Бюджет 2026: Нужни са стимули за иновации и растеж вместо нова тежест върху труда

През последните седмици дебатът за публичните финанси звучи до голяма степен като проста математическа задача. Има някакъв минус в бюджета и всички се чудят как технически да се покрие недостигът. Едни искат да се режат разходи, други искат да се вдигат данъци и въобще целият дебат върви по линията на „закърпването“, без да се отчита как всичко това би повлияло на икономиката. Безспорно проблем с бюджета има, но потенциалните мерки трябва да се разглеждат в по-широка плоскост, отчитайки ефектите върху продуктивните фактори в икономиката, при това – в средносрочен и дългосрочен хоризонт.

Точно в тази посока е идеята, споделена тази седмица от вицепремиера Томислав Дончев, за данъчен стимул за инвестициите в научна и развойна дейност. От фискална гледна точка тази мярка не е в сферата на „закърпването“ на бюджета, но всъщност това е шанс да се даде импулс на инвестициите в страната и съответно на икономическия растеж. Не случайно тази идея присъства както в алтернативния бюджет на ИПИ за 2025 г., така и в публикуваната преди година бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ (ИПИ, 2024 г.). 

България успява вече близо 20 г. да поддържа ниската данъчната тежест върху компаниите, но без да търси допълнителни мерки за подкрепа на инвестициите. Именно нивото на частни инвестиции в икономиката, наред с корупцията и недоразуменията в съдебната система, е една от основните разделителни линии с успешните страни в района на Централна и Източна Европа. Инвестиционната активност не може да се отключи само с данъчни мерки, но може да бъде стимулирана с механизма на бърза амортизация (100% в първата година за машини и оборудване, транспортни средства, компютри и софтуер) и данъчен стимул за разходи за иновации и развойна дейност (признаване в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат). Казано накратко – компаниите, които инвестират в по-голяма продуктивност и/или отделят средства за развойна дейност и иновации, да получат данъчна отстъпка.

Точно в противоположната посока на тази философия е натискът за увеличение на осигурителната тежест. Увеличението на вноската за пенсия с 3 пр. пункта ще удари върху разполагаемия доход на домакинствата в страната и ще накаже полагането на труд. Подобна политика има за цел единствено да се закърпи бюджета – работещите да платят за подаръците на политиците, без по никакъв начин да се отчита ефектът върху икономическия растеж и стимулите за създаване на добре платени работни места „на светло“.

Опитът показва, че когато пазарът на труда е в добро здраве, приходите в хазната от облагането на работещите са високи. Това се наблюдава и тази година – към август работещите са внесли 1,7 млрд. лв. повече социални и здравноосигурителни вноски и над 700 млн. лв. допълнителен данък върху доходите (спрямо август 2024 г.). По всичко личи, че и двата приходоизточника ще постигнат задачата, поставена им в рамката на приетия бюджет – да се отчетат най-високи приходи (като дял от БВП) от облагане на доходи и социални и здравни осигуровки в последните две десетилетия.

Продуктивната част от икономиката всъщност плаща своя дял в бюджета. И ако доброто състояние на пазара на труда носи рекордни приходи, то данъчният стимул за инвестиции и развойна дейност също може да подкрепи бюджета през повече производителност и растеж. В този ред на мисли и мерките за ограничаване на ръста на разходите за персонал в държавата не са самоцелни, единствено в посока да се спестят пари. Структурният ефект в посока ограничаване на непродуктивни разходи, които не водят до растеж, и повишаване на ефективността чрез по-умно използване на човешките ресурси в администрацията и изобщо в обществения сектор, са по-важни от простото „връзване“ на бюджетното салдо в една конкретна година.

Източник: Институт за пазарна икономика