„Нека изчакаме“: За държавата е рано да се говори за поскъпване на горивата

Рано е да се говори какъв ще е ефектът от затварянето на Ормузкия проток върху цената на горивата в България. Това посочи Владислав Иванов, председател на Координационния център към Механизма за еврото, по време на днешния брифинг за въвеждането на еврото в страната. Той отговори на журналистически въпрос относно отражението върху цените на горивата, като посочи, че към момента се наблюдава скок между 5 и 15 евроцента по бензиностанциите.

Той обаче призова за търпение.

Нека изчакаме процесите, рано е да се говори“, обобщи Иванов.

Тази сутрин цената на суровия петрол достигна за кратко 120 долара за барел – нива, последно отчитани през 2022 г. Справка на Economic.bg в сайта за сравнение на цени bg.fuelo.net показа, че само за седмица средната цена на бензина А95 се е покачила от 1.26 евро за литър миналия понеделник до 1.33 евро за литър днес. При дизела скокът е по-осезателен – от 1.29 до 1.43 евро за литър.

В същото време данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че инфлацията в България се забавя. Според флаш оценките на НСИ, изведени от неговия председател доц. Атанас Атанасов, годишното покачване за февруари е 3.3%. Последният път, когато показателят бе на това ниво, бе през февруари 2024 г. Месечното покачване на цените пък е било 0.3%. За сравнение, данните за януари показаха годишна инфлация от 3.5% и месечна от 0.6%.

Инфлацията се успокоява през последните месеци“, отбеляза Атанасов.

По думите му, обичайно отклонението между флаш и окончателните данни е в порядъка на 0.1 процентни пункта. „Тоест това е много точна оценка за инфлацията“, каза той.

Важно е да се отбележи обаче, че според икономисти полученият резултат (бел. ред. – за инфлацията) се дължи на базов статистически ефект. Т.е. ако се погледнат данните за началото на 2025 г., ще видим, че тогава инфлацията е била по-висока – 4% на годишна база през февруари.

Какво поскъпва най-много

Както и през януари, услугите се оказват основния двигател на поскъпването. По-конкретно, значително поскъпване е отчетено в групите:

• „Развлечение, спорт и култура“ – 15.3% (в тази група попадат пакетните почивки в страна, фитнес, уроци по танци, градински продукти, растения и цветя;
• „Ресторанти и хотели“ – 9.1% ръст;
• „Образователни услуги“ – 8.6% ръст (тук се включват такси за частни гимназии, университети, курсове за езици);
• „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ – 6.2%.

Намаление в цените има в групите:

• „Здравеопазване“ – 4%;
• „Информация и комуникации“ – 3% (тук се включват мобилните телефони, таблети, лаптопи и телевизори);
• „Транспорт“ – 1.9%.

Къде се класира България в еврозоната

Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва за сравнения в рамките на еврозоната, нараства в България до 2% на годишна база и с 0.1% на месечна. За сравнение, средното годишно поскъпване в еврозоната е 1.9%.

Единствено резултатът на Кипър е по-нисък, докато в Словакия и Португалия инфлацията е изравнена с тази в България.