Когато софтуерът облече униформа: Евтините дронове пенсионират скъпото оръжие на Европа

От години Европа активно укрепва и модернизира въоръжените си сили в отговор на руската инвазия в Украйна. Днес инвестициите все по-осезаемо се концентрират около една конкретна технология, определяна като ключова за бъдещата сигурност на континента – дроновете.

Поредица от ключови решения през последните седмици показва колко бързо се ускорява тази трансформация:

• НАТО представи нова мащабна инициатива за безпилотни апарати.
• Великобритания задели милиарди паунди за дронове и системи за противодействието им.
• Германия предприе стъпки за закупуването на 50 000 дрона за Украйна.
• Пазарната оценка на европейския стартъп за отбранителни технологии Helsing достигна внушителните 18 млрд. долара.

Тези събития отразяват фундаментална промяна във военното планиране. Безпилотните и автономните системи вече не са просто нишови инструменти на терен, а се превръщат в гръбнака на съвременната война. Тази тенденция отваря огромни възможности не само за производителите на летателни апарати, но и за компаниите, разработващи изкуствен интелект (AI), специализиран софтуер, системи за електронна борба (РЕБ) и защитени комуникации.

Бъдещата отбрана се насочва към многослойно бойно поле. Един танк, например, вече няма просто да стреля със снаряди – той ще изстрелва дронове, ще получава данни за целите в реално време от сателити и безпилотни апарати, ще споделя информация по цялото бойно поле и ще действа като част от мрежово интегрирана бойна сила“, обяснява пред CNBC Лоредана Мухареми, анализатор в Morningstar.

Опитът от фронта в Украйна, както и масовото използване на евтини ирански дронове „Шахед“ в Близкия изток, доказаха жизненоважното значение на достъпните, оборудвани с AI дронове. Те могат ефективно да събират разузнавателни данни, да разширяват обхвата на конвенционалните оръжия и все по-често да изпълняват мисии напълно автономно.

Как дроновете променят съвременната война?

Тези уроци от реалните бойни действия вече диктуват решенията за военни доставки в цяла Европа.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Алиансът трябва да стане „напълно подготвен за ерата на дроновете“. Той обяви нова инициатива, в рамките на която съюзниците ще инвестират над 40 милиарда долара в технологии за борба с безпилотни апарати през следващите пет години. По думите на Рюте дроновете са „променили из основи“ характера на съвременните конфликти и са се превърнали в „решаващ фактор“ на бойното поле, като войната в Украйна е най-яркото доказателство за това.

Обединеното кралство също инвестира мащабно в автономни системи. Според правителствения План за инвестиции в отбраната, публикуван в края на юни, Лондон заделя 5 млрд. паунди (6,7 млрд. долара) за специална програма за „трансформация на безпилотните сили“, чиято цел е цялостна модернизация на британската армия.

Междувременно Германия разширява подкрепата си за Киев. Германската компания за отбранителен софтуер Auterion и украинският производител на дронове Skyfall обявиха сделка за 90 милиона евро за доставката на 50 000 дрона, оборудвани с операционната система на Auterion. Източник на CNBC потвърди, че зад финансирането на поръчката стои именно Берлин.

Това е първият конфликт, който се води в мащаби, при които дроновете са достатъчно разпространени, за да играят стратегическа роля“, коментира главният изпълнителен директор на Auterion Лоренц Майер.

Според Майер софтуерът вече е водещият фактор на бойното поле. Операционната система на Auterion позволява на дроновете да поразяват цели дори при силно електронно заглушаване. „Това им позволява да се насочат към целта въпреки вражеските средства за радиоелектронна борба. Преди, при загуба на видеосигнал, дронът просто пропускаше целта“, обяснява той.

Технологията помага и при атаки извън пряката видимост (под радиохоризонта) – например когато апаратът се спуска в низина или долина. Компанията планира да внедри и софтуер, който да позволява на един оператор да контролира координирани рояци от дронове, вместо да управлява всеки апарат поотделно.

Въпреки че последната голяма поръчка е за Украйна, Майер посочва, че интерес към технологията вече проявяват редица европейски армии, включително тези на Германия, Норвегия, Великобритания и Франция. Евтините дронове все по-често се комбинират с високотехнологични оръжия, за да повишат ефективността им чрез разсейване или претоварване на противниковата противовъздушна отбрана (ПВО).

Отвъд хардуера: Къде отиват инвестициите?

Според Мухареми масовото навлизане на автономни системи стимулира и сериозно търсене на технологии за координация в реално време. Това включва защитени комуникационни канали, софтуер за управление на бойни действия, изкуствен интелект, спътниково разузнавателни данни, сензори и системи за електронна борба.

В резултат на това компаниите с утвърдени хардуерни платформи и сериозен опит в автономните системи, ПВО, сензорите, софтуера и космическите технологии ще привлекат най-голям дял от бъдещите бюджети за отбрана“, посочва тя.

Този скок се случва на фона на сериозен ръст на разходите за отбрана в Европа, които са се удвоили от 2019 г. насам. Според прогнози на McKinsey, ако страните се стремят към целта на НАТО за 3.5% от БВП до 2035 г., тези разходи могат да достигнат 800 млрд. евро още до 2030 г. (около 2.9% от БВП).

Инвестициите от фондове за рисков капитал в отбранителния сектор също отчитат бурен ръст от двете страни на Атлантика. По данни на McKinsey обемът на сделките се е удвоил на годишна база, а финансирането за европейски отбранителни технологии е скочило от едва 200 млн. евро през 2021 г. до 2.6 млрд. евро през 2025 г.

Един от най-големите бенефициенти от тази тенденция е базираната в Мюнхен компания Helsing. Наскоро стартъпът обяви нов кръг на финансиране, който го оцени на 18 млрд. долара – позиционирайки го като един от най-скъпите и добре финансирани играчи в европейския отбранителен сектор.

Helsing разработва изкуствен интелект и автономни софтуерни системи, които захранват военни приложения – включително дронове и системи за подводно наблюдение. Този успех е поредното доказателство, че европейската отбранителна индустрия твърдо залага на софтуера и автономността като напълно равностойни фактори на традиционното бойно оборудване за спечелването на бъдещите войни.