Кръговата икономика поражда по-солидарна цивилизация

Наскоро Вие публикувахте статия за Вашия проект за изследване и развитие “Paris Smart City 2050”. Можете ли да ни разкажете повече за него?

В рамките на плана „Климат Въздух Енергия на град Париж“ (Plan Climat Air Energie de la Ville de Paris), който има за цел намаляването със 75% на газовите емисии с парников ефект до 2050 г., проектът “PARIS SMART CITY 2050” е дейност по проучване и развитие на интеграцията на високите сгради с положителна енергия (BEPOS), които са производители на енергия за кварталите, в които са построени. За да се борим с ефекта на топлинното градско островче, като устойчиво увеличаваме гъстотата на града, този проект представя 8 прототипа, посветени на социалното и функционално смесване.

Това изследване върху увеличаването на гъстотата на градската тъкан във формата на вертикални и дружелюбни селища бе проведено по искане на кметството на Париж и на службите по градска екология на град Париж от моята агенция Vincent Callebaut Architectures, в тясно сътрудничество с инженерите от Setec Bâtiment.

По какви видове европейски проекти работите в момента?

Както показва нашият проект „Paris Smart City 2050“, голямото предизвикателство пред Европа е да извърши метаморфоза със своята историческа градска тъкан. В тази посока ние разработихме от 2015 г.  насам многобройни проекти за трансформация на стари сгради или на нови конструкции, интегриращи се хармонично в историческа градска тъкан.

В Анже във Франция ние създадохме концепцията за сграда, която може да се яде, предназначена за „Millennials“. Сграда, чиито балкони приемат обществени овощни и зеленчукови градини, отглеждани от живеещите. Тя се нарича Arboricole, това е едно населено дърво, което бележи входа към историческия център на града на мястото на бившите средновековни укрепления. Arboricole произвежда своя собствена енергия благодарение на централа за биомаса, която рециклира неподходящите за ядене части от растенията, като произвежда електричество.

В Брюксел разработихме проект за метаморфоза на обект Tour & Taxis. В Морската гара (Gare Maritime), една от най-големите гари в Европа, ние проектирахме биокампус с площ 50 000 m² във формата на село, построено 100% от масивно дърво. Този биокампус е посветен на това да създаде пресечна точка между ноу-хауто на големите предприятия с това на младите стартиращи компании (стартъпи) и на университетските преподаватели, за да се ускори иновацията. Органичните архитектури заемат място в огромна микроклиматична градина, която позволява на всекиго да работи в контакт с природата през цялата година. Срещу тази гара, около една огромна лагуна, ние проектирахме три големи вертикални гори, способни да поемат до 200 тона CO годишно от атмосферата на европейската столица.

Също в Брюксел присадихме към “Botanic Center” един панорамен ресторант, произвеждащ енергия, от която модерната сграда има нужда. Съществуващата фасада, съставена от 274 еднакви модула от архитектоничен бетон, е покрита от растителни стени, развиващи цветове и аромати според четирите сезона.

Накрая, в Рим ние преобразувахме бившите казарми в енергийно самостоятелен екоквартал. Централната постройка на този master plan е “Citta de la Scienza”, музей, чийто покрив е растително продължение на общественото пространство. Това е проект, вдъхновен от Land’Art, в който застроената част става истински хълм, предоставящ панорамни гледки към сърцето на Рим.

Вашите архитектурни шедьоври са впечатляващи! Кой е проектът, който Ви направи най-горд?

Аз имам два проекта в строеж, които ме правят ентусиаст и уверен в бъдещето на нашите градове, защото те са водени от клиенти и общини с визионерски поглед и са развити от трансдисциплинарни и международни екипи.

Първият е екологичната кула « Tao Zhu Yin Yuan », чието строителство в Тайпе, столицата на Тайван, е на приключване. (Видео от строежа: https://youtu.be/NifP7GWRW_I)

В момента тече вегетализацията ѝ и ще бъде предадена в края на 2018 г. Спечелих този проект с площ 50 000 m² през 2010 г. по времето на частен конкурс по покана на Zaha Hadid, от чиято светкавична смелост  винаги съм се възхищавал. С други думи, аз бях аутсайдер! И въпреки това, на 32-годишна възраст, един тайвански клиент (BES Engineering Corporation) ми се довери за този проект, който синтезира глобалната концепция на Archibiotic, която бях представил нашироко на световното изложение в Шанхай същата година.

Вдъхновена от двойния винт на ДНК и на Фън Шуй, тази спираловидна кула съвсем наскоро получи удостоверение за диамант на въглеродопоглъщащата архитектура.

Кулата е покрита с повече от 23 000 растения, храсти и дървета. Това е една вертикална гора, способна да погълне до 135 тона CO2 годишно от атмосферата.

Вторият проект в строеж в Кайро е мултифункционалният комплекс « The Gate Heliopolis ». Това е пряка поръчка от частния инвеститор « Abraj Misr » за строителство на гъст, зелен и свързан проект с площ 450 000 m², съставен от 1100 апартамента, свързани в обща съвкупност, които са изградени върху офиси, търговски обекти и услуги за отделния човек. Този проект ще бъде предаден между 2022 г. и 2024 г. Това е едно истинско градско островче със страна 250 метра, което имитира функционалността на термитник. Девет ветрови комина във формата на фунии пробиват етажите в продължение на 45 метра височина, за да осигурят биоклиматизацията на проекта. Принципът е прост. Чрез течението на естествения въздух се изсмуква градският топъл въздух, стигащ до 45 градуса през лятото, за да бъде охладен под основите в контакт със земята, там, където температурната инерция държи постоянно през цялата година до 18 градуса, преди да бъде изтласкан обратно при 30 градуса в апартаментите. Това е дишащ проект като гигантски бял дроб, който намалява със 70% прибягването до механична климатизация. Тези наветрени комини са вдъхновени от прословутите Malqafs, които вече съществуват от три хиляди години в храмовете на фараоните.

За прилагането на тази пасивна технология, една соларна корона с площ 25 000 m²  произвежда битова топла вода и електричество по скъсен кръг за живеещите в сградата. Фотоволтаичните ѝ люспи се въртят от изток на запад като цветовете на слънчоглед, за да оптимизират енергийното си КПД.

Покривът на проекта със смесено програмиране е покрит с висящи, овощни и зеленчукови градини. Това е ода на живота в общност, как да живеем най-добре заедно.

Какви са архитектурните тенденции, които ще определят следващото десетилетие?

Голямата тенденция на следващото десетилетие според мен е « Archibiotic ». Това е заглавието на един архитектурен манифест, който написах и публикувах в университетските издания в Шанхай (AADCU) през 2008 г., преди точно десет години. Измислих този неологизъм, който синтезира според мен трите вектора на съвременния урбанизъм: ARCHitecture, BIOtechnologies and Technologies of Information and of Communication (TIC). Днес той влиза в резонанс с предизвикателствата на нашата епоха.

Archibiotic е възпламеняваща концепция, която предлага да смесим най-доброто от екологичния инженеринг, развит от Природата, и най-доброто от технологичния инженериг, развит от човека, за да създадем архитектурни прототипи едновременно green & smart.

Най-старите форми на живот са възникнали преди 3,8 милиарда години. В областта на устойчивото развитие човешките общества имат една видима дължина закъснение спрямо природата. Ако само 1% от видовете са оцелели, като са се приспособявали неспирно, без да ипотекират бъдещето и без да изразходват и капка петрол, тяхното съществуване заслужава уважение и ни напомня законите на тяхното благоденствие:

Природата функционира основно със слънчева енергия. Тя използва само количеството енергия, което ѝ е необходимо. Тя приспособява формата към функцията. Тя рециклира всичко. Тя залага на биоразнообразието. Тя ограничава вътрешния излишък. Тя преобразява ограниченията във възможности. Тя остойностява местната експертиза.

Как виждате бъдещето на европейските градове – по-интелигентни, по-зелени, по-гостоприемни?

Роден съм през 1977 г. в Ла Лувиер, един от най-бедните райони на Северна Европа, който бе ударен от индустриалната криза с пълна сила. Навремето ние бяхме само 4,5 милиарда души на Земята. Част съм от това поколение, просмукано с инсектициди, задушено от градски смог и поглъщащо пластмасови отпадъци, инфектиращи нашата собствена хранителна верига. През 2050 г. ще бъда на 73 години и световното население ще бъде повече от удвоено за времето на обикновения ми животец, като ще наброява 9 милиарда жители, преди да достигне върховата стойност от 12 милиарда, обявени за 2100 г. Впрочем, всички статистики и научни публикации днес се доближават към числото 70% от населението на света, което ще живее в градовете в резултат на масовото напускане на селата, с което се сблъскват днес нововъзникващите икономики. Градове, подложени на напрегнати потоци, които излъчват вече 80% от газовите емисии с парников ефект и съсредоточаващи все по-силни социални неравенства.

Дали светът ще се срине между отрицанието на климатоскептиците и тревожния вик на колапсолозите,? Ще трябва ли да управляваме световната демография или пък ще успеем да съградим устойчива се цивилизация и градове, проповядващи едничката симбиоза на Хората за тяхната околна среда?

Аз се боря, тласкан от житейски порив, от желание за действие, с оптимизъм, така че второто решение да се осъществи. Боря се за плодородни градове, които да преосноват капитализма на XX век, основаващ се на  натрупването на материални блага, в солидаризма на 21 век, основан на умножаването на обществените връзки. Повече връзки, по-малко блага, това е моето верую за изобретяването на градове, способни да въведат преобразяването на градския енергопотребяващ консуматор в консум’актьор, екоотговорен гражданин.

Съществували са епохата на въглищата, на стоманата, на петрола и на зелената химия. 21 век ще бъде биологичен или няма да бъде. Да оставим апокалиптичните дистопии, скъпи на нашата създаваща грижи епоха.

Градската екология е всичко освен хоби за буржоа бохеми. Това е необходимост да се организира съпротива срещу климатичните неотложности. Да ускорим прехода! На пресечната точка на обществените иновации и технологичните иновации, четирите стълба на тази планетарна устойчивост са, според мен, ключовете за прехода и правят възможно изграждането на поносими градове, които се съюзяват с природата:

Енергийната децентрализация: Да построим сгради с положителна енергия, наречени BEPOS, които произвеждат повече енергия, отколкото потребяват, чрез обновяеми източници, позволяващи снижаването на въглеродния отпечатък на нашите исторически градове върху присъщото наследство.

Хранителната деиндустриализация: Да се борим срещу глифозата и мултинационалните компании в интензивното селско стопанство. Да пратим полето и селските стопани в градска среда, за да произвеждат биологична храна в сърцето на местата за потребление и по този начин да разбием енергоемката верига на вносно-износните потоци. В логиката на AMAP и на locavores, да развиваме вечноделието (permaculture) и агроекокултурата, за да демократизираме едно достъпно за всички биологично селско стопанство.

Развитието на деликатната мобилност: Да изоставим всичко, свързано с автомобила, обожествяван от Льо Крбюзие (Le Corbusier) и неговите фигуранти в Хартата от Атина. Да смесим нашите квартали във функционален, социален и културен план, за да оптимизираме качеството на живот на всекиго от нас и за да живеем по-добре заедно. Да развием съобразената с околната среда мобилност в едно чисто място и мултимодалните станции, които позволяват лесна смяна на лично превозно средство с колективно.

Солидарна и сътрудничеща икономика: Да включим гражданина от момента на зараждането на екокварталите, за да преоткрием капацитета на народните действия, за да опитаме нови модели на кооперативни икономики, за да предоставим на отговорния потребител възможността да стане актьор в промяната.

Тези четири стълба са темелът на всяка зряла екосистема, както амазонската гора например, която е един биотоп, неизлъчващ никакво замърсяване, използващ фотосинтезата като основен източник на енергия, преобразяващ всеки отпадък в ресурс и залагащ систематично на сътрудничеството между видовете. Ако приложим тези добродетелни принципи в съвременото градоустойство, нашите градове ще станат устойчиви екосистеми (способни да понесат икономически, климатични и екологични кризи). Нашите квартали ще се превърнат в биоклиматизирани гори, а нашите сгради – дървета за живеене, произвеждащи своя собствена енергия (електрическа, топлинна и хранителна) и ще рециклират своя собствен отпадък в съкратен кръговрат.

Линейната икономика на XX век, която произвежда, потребява и изхвърля, е основана на екологичния и финансов дълг. Това е отживяла икономика, основаваща се на прираста и на ограничените изкопаеми енергии. 

Да заменим окончателно тази линейна икономика с кръговата икономика, вдъхновена от амазонската гора, основаваща се на възобновяеми енергии и на природни материали. Тази нова кръгова икономика ще направи така, че всичко произведено и потребено да бъде рециклирано и подлежащо на рециклиране в добродетелни вериги. Тя няма повече за цел непрекъснатия прираст, а обратно, да се възобновява от само себе си, като спазва технологичните и биологичните цикли. Кръговата икономика по този начин ще унищожава при извора проблема с дълга и ще поражда по-солидарна цивилизация.

По всички тези причини аз възхвалявам построяването и метаморфозата в Европа на плодородни, гъсти и свързани градове, градове екосистеми, пряко вдъхновени от амазонската гора.