Как интерконекторът с Гърция промени газовата карта на Източна Европа?

Един от най-важните дни в енергийната история на България e 1 октомври 2022 г. – началото на търговската експлоатация на интерконектора между България и Гърция (IGB). А важността му идва от това, че страната започна за първи път да получава неруски газ. И тъй като Русия едностранно прекрати доставките за България, IGB стана още по-важен.

Подкрепа от ЕС

Общата стойност на проекта е 253 млн. евро, част от които са осигурени от акционерите – Български енергиен холдинг (БЕХ) и гръцката IGI Poseidon. Но реализацията на IGB до голяма степен е възможна благодарение на европейските средства. 45 милиона евро са предоставени по Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), 39 милиона евро са отпуснати по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК 2014-2020), а 109.9 милиона евро са предоставени под формата на заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и вноската по този заем се изплаща регулярно от ICGB.

Проектът е реализиран с активна подкрепа от Европейската комисия, а посочените европейски средства са ключови за реализацията на IGB.

Общата посока за изграждане на нови, модерни инфраструктурни проекти в сектор енергетика гарантира развитието на една по-сигурна, свързана и независима Европа", казва изпълнителният директор на ICGB Теодора Георгиева пред Economic.bg.

IGB беше припознат и като част от списъка на проекти от общ интерес (ПОИ) като ключова трансгранична енергийна инфраструктура, която свързва енергийните системи на държавите членки. Това изигра ключова роля в осигуряването на необходимото финансиране за изграждане на интерконектора, както и при придвижване на регулаторни процеси и процедури за навременното въвеждане в експлоатация.

Енергиен мост

Газопроводът е с обща дължина 182 км и свързва гръцката газопреносна мрежа и Трансадриатическия газопровод (TAP) в близост до град Комотини с българската газопреносна мрежа при град Стара Загора. Посредством връзката с ТАР, IGB става реална част от Южния газов коридор, и осигурява на страната достъп до азерски природен газ, както и до нови, разнообразни източници.

IGB е първата инфраструктура, която позволи внос на различен от руския газ – осигурявайки нов маршрут за внос на доставки от диверсифицирани източници. Проектът позиционира България по изцяло нов начин на енергийната карта на региона.

Пускането в експлоатация на газовата връзка се случва в момент, в който предстоящата зима беше много несигурна заради спрените руски доставки.

Този ​​тръбопровод променя ситуацията с енергийната сигурност на Европа. Този проект означава свобода“, казва при откриването му председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Газопроводът е в стратегическа близост до терминала за втечнен природен газ в Александруполис – очаква се през 2024 г. този проект да бъде въведен в експлоатация, а "Булгартраснгаз" вече е акционер там. Благодарение на синергията между двете съоръжения, IGB може да служи като инфраструктура за пренос на регазифицираните количества от терминала и към съседни на България страни.

ICGB вече предлага резервиране на капацитет в точката си на свързване с гръцкия преносен оператор, което ще позволи пренос на LNG още с въвеждането на терминала в експлоатация. На този етап се наблюдава сериозен пазарен интерес към тази възможност, което допълнително ще подсигури енергийната независимост на България и по-широкия регион.

Това се потвърждава и от инициираната от ICGB процедура за добавен капацитет с цел оценка на пазарния интерес, който би обосновал инвестиция за надграждане на капацитета на газопровода. В момента IGB оперира с капацитет от 3 млрд. куб. м/г., но по проект има техническата възможност да достигне 5 млрд. куб. м/г. Фактът, че вече се работи активно в тази посока, само година след въвеждането на интерконектора в експлоатация, е сериозно доказателство за ефекта на IGB върху пазара.

Необвързващата фаза на процедурата вече приключи и индикациите за интерес са по-сериозни дори от прогнозите на ICGB. Екипът на преносния оператор продължава работа по подготовка на следващите изискуеми стъпки, в синхрон с преносните оператори на съседните държави. По план обвързващата фаза се очаква през лятото на 2024 г. – тогава ще стане ясно колко търговци поемат обвързващ ангажимент да резервират количества, на кои точки и за какъв срок.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.