Интервю | Усещането за по-висока инфлация покрай еврото е „статистическа илюзия“

Г-н Станчев, Вие сте ръководител на екипа и редактор на проучването „Общополезни подобрения в системата за ваучери за храна в България“, което бе представено на събитие в София. Кой е основният проблем, който произтича от това, че размерът на ваучерите не е увеличаван от 2022 г. насам и стоим със същата квота за ваучери от 2024 г. насам?

Основният проблем е, че стойността на лимита на ваучерите, измерен като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) или продажбите, които са регистрирани и нерегистрирани, намалява. А с това намаляват и стимулите за доброволно плащане на данъци и съответно може да има допълнителни негативни ефекти.

Няма как да не отворим и темата за парите на държавата. Служебният кабинет внесе повторно удължаване на бюджета за 2025 г. до приемането на новия. Все по-актуален става въпросът: докога можем да работим със стар бюджет? Какви предизвикателства възникват от това?

Де факто, голям проблем няма, защото в този вариант се запазват старите ограничения за разходите. Онова, което е проблем, е, че не могат да се направят по-добри политики. Например, увеличението с 5% на заплатите в бюджетната, не само държавната, администрация е в крайна сметка два и половина пъти над производителността, ако се вземе вероятното увеличение на производителността с около 2%.

Другото нещо, което не може да се направи с тези удължаващи бюджетни закони, е да се индивидуализира социалната политика. Т.е. ако има държавни помощи или увеличение на определени плащания, те да бъдат наистина индексация за онези, които по някакъв начин страдат от икономическата ситуация или нещо подобно. Но това, специално социалните разходи и раздаването на пари, „на калпак“, не е най-рационалното. И редица други неща не могат да се коригират.

Но това е основното – не може да се рационализира бюджетът, не може да се махнат стари неефективности, които са съществували преди.

Като говорим за такива нерационални решения, стана мантра постоянно да говорим за 3% дефицит. Все едно като го достигнем и сме вързали бюджета. Според Вас, може ли в близко бъдеще отново да се върнем към правенето на политики с балансиран бюджет?

Бюджетът беше балансиран от 1998 до 2008 г. и от 2011 до 2019 г. Между 2012 и 2020 г. пък действа правилото за 2% дефицит, заложено в Закона за публичните финанси. То беше разумно и е по-добро правило, отколкото 3-те процента ограничение в Европейския съюз и еврозоната. Най-доброто обаче е бюджетът да бъде ефективен, или реално балансиран.

Правилото за 2-та процента дефицит беше приложено в Закона за бюджета за 2012 г. и то действаше до изборите през 2021 г. След това, по неизвестни причини, се прие за нещо добро да има 3% дефицит, като дори се приема за успех.

Но по замисъла на Закона за публичните финанси 3% дефицит е изключение, а дори и 2%. Т.е. нормата имаше за цел в средносрочен период да поддържа наистина балансиран бюджет и то доказано с макроикономическата прогноза. Но в периода ноември – декември 2020 г. правилото беше, така да се каже, леко „премахнато“.

Освен бюджета, едно друго голямо предизвикателство и голяма тема е еврозоната и контролът на цените, т.е. овладяване на неоправданото поскъпване, както му казват регулаторите. Как се справят регулаторите?

Само вижте как звучи абревиатурата НОПЦ (Необосновано повишаване на цените), заложена в Закона за въвеждане на еврото – толкова е глупаво това понятие, колкото звучи самата абревиатура.

Онова, което се случи още с обявяването на проектозакона за въвеждане на еврото и специално тази разпоредба (бел. ред. – за глобите), е, че послужи като покана към всички, които продават, да се опитат да вдигнат цените на всичко, което могат.

Всички обяснения, че това било заради еврото и така нататък, са пълна глупост. Всичко, което се случва е не защото хората са лоши, а защото въвеждаш страх и трепет в цялата система. А проверките, дори да има достатъчно административен капацитет, не могат да се приложат от деня на обявяването до следващия ден.

От деня на обявяването на Законопроекта за въвеждането на еврото до приемането и прилагането му, и в частност разпоредбата с глобите, беше ясно, че всички търговци ще се опитат да направят каквото могат, докато все още няма санкции. И когато бяха въведени ефективно санкциите, даже биха могли да намалят цените.

Всъщност в момента, когато пътувате из страната, бихте могли да видите реклами за намалени цени на стоки, дори до 50%, защото преди това е имало увеличение.

А на всичкото отгоре няма и капацитет. Има 142 000 магазина в България, а само 3000 проверяващи, които могат да отидат да направят някаква проверка.

А дори и да отидат на проверка в обект, остава възможността продавача и на проверяващия да си сключат частна сделка за възнаграждение.

Данните на европейската статистическа служба Евростат показаха, че инфлацията в България през януари е била по-ниска спрямо последните месеци на годината, но усещането сред хората е друго. На какво се дължи това разминаване между данните и това, което хората усещат?

Има т. нар. „статистически илюзии“. Тези статистики и илюзии произтичат от простия факт, че едно е онова, което аз и вие виждаме като разход, друго е онова, което се отчита и трето – онова, което се взема предвид.

В България методиката е малко по-различна, тя донякъде подхожда на икономика с относително по-ниски доходи. Ценовата динамика се отразява от българската методика по-скоро в съответствие с илюзиите на хората в страната, отколкото, да речем, методиката на еврозоната и на Европейския съюз.

Тоест в България имаме по-голям дял на стоките за непосредствено потребление поради простата причина, че разходите за храна, напитки и т.н. са по-големи в домакинските бюджети.

Другото, което е в основата на обществените впечатления, е, че имаме ефекта на ехото – имаме 6 – 7 партии в парламента, които непрекъснато обясняват, че България е най-бедната страна, доходите намаляват, а разходите се увеличават. А това не е съвсем така, единствените разходи, които се увеличават, са данъците.

Другите разходи – за храна и всичко останало – си остават относително постоянни и с относително нисък дял в сравнение с предишни години, спрямо общото равнище на доходите.

Но основното е, на първо място, че това, което ние виждаме, не е всичко. И второто е, че до голяма степен хората виждат това, което им казват. Това е ефектът на Гьобелс, който е доста добре познат в социологията – когато една глупост се повтори много пъти, всички започват да мислят, че е вярно.

Може ли в следващите месеци инфлацията да се ускори и ако да, според Вас, кой ще е основният фактор за това?

Зависи как се разбира инфлацията – когато се разбира само като увеличение на цените – това не е точно инфлация, а по-скоро нещо временно, което се вижда по борсовата статистика. Това са някакви временни, сезонни или технологични изменения на цените.

Тоест, ако изведнъж, хипотетично, в двигателите с вътрешно горене започне да се използва вода, вместо петролни продукти, тогава водата ще поскъпне поради промяната в технологията.

Но така или иначе онова, което ще се случи в обозримо бъдеще, е, че световната ценова динамика ще бъде засегната от регулирането на цените в Европейския съюз. Това са предимно неща, свързани с два регламента по линия на Зелената сделка (Регламентът на ЕС за продукти, несвързани с обезлесяване (EUDR) и т. нар. CBAM (Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите). Т.е. в първия случай се увеличават наказанията за внос на определени стоки, а във втория – данъците.

Третият фактор, който ще влияе, като засега той няма съществени ефекти, но може да има негативни последици, е следващият рунд на въвеждане на мита от САЩ.

Четвъртият фактор ще бъде неосъществяването на определени планове за намаляване на цените и увеличаване на качеството на определени стоки и това е отлагането на търговското споразумение с Меркосур.

Според Вас, изконсумирахме ли ефекта от присъединяването към еврозоната върху инвестициите, ръста на икономиката и пр., или тепърва ще го видим?

Не е много рационално да се смята, че еврозоната е основният фактор при инвестициите. Онова, което е фактор, е намаляването на валутните разходи, т.е. по превалутиране, известна лекота при сделките – както при обикновена покупко-продажба, така и при капиталовите сделки, т.е. на фондовите борси.

Вероятно ще има облекчаване и обвързване на Българската фондова борса с другите регионални борси.

В общи линии, инвестициите зависят от сигурността на правната система и на върховенството на закона. И това е много по-важно за инвестициите, защото винаги съществува подозрение за нестабилност на правната система и на договорите – хората, които правят инвестиции глобално, гледат тези неща и когато сравнят, да речем, показателите при върховенство на правото, виждат, че от 2013 г. насам България се смъква до равнището на Зимбабве, а освен това в Зимбабве има подобрение, а у нас няма.

Понеже споменахме инвестициите – миналата година те отчитат двуцифрен ръст. Може ли това да се превърне в тренд и ако да, как? Според някои икономисти може скоро да видим подобрение при германската икономика и това да повлияе.

Не. В година на превалутиране, смяна на сметки и обвързване на капиталови пазари и т.н. може да има положителен ефект само когато целият европейски пазар и неговите партньори, има 87 търговски споразумения, функционират нормално.

Когато не функционират нормално, тогава инвестицията се превръща зависима от пазара в дадената юрисдикция.

В случая на България икономиката си има някакъв потенциал. В периода 2004 – 2008 г. България беше на първо място по дял на чуждестранните инвестиции в икономиката, но все пак има някакъв потенциал и той не може да бъде безкраен.

Плюс това има конкуренция – в момента е по-изгодно да инвестирате навсякъде другаде на Балканите, отколкото в България.

Румъния ще направи подобрения на данъчното законодателство от средата на годината и там ще стане по-изгодно да се инвестира.

Тоест има конкуренция между различни юрисдикции и България не е най-конкурентната. Вече дори не може да говорим, че сме дестинация с ниски разходи за труд, а и всъщност общите данъчни плащания никога не са били кой знае колко ниски.