Живот и след края на соларните панели

Два екипа от студенти предлагат решения на два важни проблема, свързани с фотоволтаиците

12:12 06.05.2024 ~ 4 мин.

Соларните централи навлизат все по-масово и с това растат и проблемите, които се нуждаят от надеждни решения. Два екипа от студенти с ентусиазъм, но и с много знания правят разработки за почистване на фотоволтаици и за рециклирането на излезлите от употреба панели.

Системата за почистване на соларни панели SolarReviver се разработва от Алекс Новков и Теодора Савчева, студенти от Технически университет в София. През декември те станаха победители в конкурса „Предприемач в науката“ на Фондация „Карол Знание“ и получиха чек за 30 хил. лв. По проекта работи и Александър Хаджидимитров. Този

робот се грижи за почистването

на повърхността на соларните панели, за да увеличи тяхното КПД за производство на електроенергия, тъй като ефективността им пада с до 35% вследствие на замърсеност. Системата разполага с помпа за вода, отделение за препарат и специална четка за почистване, с помощта на които се извършва почистването. Хардуерната част е изградена от микроконтролер, мотори и набор от сензори за различни състояния. Разработено е уеб приложение, което позволява на потребителя да следи за състоянието на робота.

Идеята се ражда покрай пролетния сезон на PARA Robotics Incubator през 2023, тогава се заемат с разработката. „Соларните панели навлизат много бързо, но липсват ефикасни решения за тяхното почистване, засега то се прави ръчно“, обяснява Теодора Савчева.

Предстоят полеви тестове

в соларен парк, след което ще усъвършенстват робота. Надяват се в рамките на период от една година да имат подобрената версия, готова за пазара. Финансирането засега става с парите от наградата. Ще търсят допълнителна подкрепа, за да направят повече роботи, с които да влязат в повече фотоволтаични паркове. Предстои да регистрират компания, чрез която да става производството и пазарната реализация на SolarReviver. Потребители на системата за почистване ще са оператори на соларни паркове и собственици на фотоволтаици. „Този проект е с голяма перспектива и ние ще продължим да го развиваме“, уверяват тримата. Мотото на екипа е „Смело напред и нагоре!“.

„Основен проблем при соларните системи е, че след като панелите станат негодни за употреба, те биват изхвърляни и се превръщат в огромен замърсител.

Рециклирането

ще позволи да се извлекат суровини и метали като мед и алуминий, които отново да се използват“, посочва Божидар Върбанов. Затова негова голяма цел става да създаде поточна линия за цялостна преработка на соларни системи, наречена Solar Panel Recycling Machine. Той е едва на 20 г. и е студент в първи курс на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ – специалност „Информационна и управляваща техника“. Завършил е Професионалната гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“. В момента работи като техник механик и тази професия му дава възможност да трупа опит и полезни знания. Интересът му към рециклирането на соларни системи и акумулаторни батерии се проявява още в десети клас. Задава си въпроса какво става с тези материали, след като свърши жизненият им цикъл, и се заема да намери иновативен метод за тяхното 100-процентно рециклиране. Преподавателят от МГУ д-р Росен Иванов го насочва към програмата на „Карол Знание“ и той се включва. Вече всичко е готово за създаване на прототипа на машината за рециклиране, но все още липсва финансиране за неговото изготвяне.

Божидар Върбанов - Снимка Личен архив

Нужни са между 60 и 120 хил. лв.

Когато се установи, че прототипът работи, ще се премине към последващо финансиране на машината за поточните линии. Божидар разчита на бизнес ангели и компании, които да инвестират в това екологично начинание. Машината работи на пневматично-хидравличен принцип. Засега у нас няма метод за извличане на литий и силиций от соларните панели, но Божидар е създал напълно безотпадна технология за оползотворяване.

Проучванията на Божидар сочат, че в Азия се правят машини за рециклиране, но те са на друг принцип. В Европа на този етап няма такава технология. Виждането на младия изобретател е заводът да е иновативен и модерен и в него да работят български инженери. С неговия колега Мирослав Иванов, който също е студент в София, вярват, че заводът не е мечта, а скорошна реалност. Двамата усилено търсят финансиране за прототипа и последващото

изграждане на завода

Стъпка към реализирането на голямата идея е включването им в South East European Innovators Program - новата инкубационна и акселераторска програма на София Тех Парк, което е награда за тяхното успешно участие в предприемаческата програма на фондация „Карол Знание“. Очакванията на двамата е достъпът до технологичната инфраструктура на София Тех Парк да ги улесни в направата и тестовете на прототипа на машината.

Да си визионер, който е само на 20 години – това е възможността да опровергаеш всички скептици, които казват, че твоята идея няма как да се реализира. За Божидар Върбанов няма невъзможни неща, той просто обича да се доказва: „Когато не се отказваш въпреки всички невярващи от твоето обкръжение, в един момент съдбата ти дава ключ към затворената врата. После идват и хора, които намират за иновативно това, което правиш“.

Желанието на Божидар и Мирослав е машината да заработи

първо в България

Рециклирането изисква логистика. Планът е да се работи с фирми подизпълнители, които да демонтират и да транспортират излезлите от употреба соларни панели до завода за рециклиране. Засега разчетите сочат, че този бъдещ завод ще е достоен представител на кръговата икономика, той ще е нещо като перпетуум мобиле, тъй като няма да има нужда от допълнително финансиране, което да движи целият този скъп процес на логистика и преработка. Навярно може да се въведе и компонента „Замърсителят плаща“, за да може да се гарантира, че рециклирането ще е по най-високи стандарти на организация и поддръжка. За тях е мечта да направят пробив и да изкачат този „непристъпен“ за други връх. Страхът от провала ги кара да намират начин и той засега е мощен двигател.