Американският петрол ще е все по-търсен в Европа

Когато международната нефтена индустрия се събра на най-голямата си годишна среща в Азия през септември миналата година, американските петролни компании дойдоха добре подготвени. Exxon Mobil и Royal Dutch/Shell подготвиха „брошури“ за купувачите на петрол, които описваха детайлно различните сортове в САЩ и защо те са подходящ заместител за част от доставките, които Близкия изток, Африка и Русия извършват за Азия.

А след като индустрията се събира в Лондон този месец за годишната IP седмица, производителите на суров петрол в САЩ вече имат всички основания да вдигнат тост за успехите си както в Азия, така и в Европа, пише Reuters в свой анализ за резултатите от срещата.

Само преди няколко години, преди хидрофракингът и революцията в шистите да преобърне икономиката на нефтеното производство в САЩ, Щатите бяха най-големият вносител на нефт в света и със забранен по закон износ.

През януари доставките на суров петрол от САЩ за Европа достигнаха нов рекорд – 630 000 барела. С това количество щатите все още са зад Русия и Ирак, но вече изпреварват другите държави в ОПЕК включително Нигерия и Либия.

По-високият износ на суров петрол от САЩ беше подпомогнат от по-малкото доставки на ирански и венецуелски суров петрол – и на двете държави Вашингтон наложи санкции, които са реална заплаха за всеки купувач, дръзнал да търгува с тях.

През 2018 г. доставките на САЩ за Европа се удвоиха до средно 430 000 барела на ден, според данните за потоците на Refinitiv Eikon. Това представлява 6% от общия внос на континента, или колкото беше иранският внос преди американските санкции.

„Американският петрол е истинско главоболие. Той поставя под натиск регионалните сортове. Всъщност, цените на всички класове са засегнати, защото това е значително допълнително количество“, казва пред Reuters европейски търговец, който продава руски петрол.

Натискът вероятно ще се увеличи през 2019 г. Производството на суров петрол в САЩ се очаква да достигне средно 12.06 млн. барела на ден през тази година, което е с 1.18 млн. барела повече спрямо миналата.

Бъдещите прогнози показват, че Съединените щати могат да произвеждат до 15 млн. барела на ден суров петрол, което ще покрие напълно вътрешното потребление.

Бумът на американското шистово производство подтикна ОПЕК и големите производители извън картела като Русия да намалят производството с 3-4% през 2017 г., за да повишат цените. Пактът „ОПЕК+“ помогна да се удвоят цените до над 60 долара за барел, но за сметка на загубата на пазарен дял в полза на американските фирми.

„Добре дошли на свободния пазар“, казва представител на международна търговска фирма, базиран в САЩ. „Местните производители или трябва да намалят цените си, за да се конкурират, или да намерят други пазари“, добавя той.

Конкуренцията е особено остра в Северозападна Европа, където Великобритания и Холандия са внесли съответно 6.5 и 5.1 млн. тона суров петрол от САЩ през 2018 г.

BP, Litasco, Equinor, Total и ExxonMobil бяха сред основните купувачи в Балтийско море, заменяйки барелите от Северно море с американски марки, разказват търговците.

„WTI (американски лек суров петрол, произвеждан в Тексас – бел. ред.) е новият Brent“, казва старши търговец на сурови цени, като се позовава на стандартите на САЩ и Европа.

BP купува петрол от САЩ за рафинерията си в Гелзенкирхен в Германия, докато полската PKN Orlen заяви през януари, че ще намали с 30% покупките на руския Urals от държавната петролна компания Rosneft и частично ще я замени с барели от САЩ. Във Великобритания основните купувачи на петрол от САЩ са Essar Oil и Exxon Mobil.

В Средиземно море купувачите на американски барели - Италия, Испания, Франция - са склонни да ги използват, за да заместят лекият каспийски CPC Blend, руския Urals и иранския петрол, заявяват търговците.

Гръцката Hellenic Petroleum добави WTI към списъка си с предпочитани суровини заедно със сортовете Urals и CPC Blend, както и с турския Tupras. В Италия американският петрол се използва от рафинерията Milazzo на Kuwait Petroleum и в завода на Swiss Varo Energy.

WTI беше най-популярният американски сорт сред европейските купувачи през 2018 г., следван от Midland Eagle Ford, Bakken и Mars.

Тъй като светът се придвижва към по-строги разпоредби за морското гориво, ще се увеличи търсенето на „леки“ сортове. А американският петрол е основно „лек“, което логично ще доведе до по-голям интерес към него, пише в анализа на Reuters.

„Очаквам, че суровината в САЩ ще стане още по-популярна в Европа. Изглежда че каквото и да се случва на петролните пазари в наши дни, ползите ще са за САЩ“, казва търговец с голям европейски дял.