Спор в ЕС бави новите правила за обновяване на електропреносните мрежи
Предложението на Брюксел за „мълчаливо съгласие“ при издаването на разрешителни предизвика остра съпротива сред държавите членки
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Мълчаливото одобрение на разрешителни за нови енергийни проекти се очертава като един от най-политически взривоопасните въпроси в преговорите на ЕС за обновяване на остаряващите електропреносни мрежи, показва документ, с който Euronews се е запознала.
Съгласно предложенията в новия European Grids Package на ЕС, определени етапи от процедурите за издаване на разрешителни за енергийна инфраструктура, предназначена да модернизира електропреносната мрежа на блока, могат автоматично да продължават, ако националните власти не реагират в определените срокове.
Идеята за „мълчаливо съгласие“ по такива проекти тревожи европейските столици, които се опасяват, че Брюксел тихомълком се опитва да прехвърли правомощия от националните власти към европейските институции.
Законодателните текстове в рамките на Grids Package въвеждат система за мълчаливо одобрение на междинни етапи от процедурите по издаване на разрешителни и административни решения. Държавите членки изразиха опасения относно този подход и посочиха, че може да е необходима по-голяма гъвкавост“, се казва в официалния документ.
Европейската комисия твърди, че предложените правила за ускоряване на проектите за електропреносни мрежи и възобновяема енергия целят да балансират между опазването на околната среда и неотложните климатични и енергийни цели.
В предложението си, представено през декември, Европейската комисия посочва, че проектите за електропреносна инфраструктура могат да получат презумпция за „надделяващ обществен интерес“, което означава, че по подразбиране се приема, че носят значителни обществени ползи, освен ако не бъде доказано обратното.
Мярката е замислена като решение на едно от най-големите препятствия пред постигането на климатична неутралност в ЕС до 2050 г. – проекти, блокирани с години в административен вакуум.
Оценката на въздействието на Комисията, публикувана през декември заедно със законодателното предложение, показва, че електроенергийните проекти отнемат около 3.5 – 7.5 години за разпределителните мрежи и 7 – 10 години за преносните мрежи, като бавните разрешителни процедури са определени като основна причина за забавянията и стоят зад повече от половината от тях.
Според предложението, ако националните власти не предприемат действия в рамките на две или три години – в зависимост от сложността на проекта – междинните разрешителни или действия по процедурата автоматично ще се считат за одобрени.
Лидерите на ЕС подчертават значението на модернизирането на електропреносната мрежа на блока като условие за постигане на климатичните цели. Те твърдят, че ЕС няма как да електрифицира икономиката си, да се откаже от изкопаемите горива или да остане индустриално конкурентоспособен без изграждане и обновяване на мрежовата инфраструктура с безпрецедентна скорост.
Секторът на възобновяемата енергия също е засегнат, като вятърни паркове чакат с години за присъединяване към мрежата. Междусистемните връзки между държавите остават блокирани в процедурите по разрешаване, а националните администрации често действат твърде бавно, за да отговорят на климатичните цели на ЕС.
Прехвърляне на власт?
В европейските столици все повече правителства възприемат предложението не като административно облекчаване, а като тихо прехвърляне на власт от националните власти към Брюксел.
По време на закрити преговори държавите от ЕС предупредиха, че автоматичните процедурни одобрения могат да създадат правна несигурност, да отслабят екологичния контрол и да подкопаят националните административни системи.
Няколко държави поискаха „повече гъвкавост“ при формулирането на правилата за мълчаливо одобрение, според компромисни документи, разпространени от кипърското председателство на ЕС, включително възможността мълчаливото съгласие да не бъде задължително.
Докато държави като Дания, Нидерландия, Полша и Словения смятат предложението на Комисията за разумно, Франция и Германия се противопоставят на идеята за задължително мълчаливо одобрение на разрешителни и административни решения, свързани с нови енергийни проекти, посочва европейски служител.
Други държави членки настояват всяка страна сама да решава дали мълчаливото одобрение да бъде задължително или по избор – мярка, която кипърското председателство вероятно ще подкрепи.
Комисията иска това да бъде задължително за всичко, докато председателството предложи да важи само за окончателното решение по проектите, търсещи разрешителни“, каза втори европейски дипломат пред Euronews.
Спорът се превърна в една от основните политически разделителни линии в преговорите по т.нар. Grids Package на ЕС. В много държави членки решенията за разрешителни засягат политически чувствителни теми – права върху земята, местна съпротива, екологични съдебни дела и регионално планиране.
Правителствата се опасяват, че вътрешнополитически ще бъдат обвинени за проекти, които изглеждат „одобрени на конвейер“ под натиск от ЕС.
Чувствителността е особено силна в държави, където планирането на земеползването се счита за основна национална компетентност, като Австрия и Германия. Паралелно преговарящите спорят и по отделни разпоредби, които биха ограничили възможността правителствата широко да определят зони, в които проектите за възобновяема енергия са забранени.
Неотложност срещу национален суверенитет
Заедно тези мерки подхраниха обвиненията на някои делегации, че Брюксел използва енергийния преход, за да разшири влиянието си в традиционно национални сфери на власт. Така кипърското председателство е поставено в опит да постигне компромис между два все по-трудно съвместими натиска – необходимостта от спешни действия и защитата на националния суверенитет.
Съветът на ЕС вече настоя за „амбициозен пакет за електропреносните мрежи“, който да засили устойчивостта на европейската инфраструктура и да ускори процедурите по разрешаване в целия блок. Европейски представители предупреждават, че без радикално ускоряване тесните места в електропреносната мрежа могат да се превърнат в една от най-големите заплахи за индустриалната конкурентоспособност и декарбонизацията на Европа.
Правителствата обаче остават решени да запазят националната свобода на действие по отношение на политически чувствителните инфраструктурни решения.
ЕС все повече се стреми към синхронизирана координация за гарантиране на енергийна сигурност и климатична неутралност. Но държавите членки продължават да не желаят да се отказват от контрола върху начина, по който тези цели се прилагат на собствена територия.
Кипърското председателство на ЕС се стреми да постигне общо споразумение на предстоящата среща на енергийните министри в Брюксел на 26 юни, което на практика ще определи позицията на Съвета преди по-интензивните преговори с Европейския парламент по-късно през годината.