Голямото догонване: Може ли Европа да навакса 25 години пасивност в добива на метали?

Тъй като енергийният преход рязко повиши търсенето на метали за батерии, европейските политици се опитват спешно да наваксат в областта на рециклирането и сигурността на доставките – десетилетия след като останалият свят вече го е направил. Частичното решение на кризата с дефицитните суровини в Европа се крие в потоците от отпадъци, но континентът твърде късно осъзна този потенциал.

Дорота Влох, главен изпълнителен директор на Eneris Surowce, е категорична: рециклирането вече не е въпрос на избор, а на оцеляване.

За разлика от пластмасата, металите могат да се възстановяват и използват повторно до безкрай. Това прави т.нар. „градско минно дело“ (извличането на суровини от стари продукти и отпадъци) изключително ценно, особено за производството на батерии.

Чрез рециклирането извличаме алуминий и т.нар. „черна маса“ – концентрат от метали, основно кобалт и никел. Това са едни от най-скъпите компоненти за батериите, които днес са критично важни не само за автомобилния сектор, но и за съхранението на енергия от възобновяеми източници“, обяснява тя.

„Европа закъсня с 25 години“

Влох очерта мащаба на проблема директно: „Залежите са стратегически актив. Всяка машина може да бъде купена, но природните ресурси – не. Те не могат да бъдат прехвърлени и са невъзобновяеми. Веднъж изразходени, те просто изчезват.“

Закъснялото осъзнаване на тази реалност струва скъпо на Европа.

Регламентите за критичните суровини се появиха 25 години след като други региони вече инвестираха масирано в находища. Европа беше твърде пасивна. Днес се опитваме да догоним останалите, но новите правила често са толкова рестриктивни, че страни като Полша изпитват сериозни трудности при прилагането им.“

Полша разполага със значителни запаси от суровини, ключови за модерната икономика – мед, коксуващи се въглища, никел, платинова група метали, хелий, рений, олово и сребро. Минералите, които са най-необходими за зеления преход (литий, кобалт и графит) обаче са в ограничени количества, което налага внос.

Аркадиуш Кустра от Университета за наука и технологии AGH в Краков подчерта по време на Европейския икономически конгрес, че е от съществено значение да се разбере цялата верига на доставки и кой реално прибира печалбата. Той даде Сърбия за пример:

Сърбия има литиеви находища и вече преговаря с гиганти като Mercedes и Stellantis. Белград използва това предимство, за да привлече инвестиции в заводи за батерии и автомобилни фабрики, запазвайки по-голямата част от добавената стойност в страната.“

Според Кустра целта трябва да бъде изграждането на регионални вериги на доставки: „Най-ниски са печалбите в началото на процеса, а най-високи – при крайния клиент.“

Китайската доминация: Голямото препятствие

Основният проблем остава хегемонията на Китай.

Печалбите от критичните суровини отиват до голяма степен при китайците. Те контролират над 90% от преработката и търговията, въпреки че не притежават по-голямата част от находищата“, посочи Кустра.

Дори в Демократична република Конго – една от най-богатите на ресурси страни – китайски компании контролират около 90% от мините.

На фона на тези предизвикателства експертите отчитат нарастващ интерес към нови партньорства. Полша вече проучва възможности за придобиване на активи в Африка (региона на Конго) и Америка, в опит да си осигури суровинен суверенитет.