Еврото като оправдание: Бизнесът обвини държавата в популизъм и „демонтаж“ на конкуренцията

Организации, представляващи гръбнака на българската икономика – от търговията и производството до финансовия сектор, горивата и фармацията – излязоха с остра позиция срещу приетия на първо четене проект на Закон за мерките за контрол на цените, предложен от БСП. Според бизнеса държавната намеса в свободното ценообразуване е „груба и непропорционална“ и носи риск от тежки икономически последици.

Основният мотив срещу новите регулации е, че те подкопават фундаменталните принципи на пазарната икономика. Според бизнес организациите еврозоната не може да бъде използвана като параван за въвеждане на извънредни мерки, които „де факто демонтират конкуренцията“.

Зад официалната позиция застават Българската стопанска камара, BESCO, Асоциацията на банките в България, Българската петролна и газова асоциация, Сдружението за модерна търговия и редица сдружения на производители от различните браншове.

Те определят законопроекта като репресивен и подчертават, че подобни регулации върху надценките липсват като практика в другите държави, присъединили се към единната валута. Според тях, вместо да внесе стабилност, законът злепоставя България пред европейските партньори, показвайки институционална непредсказуемост.

Бизнесът напомня, че в момента компаниите преминават през най-тежкия си организационен процес – техническото и софтуерно адаптиране към еврото. Вместо подкрепа, държавата налага „паралелен режим на контрол“, който дублира функциите на КЗП, КЗК и НАП.

Вместо стабилна среда, бизнесът е изправен пред популистки инициативи, които действат като административен шок“, се казва в позицията.

Организациите са категорични, че съществуващата правна рамка и Законът за въвеждане на еврото вече съдържат достатъчно механизми за санкциониране на нелоялни практики.

Петте големи риска пред икономиката

В позицията, изпратена до Народното събрание и Министерския съвет, се посочва, че ако държавата продължи с административния натиск, икономическата среда ще бъде изправена пред следните заплахи:

• Дефицит и изтегляне на продукти: Ограничаването на надценките може да направи вноса или производството на определени стоки неизгодно, което ще доведе до празни рафтове.
• Ръст на сивия сектор: Изкуственото потискане на цените обикновено тласка търговията извън легалните икономически потоци.
• Удар по българското производство: Свиването на маржовете ще принуди местните производители да оптимизират разходите си, което неизбежно ще доведе до съкращения и по-висока безработица.
• Инвестиционен застой: Липсата на предвидимост блокира решенията за нови инвестиции в страната.
• Спад в потреблението: Парадоксално, мерките за „защита“ на потребителите всъщност могат да отслабят тяхната покупателна способност в дългосрочен план чрез дестабилизиране на пазара.