БФБ отваря пазара beam за по-големи компании и повече капитал
Прагът, до който бизнесът може да набира средства през пазара с облекчени условия, се увеличава от 8 млн. на 12 млн. евро.
© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
Българските компании получават повече пространство да търсят капитал през борсата. След последните законодателни промени прагът, до който бизнесът може да набира средства през пазара beam по облекчен режим, се увеличава от 8 на 12 млн. евро. Промяната идва в момент, когато Българската фондова борса (БФБ) се опитва да даде нов тласък на пазара за растящи малки и средни фирми след видимото забавяне на новите публични предлагания през последните години.
Регулаторните промени са част от измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародвани в „Държавен вестник“ на 7 август.
При beam компаниите могат да набират капитал без одобрен от КФН проспект, ако общият размер на предлагането за период от 12 месеца остава под определен законов праг. Лимитът първоначално бе под 3 млн. евро, през 2022 г. се увеличи до под 8 млн. евро, а от 7 август 2026 г. е вече 12 млн. евро.
Тази сума не е абсолютен таван за финансиране – но ако дадена компания иска да привлече по-голям капитал, ще трябва да го направи при по-тежък регулаторен режим, включително с изискване за одобрен от КФН проспект. Именно тук е разликата между beam като облекчен пазар и основния регулиран пазар.
Това разграничение е важно, защото именно по-леката процедура е една от основните идеи зад beam – да свали част от административната и финансовата бариери, които традиционно държат по-малките компании далеч от капиталовия пазар.
Какво се случи за 5 години
Историята на beam е сравнително кратка. Пазарът получи одобрение от КФН още в края на 2018 г., но реално започва да изпълнява ролята си на канал за набиране на капитал през 2021 г. Първото IPO е на технологичната Biodit, която набира около 1 млн. лв.
Само за пет години размерът на предлагането, което може да мине по по-леката процедура, се увеличава четирикратно.
Промяната разширява и профила на потенциалните кандидати. Ако при първоначалния лимит (3 млн. евро) beam бе насочен основно към сравнително малки компании и по-скромни рундове за финансиране, сега определените 12 млн. евро вече позволяват на платформата да бъде използвана и от по-зрели предприятия с по-големи инвестиционни планове.
20 IPO-та и над 52 млн. евро
За петте години от фактическия старт на beam през пазара са преминали компании от различни сектори – от технологии и електронна търговия до енергетика, финанси и производство.
По данни на БФБ, досега са осъществени 20 успешни първични публични предлагания, а общо набраният капитал надхвърля 52 млн. евро, като в сумата влизат и последващи увеличения на капитала. В момента на beam се търгуват 19 емисии акции и седем емисии облигации.
Първата силна вълна дойде непосредствено след старта. Още през 2021 г. на пазара са регистрирани седем акционерни емисии, а през следващата година са реализирани шест IPO-та. Тогава капитализацията на акционерния сегмент достига около 330.5 млн. лв.
Развитието обаче не върви само нагоре. След първоначалния ентусиазъм потокът от нови компании се забави чувствително. През 2025 г. например няма нови IPO, облигационни или варантни емисии на beam, докато година по-рано БФБ отчита четири първични предлагания, четири облигационни и една варантна емисия.
Така 2026 г. постепенно се оформя като опит за ново ускоряване. Helios Marine набра 2.438 млн. евро и стана 20-ата компания с успешно IPO на пазара. Сред целите за привлечения капитал са разширяване на производството и научно-развойната дейност, включително нов център в Бургас.
Увеличаването на прага до 12 млн. евро е още една част от този опит, но не е единствената.
БФБ и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия вече стартираха и програма за близо 1 млн. евро, чрез която могат да бъдат покривани 90% от разходите на компаниите по подготовката и листването. Очакването е през следващите три години подкрепа да получат около 20 предприятия.
Това атакува друг проблем пред по-малкия бизнес – разходите за юристи, консултанти, счетоводители и подготовка на самото предлагане, които се правят още преди компанията да е набрала капитал.
Стъпало към голямата борса
Един от най-важните тестове за beam всъщност не е колко компании ще останат на него, а колко ще успеят да го надраснат.
Най-видимият пример досега е „Смарт Органик“. Компанията първо набра капитал през beam, а през май 2024 г. премина на регулирания пазар на БФБ. Впоследствие реализира увеличение на капитала за около 10 млн. евро, което използва за разширяване на производството и международното си развитие.
Именно подобна траектория е една от по-големите потенциални ползи от пазара – частен бизнес да направи сравнително малко първично публично предлагане, да свикне с изискванията към публичните компании, да набере допълнителен капитал и при достатъчен мащаб да премине на регулирания пазар.
Webit Investment Network показва друг възможен модел. След първоначално набраните около 3 млн. евро компанията използва beam за последващо увеличение на капитала с приблизително 6.2 млн. евро. Така пазарът може да бъде не само място за еднократно IPO, а източник на капитал в различни етапи от растежа.
Големият тест остава ликвидността
По-високият праг обаче решава само едната страна на уравнението. Той позволява на компаниите да предложат повече акции и да наберат повече средства по облекчената процедура, но не гарантира, че срещу тях ще има достатъчно инвеститори.
Именно вторичната търговия остава едно от слабите места на beam. Анализ, цитиран от Министерството на финансите, показва, че броят на сделките с акции на beam е бил еквивалентен на около 3% от сделките на регулирания пазар през 2023 г. и 6% през 2024 г. И макар посоката да е положителна, мащабът остава много малък.
Има и големи различия между отделните дружества – при някои свободно търгуваният дял от капитала е само няколко процента. Това ограничава броя на сделките и затруднява както излизането на инвеститорите от позиция, така и формирането на надеждна пазарна цена.
Затова увеличението от 8 на 12 млн. евро само по себе си трудно може да предизвика нов бум на beam. То обаче идва като част от по-широк пакет – заедно със субсидирането на разходите по листване, появата на IPO Growth (б.а. – е специален борсов инструмент, създаден да помага на българските компании да растат, а на инвеститорите – лесно да печелят от техния успех) като потенциален професионален инвеститор в нови емисии и вече натрупания опит от първите пет години на пазара.
Първата задача пред beam бе да покаже, че български малки и средни компании изобщо могат да използват борсата като алтернатива на банковото и частното финансиране. След 20 успешни IPO този тест до голяма степен е преминат.
Следващият е по-труден: повече компании да успеят не просто да наберат пари, а да превърнат публичния капитал в растеж, докато около акциите им се създаде достатъчно активна вторична търговия. Едва тогава увеличението до 12 млн. евро ще се окаже не просто по-висок законов праг, а реална стъпка към по-дълбок капиталов пазар.