2013 г. е още една година, през която не успяхме да видим така чаканото съживяване на кредитирането, а с него и събуждане на потребителската активност. Едни от най-популярните кредити, жилищните, не показаха впечатляващи темпове на изменение и с едно изключение, експозициите на банките през цялата година намаляваха (по данни на БНБ към 30.11.2013 г.). За периода ноември 2012 – ноември 2013 г. ръст беше отчетен само през декември 2012 г. спрямо предходния месец на същата година. Последвалите месеци след това, експозициите на банките постепенно се свиваха. Така, в края на ноември 2013 г. достигнаха същите нива, каквито бяха година по-рано. Нарастването беше с 0,10%, което практически показва, че новоотпуснатите кредити, спрямо погасените са били в сходен размер.
Независимо, че в края на ноември 2013 г. БНБ отчита леко поскъпване на кредитите, условията по тях бяха подобрявани. Основните подобрения бяха, разбира се, в лихвите, макар и да не бяха толкова чести. През 2013 г. продължи тенденцията на удължаване на сроковете на валидност на условия по дадени продукти, свързани с актуални промоции. Почти през цялата година, почти всички банки залагаха именно на такива решения. Запази се тенденцията много от банките да не събират такса за разглеждане на документи при кандидатстване за кредит. През изминалата година се утвърдиха условията при някои банки да не начисляват такса за предсрочно погасяване, когато погасяването е със собствени средства (при определени условия). Като утвърждаваща се тенденция през 2013 г. можем да определим отпадането на таксата за усвояване на кредита, ако той е с цел рефинансиране на кредит от друга банка.
Въпреки не толкова честите корекции, цените на заемите видимо се подобриха. Така например Индекс МОИТЕ ПАРИ за жилищни кредити в лева се понижи до ниво от 8.10% през декември 2013 г. Само за сравнение, година по-рано индексът беше на ниво от 8.30%. Още по-видимо поевтиняха кредитите в евро. Индекс МОИТЕ ПАРИ в евро достигна ниво от 8.19%, докато година по-рано тази стойност беше 8.35%.
През изминалата 2013 г., тенденцията на свиването на потребителското кредитиране продължава. По данни на БНБ към ноември м.г. отпуснатите кредити от този вид са за почти 9 млрд. лева. За сравнение, през същия период на 2012 г. експозицията на банките е възлизала на малко повече от 9 млрд. лв. Свиването не е голямо, с 0.44 процентни пункта (п.п.), но показва задълбочаваща се тенденция на по-слаб интерес към този вид кредити, въпреки понижената им цена. По-активно бяха коригирани левовите кредити и към края на 11.2013 г. Годишният процент на разход (ГПР) по тези продукти се понижава спрямо същия период на 2012 г. с почти 0.40 п.п. до 12.82%. Същевременно за същия период цената на евровите кредити остава почти без промяна. Макар и в течение на годината да имаше месеци, в които те поевтиняваха по-чувствително, към края й те достигнаха ниво от 10.75%. Подобрението в ГПР спрямо същия период на 2012 г. е с едва 15 базисни пункта.
Така популярните вече бързи кредити за домакинства и НТООД в края на септември достигат обем от почти 1.4 млрд. лв. Въпреки това одобрените и отпуснати кредити спрямо същия период на миналата година се свиват с 4.51%. Това свиване е пряко предизвикано от намалената експозиция по бързи жилищни кредити. В края на септември 2013 г. те намаляха до 351 млн. лв., което спрямо септември 2012 г. е понижение от 35%. За разлика от тях, бързите потребителски кредити нарастват до 969 млн. лв., което спрямо 816 млн. лв., година по-рано е нарастване с 19%.
За една година (към септември 2013 г.) чувствително се увеличиха бързите кредити със срок от 1 до 5 години. Общият размер на тези заеми се увеличи със 135 млн. лв. или с 32% на годишна база. Това увеличение е за сметка на понижението отпусканите кредити със срок над 5 години, които пък намаляват с почти същия размер.
През 2013 г. размерът на лошите и преструктурираните кредити продължи да нараства, въпреки че е с продължаващ забавящ се темп. Нивото на лошите и преструктурирани кредити през декември 2013 г. достигна 22.65%. Спрямо същия период на 2012 г. ръстът е с 23 базисни пункта. Основна заслуга за нарастването на проблемните кредити имат жилищните и ипотечни кредити. За 12-те месеца на миналата година те достигнаха ниво от 21.61% от всички отпуснати жилищни и ипотечни кредити (21.04% към декември 2012 г.).
На фона общо нарастване на лошите и необслужвани кредити, групата на потребителските кредити показваха стремително намаление на проблемните експозиции. За една година те намаляха от 16.32% (12.2012 г.) до 15.57% (11.2013 г.). Тази тенденция, обаче, беше прекъсната в последния месец на годината, когато лошите и преструктурирани кредити достигнаха ниво от 16.67%, което е техен ръст от почти 1 процентен пункт, само за месец.
Продължават да нарастват, при това чувствително, необслужваните бързи кредити. Към края на третото тримесечие на 2013 г. те достигнаха размер от 612 млн. лв., което е ръст от 182 млн. лв. (+42%) в сравнение със същия период на предходната година. Нивото на необслужваните бързи кредити спрямо всички отпуснати такива достигна ниво от 31.23% (09.2013 г.). Година по-рано показателят беше 23.77%.
Привлечени средства от домакинства
Вече почти 4 години тенденцията на понижаващи се лихви по спестявания е основната тенденция, която характеризира спестовните продукти. 2013 г. не прави изключение и тя беше поредната година на понижаващи се лихви. Най-изразително те се понижиха при депозитите със срокове до 3 месеца както при левовите, така и при евровите. При доларовите депозити най-чувствителни бяха пониженията при продуктите със срочност от 1 до 6 месеца.
Любопитна тенденция, която продължи да се развива паралелно с понижаващите се лихви по депозити и спестовни сметки, е увеличаването на техните обеми.
Общото нарастване на депозити и спестовни сметки към 11.2013 г. е с 9.30% до 38.6 млрд. лв. Основна заслуга за този ръст имат левовите спестявания, които бележат ръст от 10.48%. В евро ръстът е по-малък, но също изразителен – 8.70%. Интересът към спестовните продукти на банките не стихва на фона на намаляващия доход от тях. През цялата изминала година бе сочено, че мотивът за депозиране на средства в банковата система не е доходността. Това се доказва от данните на БНБ. Икономическата конюнктура в страната – неубедителен ръст на БВП, все още високо ниво на безработица, недостатъчен ръст на доходите, политическа обстановка и др. продължават да подтискат потреблението. Получените от населението доходи се преразпределяха предимно за задоволяване на нужди от първа необходимост, покриване на задължения, в малка част за пътувания и инвестиции. Свободните средства, които оставаха, не се използваха за по-рискови начинания като покупка на ново жилище или автомобил например, поради неопределеността на икономическата среда, а намираха място в банковата система като резерв за бъдещи неблагоприятни събития.
Ръстът на икономиката с 0.70% през последното тримесечие на 2013 г. дават доза оптимизъм за по-добра 2014 г. Данните за ръста на БВП за цялата предходна година все още не са известни, като целта е да бъде изпълнен заложеният в Бюджета ръст от 1.20%. Ако резултатите бъдат потвърдени или пък надминати, може би 2014 г. ще бъде годината на съживяване на потреблението и полагането на основите на по-изразен ръст на икономиката през идните месеци.
Доходи
2013-та година не можем да определим като година на рязък ръст на потреблението, което е така необходимо за активизирането на всички стопански субекти. По данни на НСИ, в края на ноември 2013 г. спрямо същия период на предходната година, търговията на дребно бележи ръст от над 6%. От една страна това е положителен сигнал за съживяване на търсенето, от друга – може да показва тенденция да се задоволяват само основни нужди от стоки, необходими за съществуването. Нужен е ръст в потреблението не само на такива стоки, но и на услуги, за да можем да заговорим, че потреблението е съживено във всички сфери на икономическия живот. В основата на това пробуждане логично стои повишаването на доходите на населението и готовност за тяхното преразпределение.
По предварителни данни на НСИ от 11.2013 г., средната работна заплата към края на второто тримесечие на миналата година е 801 лв. От началото на годината това е ръст от 3.62%, а спрямо същия период на 2012 г. – с 6.23%. Факторът инфлация, който неминуемо дава отражение върху потребителското поведение, за изминалата 2013 г. е 0.90%. Процентът не е висок и не намалява драстично ръста на доходите, но въпреки това той остана нисък. Това не даде така нужния стимул на хората да си позволяват по-големи разходи и да предприемат по-рискови начинания. Политическата обстановка в страната също даде своите негативи и поддържаше свитото потребление. Резонно е очакването, ако икономическата и политическа обстановка не се подобрят, тенденцията на въздържане от активност, да се задълбочава и през 2014 г.
Израз на песимистичните очаквания за бъдещето е поведението на населението е и отношението му към кредити и спестявания.
Кредити
2013 г. е още една година, през която не успяхме да видим така чаканото съживяване на кредитирането, а с него и събуждане на потребителската активност. Едни от най-популярните кредити, жилищните, не показаха впечатляващи темпове на изменение и с едно изключение, експозициите на банките през цялата година намаляваха (по данни на БНБ към 30.11.2013 г.). За периода ноември 2012 – ноември 2013 г. ръст беше отчетен само през декември 2012 г. спрямо предходния месец на същата година. Последвалите месеци след това, експозициите на банките постепенно се свиваха. Така, в края на ноември 2013 г. достигнаха същите нива, каквито бяха година по-рано. Нарастването беше с 0,10%, което практически показва, че новоотпуснатите кредити, спрямо погасените са били в сходен размер.
Независимо, че в края на ноември 2013 г. БНБ отчита леко поскъпване на кредитите, условията по тях бяха подобрявани. Основните подобрения бяха, разбира се, в лихвите, макар и да не бяха толкова чести. През 2013 г. продължи тенденцията на удължаване на сроковете на валидност на условия по дадени продукти, свързани с актуални промоции. Почти през цялата година, почти всички банки залагаха именно на такива решения. Запази се тенденцията много от банките да не събират такса за разглеждане на документи при кандидатстване за кредит. През изминалата година се утвърдиха условията при някои банки да не начисляват такса за предсрочно погасяване, когато погасяването е със собствени средства (при определени условия). Като утвърждаваща се тенденция през 2013 г. можем да определим отпадането на таксата за усвояване на кредита, ако той е с цел рефинансиране на кредит от друга банка.
Въпреки не толкова честите корекции, цените на заемите видимо се подобриха. Така например Индекс МОИТЕ ПАРИ за жилищни кредити в лева се понижи до ниво от 8.10% през декември 2013 г. Само за сравнение, година по-рано индексът беше на ниво от 8.30%. Още по-видимо поевтиняха кредитите в евро. Индекс МОИТЕ ПАРИ в евро достигна ниво от 8.19%, докато година по-рано тази стойност беше 8.35%.
През изминалата 2013 г., тенденцията на свиването на потребителското кредитиране продължава. По данни на БНБ към ноември м.г. отпуснатите кредити от този вид са за почти 9 млрд. лева. За сравнение, през същия период на 2012 г. експозицията на банките е възлизала на малко повече от 9 млрд. лв. Свиването не е голямо, с 0.44 процентни пункта (п.п.), но показва задълбочаваща се тенденция на по-слаб интерес към този вид кредити, въпреки понижената им цена. По-активно бяха коригирани левовите кредити и към края на 11.2013 г. Годишният процент на разход (ГПР) по тези продукти се понижава спрямо същия период на 2012 г. с почти 0.40 п.п. до 12.82%. Същевременно за същия период цената на евровите кредити остава почти без промяна. Макар и в течение на годината да имаше месеци, в които те поевтиняваха по-чувствително, към края й те достигнаха ниво от 10.75%. Подобрението в ГПР спрямо същия период на 2012 г. е с едва 15 базисни пункта.
Така популярните вече бързи кредити за домакинства и НТООД в края на септември достигат обем от почти 1.4 млрд. лв. Въпреки това одобрените и отпуснати кредити спрямо същия период на миналата година се свиват с 4.51%. Това свиване е пряко предизвикано от намалената експозиция по бързи жилищни кредити. В края на септември 2013 г. те намаляха до 351 млн. лв., което спрямо септември 2012 г. е понижение от 35%. За разлика от тях, бързите потребителски кредити нарастват до 969 млн. лв., което спрямо 816 млн. лв., година по-рано е нарастване с 19%.
За една година (към септември 2013 г.) чувствително се увеличиха бързите кредити със срок от 1 до 5 години. Общият размер на тези заеми се увеличи със 135 млн. лв. или с 32% на годишна база. Това увеличение е за сметка на понижението отпусканите кредити със срок над 5 години, които пък намаляват с почти същия размер.
През 2013 г. размерът на лошите и преструктурираните кредити продължи да нараства, въпреки че е с продължаващ забавящ се темп. Нивото на лошите и преструктурирани кредити през декември 2013 г. достигна 22.65%. Спрямо същия период на 2012 г. ръстът е с 23 базисни пункта. Основна заслуга за нарастването на проблемните кредити имат жилищните и ипотечни кредити. За 12-те месеца на миналата година те достигнаха ниво от 21.61% от всички отпуснати жилищни и ипотечни кредити (21.04% към декември 2012 г.).
На фона общо нарастване на лошите и необслужвани кредити, групата на потребителските кредити показваха стремително намаление на проблемните експозиции. За една година те намаляха от 16.32% (12.2012 г.) до 15.57% (11.2013 г.). Тази тенденция, обаче, беше прекъсната в последния месец на годината, когато лошите и преструктурирани кредити достигнаха ниво от 16.67%, което е техен ръст от почти 1 процентен пункт, само за месец.
Продължават да нарастват, при това чувствително, необслужваните бързи кредити. Към края на третото тримесечие на 2013 г. те достигнаха размер от 612 млн. лв., което е ръст от 182 млн. лв. (+42%) в сравнение със същия период на предходната година. Нивото на необслужваните бързи кредити спрямо всички отпуснати такива достигна ниво от 31.23% (09.2013 г.). Година по-рано показателят беше 23.77%.
Привлечени средства от домакинства
Вече почти 4 години тенденцията на понижаващи се лихви по спестявания е основната тенденция, която характеризира спестовните продукти. 2013 г. не прави изключение и тя беше поредната година на понижаващи се лихви. Най-изразително те се понижиха при депозитите със срокове до 3 месеца както при левовите, така и при евровите. При доларовите депозити най-чувствителни бяха пониженията при продуктите със срочност от 1 до 6 месеца.
Любопитна тенденция, която продължи да се развива паралелно с понижаващите се лихви по депозити и спестовни сметки, е увеличаването на техните обеми.
Общото нарастване на депозити и спестовни сметки към 11.2013 г. е с 9.30% до 38.6 млрд. лв. Основна заслуга за този ръст имат левовите спестявания, които бележат ръст от 10.48%. В евро ръстът е по-малък, но също изразителен – 8.70%. Интересът към спестовните продукти на банките не стихва на фона на намаляващия доход от тях. През цялата изминала година бе сочено, че мотивът за депозиране на средства в банковата система не е доходността. Това се доказва от данните на БНБ. Икономическата конюнктура в страната – неубедителен ръст на БВП, все още високо ниво на безработица, недостатъчен ръст на доходите, политическа обстановка и др. продължават да подтискат потреблението. Получените от населението доходи се преразпределяха предимно за задоволяване на нужди от първа необходимост, покриване на задължения, в малка част за пътувания и инвестиции. Свободните средства, които оставаха, не се използваха за по-рискови начинания като покупка на ново жилище или автомобил например, поради неопределеността на икономическата среда, а намираха място в банковата система като резерв за бъдещи неблагоприятни събития.
Ръстът на икономиката с 0.70% през последното тримесечие на 2013 г. дават доза оптимизъм за по-добра 2014 г. Данните за ръста на БВП за цялата предходна година все още не са известни, като целта е да бъде изпълнен заложеният в Бюджета ръст от 1.20%. Ако резултатите бъдат потвърдени или пък надминати, може би 2014 г. ще бъде годината на съживяване на потреблението и полагането на основите на по-изразен ръст на икономиката през идните месеци.
