Видеокаст | Игра на сенки в интернет: Кой дърпа конците в невидимата война?

Зад привидната стабилност на съвременния свят се води тиха, но все по-ожесточена война – хибридната. Нейните оръжия не са гърмящи, а коварно невидими: дезинформация, кибератаки, манипулация на социални мрежи. Представете си как с няколко клика може да бъде парализирана цяла държава или как фалшиво видео може да разклати политически устои. Готови ли сте да надникнете в сенчестия свят на киберконфликтите, където границите между реалност и илюзия се размиват, а всеки от нас е потенциална мишена? И да разберете кой дърпа конците в тази невидима война?

Към дълбините на тези теми ни повеждат Красимир Коцев – експерт по киберсигурност и основател на SoCyber и Kikimora.io, и Ангел Сираков – маркетинг директор в компаниите, в новия епизод от видеокаст поредицата White Hat Riddles. В него ще стане дума за: 

Хибридната война – невидимият фронт на 21-ви век 

В ерата на киберсигурността хибридните конфликти разгръщат невидим арсенал, чиято цел е не по-малко разрушителна. Замисляли ли сте се как дезинформацията и кибератаките могат да бъдат по-ефективни от конвенционалните оръжия? Реални примери като парализата на естонски правителствени сайтове през 2007 г. и предполагаемият кибершпионаж срещу Lockheed Martin от Китай илюстрират зловещата реалност на тези методи. Тези случаи повдигат въпроса за истинската същност на съвременните конфликти.

Кой е кукловодът в киберпространството?

За разлика от ясните разграничения през Студената война, днес киберарената е динамична и многолика. Вече не можем автоматично да обвиним традиционните противници. Множество държавни и неправителствени актьори имат свои интереси в тази невидима война. Възможно ли е кибератака срещу страна от Европейския съюз да не е дело на Русия или Китай? Анализът показва, че по-малките държави, с ограничен финансов и кадрови ресурс в киберсигурността, често се оказват по-уязвими мишени.

Социалните медии – арена на манипулация

Как се превърнаха платформите, създадени за свързване, в потенциално оръжие за дезинформация? Премахването на механизми за проверка на факти и алгоритмичната селекция на съдържание пораждат сериозни опасения. Възможно ли е собствениците на тези платформи да упражняват контрол върху общественото мнение в полза на конкретни политически или финансови интереси? А ролята на платените ботове и фалшивите профили в манипулирането на обществените нагласи е все по-актуална тема за размисъл.

Политическо инженерство в дигиталната ера

Могат ли изборните резултати да бъдат повлияни без физическа намеса? От традиционни методи за манипулация до кибератаки срещу електронни системи за гласуване и аналитични агенции – новите технологии предлагат невиждани досега възможности за политическо влияние. Какъв е рискът добре финансирани хакерски групи да компрометират демократичния процес?

Зад стената на кибершпионажа

Представете си свят, в който специализирани агенции имат неограничен достъп до вашите устройства. Техники за проследяване, инсталиране на зловреден софтуер чрез обикновени USB устройства и методи за дистанционно „четене“ на екрани звучат като сценарий от научнофантастичен филм, но са реалност. Доколко ефективна е защитата чрез криптиране в този контекст?

Големите технологични компании – неволни участници или активни съучастници?

Случаи като Cambridge Analytica повдигат въпроса за отговорността на гигантите в технологичния сектор. Как лични данни, събирани ежедневно, могат да бъдат използвани за политически цели и таргетирани пропагандни кампании? Опасенията относно достъпа на чужди правителства до тази огромна база данни са напълно основателни.

VIP персони под прицел

Кои са високопоставените цели в кибервойната и какви са усъвършенстваните методи за тяхното компрометиране? Възможно ли е стандартен телефонен разговор да бъде лесно подслушван, а телефонът ви да бъде хакнат с един клик? Анализът показва, че за VIP целите се използват най-скъпите и сложни експлойти, достъпни основно за държавно спонсорирани структури.

Масово наблюдение под повърхността

Представете си подводници, които се прикачват към подводни комуникационни кабели, за да прихващат данни. Възможно ли е да се осъществява масово подслушване на комуникации по този начин? Технологиите за пасивно прихващане и филтриране на данни вече не са научна фантастика.

Deepfake и AI – новите лица на дезинформацията

В ерата на изкуствения интелект стана по-лесно от всякога да бъде създадено убедително фалшиво видео или аудио съобщение, имитиращо реални хора. Експертни демонстрации показват тревожна лекота, с която може да бъде манипулирана информацията. А използването на AI генерирани лица за фалшиви профили създава нови предизвикателства пред сигурността и доверието онлайн.

Кибер Армагедон – отвъд екрана

Въпреки че пълномащабна кибератака, водеща до едновременен срив на всички системи, може да изглежда като сценарий от филм, потенциалните последици от сериозни кибератаки върху критичната инфраструктура са реални и плашещи. Уязвимости в енергийните мрежи, транспортните системи и дори неочаквани сектори като сметосъбирането могат да имат катастрофални последици. Ограниченията върху продукти на компании като Huawei илюстрират опасенията относно потенциални „задни вратички“ в хардуера и софтуера.

Очевидно е, че вече не е достатъчно да се защитаваме само от физически врагове. В ерата на информацията най-голямата ни сила е знанието. Слушайте епизода и направете първи стъпки към опознаването на невидимия фронт, на който всички сме участници.