IT фирмите имат много малко време за оферти към Агенцията по вписванията

Фирмите, които искат да се състезават в обществената поръчка за поддръжка на информационните системи на Агенцията по вписванията, имат изключително кратки срокове да подадат офертите си. А изискванията в заданието значително ограничават кръга фирми, които биха могли да се класират. Това каза експертът по киберсигурност Спас Иванов в ефира на БНР тази сутрин. 

В понеделник Агенцията по вписванията обяви обществена поръчка за 429 500 лева без ДДС. Сега организацията дава 98 хил. за същата дейност. Новият договор ще бъде сключен за две години, а срокът за подаване на оферти е краят на април. Дотогава има две седмици, в които влизат Великденски празници и почивни дни. 

Договорът със сегашния изпълнител „Лирекс БГ”, при чиято поддръжка се стигна до безпрецедентния срив на Търговския регистър миналото лято, изтича на 3 май. Ако се стигне до обжалвания на обществената поръчка, не е изключено договорът със сегашния изпълнител да бъде продължен за кратко.

„Бюджетирането за тези поръчки започва от предходната година. Няма как да не знаят кога изтича договорът, още по-малко да оставят такъв кратък срок за набирането му, освен ако в крайна сметка условията, които са поставени, и броят на специалистите, които те искат, не водят към конкретен изпълнител. В момента не мога да кажа със сигурност кой е той, но по всяка вероятност това ще води до определен доста ограничен кръг фирми, които биха могли да се класират”, смята Спас Иванов. 

Той обаче обръща внимание, че ограниченият кръг от фирми е логичен, „тъй като това не е работа за всяка компания, която иска да се упражнява върху система, която влияе на националната сигурност“. Според него на високите критерии за тази работа отговарят 2 до 4 компании в България.

Краткият срок все пак е законен, предвид че Агенцията по вписванията е обект от национална сигурност. В това си качество тя може да води обществени поръчки по съкратени процедури. 

Иванов коментира и проблемът с кадрите и ниското заплащане на държавните служители. Според него е безумно да се слагат тавани за заплати до 1000-1500 лв. за IT специалисти, които и без това са малко, само защото „такъв бил моралният кодекс на заплащането в страната”. 

„В крайна сметка това, което ще прави всеки един публичен орган, е да харчи колосална сума пари за подизпълнители вместо да си има свои. Другият вариант – да има една например държавна агенция за електронно управление – да има екип от такива специалисти, които да обслужват всички останали“, коментира още Иванов.