Десислава Николова 
Финанси
Износът отново издърпва икономиката от кризата
От началото на годината продажбите извън страната се увеличават с двуцифрен темп
~ 4 мин.
До 2008 г. българската икономика растеше с бързи темпове благодарение на комбинация от няколко фактора - приток на значителен чужд капитал, кредитен бум, строителен балон, двуцифрен ръст на заплатите и растящо вътрешно потребление. Водещи бяха "нетъргуемите" отрасли - чиито стоки и услуги не се изнасят - строителство, недвижими имоти, финанси, туризъм и други услуги.
С настъпването на кризата в края на 2009 г. картината се промени рязко. Балонът в строителството се спука, притокът на чужди инвестиции и кредити секна, кредитирането замря. Близо половин милион души загубиха работата си и заплатите си, домакинствата свиха харченето и започнаха да заделят все повече бели пари за черни дни.
След рецесията започна бавен и труден процес на възстановяване на икономиката. В него на износа се падна главната роля.
За разлика от предкризисния период, след 2009 г. точно отраслите, които произвеждат стоки и услуги за износ, започнаха да изтеглят икономиката от кризата. При това през трудните 2010 и 2011 г. износът нарастваше годишно с над 30%. И през 2012-2013 г. експортът продължи да расте, макар и с по-умерени темпове. Единственото изключение беше през 2014 г. - заради редица неблагоприятни външни фактори - войната в Украйна, руското ембарго, забавянето на китайската икономика...
През първите месеци на 2015 г. икономиката отново се завърна към експортно ориентирания модел на растеж от предходните години. За първите четири месеца на годината износът е нараснал с 12.8%. Продажбите извън страната се увеличават с двуцифрен темп - както към останалите страни от ЕС, така и за останалия свят.
И преди кризата, и след това износът преживява интересни метаморфози като структура. И промените са радващи. Ето какво се случи в последните 15-ина години: делът на стоките с висока добавена стойност расте сериозно; инвестиционните стоки (чиято добавена стойност традиционно е най-висока) - машини, съоръжения, транспортни средства и части за тях, електрически машини, постепенно увеличават дела си от 11% през 2000 до 20% през 2014 г.
Забележителен е четирикратният ръст в дела на т.нар. транспортни средства и части за тях между 2000 и 2014 г. Макар че техният дял e около 2%, производството и продажбите в чужбина на различни части и аксесоари за коли последните години бележат истински бум. Български доставчици, включително и дъщерни компании на чужди инвеститори в страната, все по-активно участват в международни вериги на автомобилостроенето като доставчици на световни производители. Това е и един от отраслите с най-сериозно създаване на работни места през миналата година.
В същото време непреработените храни увеличават значително своя дял - от 3% през 2000 до 8% през 2014 г. Тук основен принос има бюджетът на ЕС - Общата селскостопанска политика и по-конкретно директните плащания на площ, които доведоха до бум на производството на зърнени и технически култури - за сметка обаче на зеленчуците, плодовете и на животновъдството. В резултат износът на зърно, слънчоглед и други технически култури също нарасна.
Черните метали губят 2/3 от своята "територия" в износа след закриването на основни предприятия в сектора - "смъртта" на "Кремиковци" определено се усети.
Делът на потребителските стоки в износа и особено на дрехите и обувките също намалява значително. Тези отрасли и техните продажби извън страната пострадаха тежко от кризата през 2009 г. Освен това се наблюдава преориентиране на големи чужди производители на облекла и обувки от България към страни с по-ниски разходи за труд в търсене на икономии.
Факт е, че суровините и материалите продължават да доминират в стоковия износ. Добрата новина е, че делът им, макар и много бавно, им се свива и докато през 2000 г. е бил 44%, сега е около 41 на сто. В рамките на тази група тенденциите не са еднопосочни. Свиват се експортните позиции на черните метали, както и на текстила, торовете, химическите продукти, тютюна и цимента. Но пък суровините за хранително-вкусовата промишленост увеличават своята тежест.
Като цяло износът на България остава основен мотор на българската икономика в следкризисния период. В същото време той претърпя видим процес на преструктуриране от гледна точка на основните стоки, които страната продава на външните пазари. Докато суровините и материалите остават основно перо в износа, добрата новина е, че се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на дела на стоките с висока добавена стойност - машини (включително и електрически), уреди и апарати, транспортни средства и части за тях, резервни части и оборудване. Увеличаването на техния дял и добрият ръст на износа в последните години са безспорни сигнали за високата конкурентоспособност на част от българските производства на чуждите пазари.
Често срещаните твърдения, че България изнася само стоки с ниска добавена стойност и не може да се състезава с добрите, се оказват мит, който все по-убедително се отхвърля от фактите.
2015 г. се развива добре за българските износители, като продажбите за страни извън ЕС дори нарастват малко по-бързо - 13.8%. Експортът за Русия продължава да се свива - с около 31% на годишна база, но в същото време износът за основни съседни пазари като Турция и Сърбия расте бързо и успява да компенсира свитите продажби на руския пазар заради продължаващото ембарго за някои стоки. Износът за Турция, която е основен пазар за български стоки извън ЕС, расте с 22% за първите четири месеца на 2015 г., а износът за Сърбия се увеличава с цели 38%. Едно от възможните обяснения е преориентиране на част от износа от Русия към тези пазари, или пък използването им като "трамплин" за руския пазар. Т.е. стоките (храните) формално се изнасят от България към Сърбия и Турция, за които руското ембарго не важи, а там се преетикетират и се реекспортират към Русия, вече като износ не от България, а от тези две страни. Неофициална информация подкрепя втората версия.
С настъпването на кризата в края на 2009 г. картината се промени рязко. Балонът в строителството се спука, притокът на чужди инвестиции и кредити секна, кредитирането замря. Близо половин милион души загубиха работата си и заплатите си, домакинствата свиха харченето и започнаха да заделят все повече бели пари за черни дни.
След рецесията започна бавен и труден процес на възстановяване на икономиката. В него на износа се падна главната роля.
За разлика от предкризисния период, след 2009 г. точно отраслите, които произвеждат стоки и услуги за износ, започнаха да изтеглят икономиката от кризата. При това през трудните 2010 и 2011 г. износът нарастваше годишно с над 30%. И през 2012-2013 г. експортът продължи да расте, макар и с по-умерени темпове. Единственото изключение беше през 2014 г. - заради редица неблагоприятни външни фактори - войната в Украйна, руското ембарго, забавянето на китайската икономика...
През първите месеци на 2015 г. икономиката отново се завърна към експортно ориентирания модел на растеж от предходните години. За първите четири месеца на годината износът е нараснал с 12.8%. Продажбите извън страната се увеличават с двуцифрен темп - както към останалите страни от ЕС, така и за останалия свят.
И преди кризата, и след това износът преживява интересни метаморфози като структура. И промените са радващи. Ето какво се случи в последните 15-ина години: делът на стоките с висока добавена стойност расте сериозно; инвестиционните стоки (чиято добавена стойност традиционно е най-висока) - машини, съоръжения, транспортни средства и части за тях, електрически машини, постепенно увеличават дела си от 11% през 2000 до 20% през 2014 г.
Забележителен е четирикратният ръст в дела на т.нар. транспортни средства и части за тях между 2000 и 2014 г. Макар че техният дял e около 2%, производството и продажбите в чужбина на различни части и аксесоари за коли последните години бележат истински бум. Български доставчици, включително и дъщерни компании на чужди инвеститори в страната, все по-активно участват в международни вериги на автомобилостроенето като доставчици на световни производители. Това е и един от отраслите с най-сериозно създаване на работни места през миналата година.
В същото време непреработените храни увеличават значително своя дял - от 3% през 2000 до 8% през 2014 г. Тук основен принос има бюджетът на ЕС - Общата селскостопанска политика и по-конкретно директните плащания на площ, които доведоха до бум на производството на зърнени и технически култури - за сметка обаче на зеленчуците, плодовете и на животновъдството. В резултат износът на зърно, слънчоглед и други технически култури също нарасна.
Черните метали губят 2/3 от своята "територия" в износа след закриването на основни предприятия в сектора - "смъртта" на "Кремиковци" определено се усети.
Делът на потребителските стоки в износа и особено на дрехите и обувките също намалява значително. Тези отрасли и техните продажби извън страната пострадаха тежко от кризата през 2009 г. Освен това се наблюдава преориентиране на големи чужди производители на облекла и обувки от България към страни с по-ниски разходи за труд в търсене на икономии.
Факт е, че суровините и материалите продължават да доминират в стоковия износ. Добрата новина е, че делът им, макар и много бавно, им се свива и докато през 2000 г. е бил 44%, сега е около 41 на сто. В рамките на тази група тенденциите не са еднопосочни. Свиват се експортните позиции на черните метали, както и на текстила, торовете, химическите продукти, тютюна и цимента. Но пък суровините за хранително-вкусовата промишленост увеличават своята тежест.
Като цяло износът на България остава основен мотор на българската икономика в следкризисния период. В същото време той претърпя видим процес на преструктуриране от гледна точка на основните стоки, които страната продава на външните пазари. Докато суровините и материалите остават основно перо в износа, добрата новина е, че се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на дела на стоките с висока добавена стойност - машини (включително и електрически), уреди и апарати, транспортни средства и части за тях, резервни части и оборудване. Увеличаването на техния дял и добрият ръст на износа в последните години са безспорни сигнали за високата конкурентоспособност на част от българските производства на чуждите пазари.
Често срещаните твърдения, че България изнася само стоки с ниска добавена стойност и не може да се състезава с добрите, се оказват мит, който все по-убедително се отхвърля от фактите.
2015 г. се развива добре за българските износители, като продажбите за страни извън ЕС дори нарастват малко по-бързо - 13.8%. Експортът за Русия продължава да се свива - с около 31% на годишна база, но в същото време износът за основни съседни пазари като Турция и Сърбия расте бързо и успява да компенсира свитите продажби на руския пазар заради продължаващото ембарго за някои стоки. Износът за Турция, която е основен пазар за български стоки извън ЕС, расте с 22% за първите четири месеца на 2015 г., а износът за Сърбия се увеличава с цели 38%. Едно от възможните обяснения е преориентиране на част от износа от Русия към тези пазари, или пък използването им като "трамплин" за руския пазар. Т.е. стоките (храните) формално се изнасят от България към Сърбия и Турция, за които руското ембарго не важи, а там се преетикетират и се реекспортират към Русия, вече като износ не от България, а от тези две страни. Неофициална информация подкрепя втората версия.
Източник: Институт за пазарна икономика
