Да позиционираме България в по-високия клас туризъм

Г-жо Вълканова, как пандемията преначерта развитието на туризма?

Туристическата индустрия е силно уязвими от вътрешни и външни промени, предизвикани от природни бедствия, войни и катаклизми от различен характер. Този бизнес е сред най-силно засегнатите от COVID пандемията и отчете огромен спад в международното търсене, вследствие на глобалните ограничения за пътуване, настаняване, обществени прояви и обществено хранене. Но лошото бързо се забравя и постепенно бизнесът се завръща към обемите от 2019 г. Кризите в известен смисъл са необходими, тъй като те почти винаги отварят възможности за растеж и развитие. Туризмът бавно ще се възстанови, той става по-екологичен. Ще има повече пътувания извън сезона, по необичайни маршрути.

Как се променят нагласите за пътувания и почивка?

Безопасността и хигиената са ключови фактори при избора на дестинации и туристически дейности. Пътуващите започнаха да проявяват все по-голям интерес към наемане на ваканционни къщи и апартаменти. Има индикации, че се поднови интересът към вътрешния туризъм. Конференциите и търговските изложения, които представляват значителен обем от бизнес посещенията, остават предимно виртуални. Отмяната и отлагането на пътувания вече е нещо обичайно, което доведе до по-често използване на туристически застраховки и по-малко пътувания чрез агенции. Местата за настаняване акцентират върху няколко ключови удобства: чистота, грижа за здравето и повече безконтактни услуги. Така приложението на менюта с QR кодове са все по-често използвани, наложиха се нови стандарти за почистване на стаи и обществени места.

Какви си очакванията на туриста, който е постоянно свързан с мрежата?

Посетителите станаха по-мобилни, опитни, дигитализирани и много взискателни, затова техните нужди не биха могли да бъдат задоволени без помощта на технологиите. Тези очаквания изискват цялостна дигитализация и автоматизация на комуникациите в сектора. Все повече туристи залагат на самостоятелно резервиране на всички компоненти от пътуването, вместо да използват предварително избрана програма от туроператор или агенция. Така те контролират и избират дължината на престоя, местата за настаняване и атракциите за посещение. Социалните медии позволиха на туристическите доставчици да взаимодействат директно със своите клиенти, премахвайки посредниците и намалявайки бариерите.

Друго, което се промени в този бизнес?

Всички фактори, влияещи негативно на хората и икономиките, ни подтикват да променим мисленето си подобрим начина си на живот. Туристическата индустрия е събирателен образ на всички тези нови нагласи. Хората са по-загрижени за здравето си и нашият бранш намира как да отговори на това. Здравословната храна, възможностите за спорт и възстановяване са неизменна част от предлаганите услуги. Отношението и грижата към опазването на околната среда трябва да са приоритет и все повече хотели променят политиката си. Това включва генериране на по-малко отпадъци, редуциране на използването на пластмаса, намаляване на прането, използването на повече зелена енергия. Платформите за управление на пътуванията, които улесняват намирането на възможности за транспорт, настаняване и развлечения, се превръщат в много предпочитан помощник за туристите.

Защо да изберем България като туристическа дестинация?

Природните ресурси и културно-историческото наследство са сред основните предимства на страната. Най-ценният туристически ресурс е красивата и разнообразна българска природа, позволяваща почивка и на морския бряг, и в планинските курорти. Хилядолетната българска история и наличието на множество културни паметници и археологически находки правят страната ни подходяща за културен туризъм. Находищата от минерална вода правят България привлекателна за СПА и балнеология. Селският и екологичният туризъм, както и винените турове са съществен сегмент и приоритет. България е част от туристическите дестинации с печат за безопасност и хигиена – Safety and hygiene travel stamp, на Световния съвет за пътувания и туризъм WTTC. С благоприятното си географско разположение и балансиран климат нашата държава притежава всички предпоставки за конкурентен туризъм, но е необходимо да градим дългосрочен имидж на страната като модерна, сигурна и богата на възможности европейска дестинация.

Нови възможности, които се разкриват?

Позиционирането на България като туристическа дестинация в по-висок клас на европейския и световния туристически пазар е задължително. Това може да се постигне чрез увеличаване дела на специализираните видове туризъм, водещи до целогодишна и по-интензивна натовареност – балнео (медикъл спа), спа и уелнес, културен (във всичките му форми - исторически, археологичен, етнографски и поклоннически), еко и селски туризъм, приключенски, конгресен, ловен, голф, винен и гурме туризъм. Важно е да подобрим туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура, транспорт, информация. Трябва да се повиши защитата, правата и сигурността на потребителите на туристически услуги чрез коректна информация, коректно и сигурно плащане и сигурно пребиваване и придвижване на територията на страната. Време е да се повиши качеството на образование и обучение на заетите в туризма. Това е посоката и ние не правим изключение, развиваме се и се адаптираме към тези нови възможности, но процесът е бавен и скъп.

Какъв е неизползваният потенциал на балнеологията в България?

Балнеология, СПА и уелнес са най-перспективни за целогодишен туризъм. Страната разполага с известни и експлоатирани минерални води, както и с описани, анализирани и картографирани, но неизползвани извори. На теория всички знаем, че огромното и уникално богатство на минерални извори с лечебна стойност е благодатно за развитие на туризъм. Има множество комплекси и цели курорти, които успешно прилагат лечебните свойства на водата. Същевременно част от този потенциал остава неоползотворен. Например в София и околностите има около 40 извора. Дебитът само на Централната минерална баня е 12 литра в секунда, което е чудесна възможност за възстановяване на това невероятно съоръжение и привличане на повече туристи в столицата.

Текстът е част от бр. 119 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.