Европейски регулации и мита без алтернатива блокират ключови сектори на икономиката и възпрепятстват изграждането на мащабни енергийни проекти

Европейският пазар на практика е в невъзможност да осигури ключов ресурс за изграждането на критична енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа и то в момент, в който сигурността на енергийните доставки и диверсификацията на маршрутите за пренос на природен газ имат своето водещо геостратегическо значение. Конкретен пример в тази посока може да бъде даден със стоманените тръби размер DN 700, с каквито е вече изградена и продължава да се изгражда към момента значителна част от газопреносната мрежа на България и на съседните страни.

Именно за този проблем алармират редица български и европейски компании по време на последната публична консултация на Европейската комисия през октомври, в която бе обсъдено прякото въздействие от прилагането на регулациите за внос на стомана от трети страни. Три месеца след въвеждането им, строителният и индустриален сектор в България и Европа, както и браншовите организации са изправени пред невъзможност за изпълнение на проекти при вече сключени договори с конкретни технически характеристики. В действителност, неспособността на европейските производители да осигурят ресурса от специфични стоманени тръби, нужен за реализацията на енергийните инфраструктурни проекти, пряко касае развитието и конкурентоспособността на европейските икономики.

В рамките на проведено детайлно проучване на европейския пазар по отношение производството и доставката на стоманени изделия се оказва, че редица производители от най-големите икономики в Съюза нямат нужния технологичен капацитет за едрогабаритни тръби DN 700. Същевременно, с въвеждането на новите европейски регулации и мита, вносът им от трети страни е напълно ограничен и това представлява безспорна предпоставка за задълбочаване на проблемите с енергийната сигурност и диверсификацията на източниците на доставка.

С въвеждането на новите, с 50% по-високи мита, индустрията отчита увеличение на цените на стоманените тръби, което ще постави под натиск финансовата рамка по вече сключени договори и ще наложи необходимост от осигуряване на допълнителен публичен ресурс за тяхната реализация.

Но проблемът, пред който се изправят индустриалният и строителен бранш е обвързан не само с поскъпването на ресурсите. При бързо изчерпване на държавните квоти и при належащата нужда от доставки в количества надхвърлящи ги, изпълнителите ще се наложи да платят значително по-високи мита, за да осигурят договорените материали в срок и спрямо техническите изисквания на възложителите.

Изграждането на газопреносна инфраструктура е специфичен процес при който тръбите, следва да отговарят на строги технически параметри, зависещи от предназначението на тръбопроводите и количествата, които преминават за пренос. Тези предпоставки създават изключително сложна и икономически невъзможна среда за реализиране на геостратегически проекти в Европа, при които доставките са планирани предварително и то спрямо техническите спецификации на възложителя. Цените им са фиксирани, а договорите са сключени при непредвидени в първоначалните бюджети допълнителни митнически разходи и законово ограничение за допълнителни такива.

Последиците от въвеждането на новите регулации в ЕС за стоманата вече носят своите негативни икономически ефекти, а възможното забавяне в реализацията на мащабни газови инфраструктурни проекти излиза на преден план и поражда огромни притеснения.