БНБ сви очакванията си за българската икономика

Българската народна банка (БНБ) сви очакванията си за ръста на българската икономика през тази и следващата година. Това става ясно от новата прогноза на институцията, според която ръстът на БВП тази година ще бъде 2.2% вместо 2.5%, както бе заложено в прогнозата от декември. Ревизията праща икономическия растеж на страната драстично под очакванията на вече бившия финансов министър Асен Василев, който подготви Бюджет 2024 при 3.2% икономически ръст.

По-слабите очаквания са заради изоставането на инвестициите в основен капитал и ограниченото вътрешно потребление. Очаква се също по-слабо нарастване на търсенето на български стоки и услуги тази година спрямо заложеното в прогнозата от декември заради очаквания за по-ниска икономическа активност на търговските партньори на България от еврозоната.

БНБ ревизира с 0.1 пункт надолу и прогнозата си за икономически растеж за 2025 г. до 3.3% и запази без промяна очакванията за 2026 г. от 3.4%.

Допусканията предполагат външното търсене на български стоки и услуги да нарасне с 2.1% през 2024  г., след което растежът му да се ускори до 3.3% през 2025  г. и до 3.4% през 2026 г.

Потреблението на домакинствата тази година се очаква да продължи да нараства, но със забавящ се темп подобно на нарастването на доходите от труд.

БНБ същевременно леко понижава прогнозата си за инфлацията в България тази година с 0.8 пункта и вече очаква 2.3% през 2024 г. и 2.7% догодина.

Банков сектор

БНБ прогнозира също по-бавно и по-слабо повишаване на лихвите по депозитите и кредитите за домакинствата, т.е. жилищните и потребителските заеми. Институцията отчита, че вдигането на лихвите от страна на ЕЦБ и повишаването на задължителните минимални резерви е оказал ограничен ефект върху банковата система.

Централната банка също очаква лихвите по фирмените заеми да започнат да се понижават от средата на 2024 г. до края на следващата година, след което да се задържат на едно ниво.

БНБ все пак вижда забавяне на кредитния растеж тази година благодарение на понижаване на инфлацията, повишаването на лихвите и забавянето на растежа на цените на жилищата.